Защо Тейлър Суифт издава албум на аудиокасета? Ето как ретро технологията превзема бъдещето
Wi-Fi за Game Boy. Изглежда, че 1998 година публично се завръща.
Касетофони, VHS касети, телетекст и даже паметните Game Boy още веднъж са на мода. През 2025 година на касети излиза новият албум на Тейлър Суифт Life of a Showgirl — паралелно с цифровите и виниловите версии. Ретро носителите, които изглеждаха от дълго време забравени, претърпяват ново възобновление, а дружно с тях — и една цяла промишленост за възобновяване и модифициране на остарялата техника.
Според данни от изследването Smart Energy GB, извършено измежду две хиляди поданици на Англия, една четвърт от интервюираните към момента пазят касетите и старите MP3 плейъри, а всеки пети въобще не бърза да се отърве от VHS сбирката си. Нещо повече, една трета от участниците потвърдиха, че понякога не престават да употребяват тези устройства. В листата с обичаните технологии от предишното попаднаха и тв приемниците с телетекст.
Ентусиастите основават цели общности към ретро-устройствата. Така да вземем за пример, програмистът Люк Малпас инцидентно трансформира заниманието си в бизнес: той стартира с пребоядисването на корпусите на Game Boy, а в последна сметка стартира да създава „ влиятелни “ версии на конзолите с осъвременен екран, тон и батерия, като резервира истинските процесори и платки.
Модифицирането на конзолите постоянно е носело избрани опасности за потребителите. Днес той продава възобновени Amiga 1200 и Game Boy с неповторим дизайн на клиентите от целия свят.
В YouTube канала VintNerd Стив Винсент споделя за планове като Fujinet – отворено устройство, което прибавя към 8-битовите системи поддръжката на Wi-Fi и пълностоен TCP/IP стек. Възможностите на 3D печата, достъпността на едноплатковите компютри и развитите онлайн конгреси направиха модифицирането по-лесно: задоволително е да имате набора от елементи и поялник.
Но ретро вълната носи и опасности. Американският създател Графтън Танър отбелязва, че взривът на винила го е направил безценен и недосегаем за младежите. Според него известността постоянно трансформира носталгичните неща в детайл на статуса. Подобно нещо се случва с ретро фототехниката: съоснователят на Retrospekt Адам Фюрст отбелязва, че цените на камерите от ерата Y2K бързо порастват. Неговата компания се пробва да резервира салдото: 40 чиновници разглобяват старите устройства, употребяват оживелите елементи и сглобяват работещи модели, а новите корпуси основават посредством леене под налягане.
Привлекателността на остарялата електроника се изяснява освен с страстите, само че и с по-практични аргументи. Конзолите от 70-те и 80-те години не престават да работят десетилетия по-късно, до момента в който актуалните смарт телефони рядко служат повече от няколко години. Старите устройства постоянно се оказват по-надеждни, макар че имат свои лични уязвимости. Старите платки са по-лесни за ремонт: те са съединени на пробивни детайли, а не на многослойни роботизирани PCB, които на процедура не подлежат на възобновяване.
Организаторът на Vintage Computer Festival в Калифорния Мишел Дидерих споделя, че ретро техниката притегля както тези, които помнят Commodore 64, по този начин и напълно младежите, които не са познавали Game Boy, само че желаят да „ преживеят непознатата носталгия “.
Според нея старите устройства имат характерност, за разлика от актуалните унифицирани джаджи. Трудно е да си представим, че след двадесет години някой ще си спомня с подобен възторг безликите преносими компютри всеобщо произвеждане.
Според запалянковците, модифицирането и общността към ретро техниката подсигуряват, че старите устройства ще останат търсени. Въпреки това, сигурността на игровите устройства остава настоящ проблем даже за ретро електрониката. Но остава отворен въпросът: ще има ли място в бъдещето за носталгия по сегашните смарт телефони и преносими компютри, или култът към предишното ще остане вечно зад Atari, Amiga и касетъчните албуми?
