Whitesnake е легендарно име за феновете на хард рока, но

...
Whitesnake е легендарно име за феновете на хард рока, но
Коментари Харесай

Музикални хроники: Whitesnake презаписват Here I Go Again 5 г. по-късно, за да я превърнат в хит

Whitesnake е именито име за почитателите на хард рока, само че не всеки е осведомен с особената история на групата.

Едното от тях е блус рок групировката, образувана от Дейвид Ковърдейл през март 1978 година Второто е промененият състав, събран от огромния вокалист в устрема му да завладее американския пазар от средата на 80-те нататък.

И двете версии са изключителни и заслужават голямо почитание, само че музикално имат огромни разминавания. Ранните Whitesnake са подбрани от Ковърдейл поради музикалната им експертиза и съвместимите им характери. Но главните китаристи Бърни Марсдън и Мик Муди към този момент са си тръгнали през 1984 година, когато албумът Slide It In е публикуван в Щатите.

Тогава в Whitesnake свири атрактивният някогашен китарист на Thin Lizzy Джон Сайкс. Басистът Нийл Мъри е нает още веднъж и най-малко малко приближава групата до класическия ѝ състав, считан от някои за непостижим.

Втората от тях е Fool For Your Loving от 1980-а, истински рок химн, презаписан по спорен метод 9 години по-късно с различен популярен китарист – Стив Вай, който не се оказва изключително подобаващ за бандата. Безспорно обаче песента, с която Whitesnake избухва в Америка е Here I Go Again. Сингълът се появява още в петия албум Saints & Sinners през 1982 година и не стига по-напред от 34-то място във Англия.

Но пет години по-късно звукозаписната компания желае от Ковърдейл и останалите водещ сингъл за Щатите от новия албум – и по този начин поражда модифицираната версия на Here I Go Again, оглавила класациите оттатък Океана. До ден сегашен тя е една от най-често пусканите рок класики, в това число и в България, и поради неугасващия си хитов капацитет дори се е трансформирала в тотално факсимиле за жанра.

Всъщност версията, която покорява класациите не е тази, която се появява в албума Whitesnake от 1987-а, а обособен „ радио микс “ – също друг презапис с променено интро и дължина под 4 минути. Тогава Бърни Марсдън, съавтор на Here I Go Again дружно с Ковърдейл, към този момент от няколко години не е част от Whitesnake.

Но по какъв начин тъкмо е зародила композицията? Съществуват няколко противоречащи си истории и самият Марсдън би трябвало да внесе изясненост коя е вярната.

„ Четох, че аз и Дейвид сме я написали след разпадането на брака му или че съм я измислил на транспортен съд във Венецуела, което постоянно ме е озадачавало. Всъщност тя породи като едно демо на два канала в остарялата ми къща в Бъкингам. Имаше я първата фраза ‘I don’t know where I’m going’, припева и китарния риф. Вече съществуваше към края на сесиите от предния албум Come an’ Get It, опитахме да я запишем по време на сесиите в студиото Rock City в Шепъртън. Но едвам при сесиите в замъка Клиъруел песента в действителност се оформи “, споделя Марсдън.

Тогава обаче Whitesnake се намират в тежък интервал и макар очевидния капацитет на Here I Go Again, работата по албума Saints & Sinners протича извънредно с напрежение. Ковърдейл не е по никакъв начин удовлетворен от състава и в един миг дори е подготвен да се откаже от групата поради отношението на останалите и неналичието на задоволително огромни упоритости.

В резултат Мик Муди напуща, в един миг и хонорарите в бандата са замразени. Когато албум №5 излиза през лятото на 1982 година, Муди към този момент е върнат, а Марсдън е сменен от някогашния китарист на Trapeze Мел Гали. „ Saints & Sinners в действителност беше осъществен при доста мъчно условия, изключително когато Мики напусна “, признава Марсдън. „ Но е удивително добър албум. Жалко, че никой с изключение на Дейвид не получи цялостно самопризнание за приноса си към композициите “.

Така единствено Марсдън и Ковърдейл получават авторски отчисления от безконечния шлагер.

„ Помолих го да ми помогне за междинната част, само че той искаше да си гледа мача. Сега Мики пресмята, че би могъл да купи Челси, в случай че ми беше отделил тези 90 минути “, смее се Марсдън. Китаристът безмилостно осмива презаписаната версия на Fool For Your Loving със Стив Вай, само че харесва по-късната преправка на Here I Go Again и я дефинира като „ страхотна версия “.

Все отново е разумно той да я утвърждава – тъй като точно това е версията, която носи и на него самия милиони, а на Whitesnake подсигурява музикално величие.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР