Тунгуският взрив – 1000 пъти по-мощен от атомната бомбата в Хирошима
Взривът в Тунгуска се случва към 7:00 часа сутринта тунгуско време на 30 юни 1908 година покрай река Подкаменная Тунгуска в Сибир.
В небето над Европа, европейската част на Русия и Западен Сибир атмосферни феномени като неестествено ярко небе по време на здрач, червени и зелени сияния и сребристи облаци се следят още три дни преди събитието, от 27 юни 1908 година В деня на гърмежа над централен Сибир прелетява огнено тяло със сферична до цилиндрична форма. Няколко локални поданици виждат „ синя светлина, съвсем толкоз ярка колкото Слънцето, да се движи по небето “…
Това, което следва, е детонация от приблизителна 15 мегатона, която събаря над 80 милиона дървета на повърхност от 3370 квадратни километра. В резултат се основава ударна вълна, която стига елементи на Европа и Азия, като е записана даже в Англия (на към 6400 километра). Скоро по-късно стартира магнитна стихия, която продължава 5 часа. Освен това от детонацията се трансформира доста и атмосферното налягане, което също е измерено чак на Острова. Друг забавен непряк резултат е, че няколко дни след него в по-голямата част от Азия и Европа през нощта небето свети и то толкоз блестящо, че хората даже в Китай могат да четат умерено.
За събитието споделя един от очевидците, С. Семенов, който е на 64 километра от него:
И по този начин, какво провокира този солиден гърмеж? Дълго време не е известно, тъй като той се случва в доста отдалечена част на света и никой не отива да го изследва. Едва 19 години по-късно Леонид Кулик, съветски минералог, взема решение да стартира изследване като в началото взема решение, че най-вероятно солиден астероид е блъснал Земята.
Кулик и неговият екип нямат особени проблеми да намерят точното място на гърмежа, макар че са минали 19 години, тъй като „ дърветата действаха като стрелки, ориентирани непосредствено към епицентъра на гърмежа “. След като стигат до епицентъра обаче, намират нещо любопитно – на мястото няма кратер, както те чакат, а дърветата в кръг с радиус от 5 километра, само че без никакви клони, кората и листа.
Дълго време се водят диспути каква тъкмо е повода за гърмежа, само че през днешния ден учените са съвсем сигурни, че става въпрос за комета, а не за метеорит или някакво друго естествено злополучие. Кометата би трябвало да е била към 30-40 метра в диаметър и да е пътувала със скорост сред 55 000 и 65 000 км/ч. Докато е минавала през атмосферата, въздухът към него се е нагрял до към 28 000 градуса по Целзий, което е направило кометата да наподобява като гигантска огнена топка, пронизваща небето. В последна сметка това също е било повода кометата да избухне на към 8 км над земната повърхнина с огнен гърмеж, който значително е унищожил частите й, тъй като е била най-вече от лед. По този метод получаваме солидна детонация, само че без кратер или каквито и да е доказателства за повода й.
Смята се, че комета или метеорит с размерите на този в Тунгуска би трябвало да навлиза в земната атмосфера към един път на 300 години. Ако падне в обитаемо място, гърмежът е повече от задоволителен, с цел да заличи даже най-големия град на планетата.
