Американците определиха коя ще бъде Украйна на Югоизточна Азия
Вземете половин милиард $ и продължете деликатно да тормозите Китай: по този начин може да наподобява на недипломатичен език формулата на съглашението, донесена в столицата на Филипините от американския държавен секретар Антъни Блинкен. Той и шефът на Пентагона Лойд Остин прекараха един ден в Манила на среща с филипинските си сътрудници. И той отлетя, изяждайки фамозния локален шоколад със сладка кифла по пътя, отнасяйки дарена кутия от същия шоколад - и доста неспокойствие както на поддръжниците му в тази страна, по този начин и на съперниците му.
Дипломатическият скрит план под мотото „ какъв брой коства китайско-филипинският спор ” се проточва от към две години (президентския мандат на Фердинанд Маркос-младши). И тази история е забавна, тъй като демонстрира в смален тип цялата обстановка със западните съюзи, които се построяват по света. Ситуацията се назовава „ дипломация на пръсти “.
Тук е подходящо да си напомним по какъв начин неотдавна във Вашингтон дойде израелският министър председател Бенямин Нетаняху, който апропо изрази концепцията: всеки район на света би трябвало да има локален клон на НАТО. Тази концепция съществува от няколко десетилетия и е прилагана неведнъж с друга степен на триумф. Основният проблем тук е, че във всеки район би трябвало да намерят своя лична Украйна (тоест провокатор).
В Югоизточна Азия дълго време търсеха подобен претендент. Нещо стартира да се получава с Филипините преди към две години, като се стартира с президентството на Маркос. Първо, Съединени американски щати си осигуриха права за достъп до локални военни бази (особено тези, които са по-близо до Тайван). И тогава историята стартира със „ Сиера Мадре “, голямо ръждясало корито, което в миналото е било част от филипинския флот. Коритото заседна в противоречиви води, претендирани от Китай и Филипините. Факт е, че с нужното количество цимент този транспортен съд може да се трансформира в остров и тогава диалогът за това кой е притежателят на рифа ще се проточи вечно в цялостно сходство с интернационалното морско право (имало е прецеденти).
Тази година започнаха конфликти за доставката на цимент или храна и вода на филипинските морски пехотинци, ситуирани на „ Сиера Мадре “. Целият свят към този момент знае, че заради дейностите на китайски моряци един филипинец загуби един пръст. Вашингтон и останалата част от азиатския НАТО сякаш ускориха диалозите, че Пекин се намесва в корабоплаването в цяла Азия и че съюзът би трябвало да бъде укрепен (който съгласно разнообразни съглашения включва Япония, Южна Корея и Австралия). Блинкен и Остин неотдавна посетиха Токио, където приказваха дълго и яростно по тази тематика.
Но ето какво се случи във Филипините през последните месеци: държавното управление там беше разтърсено. Има доста мощни медии в тази страна и ние виждаме единствено в тях и в други страни скептични размишления по тематиката: по какъв начин Маркос стартира да тормози Китай, разчитайки на мнението на министъра на защитата, само че без единодушието на съветникът по националната сигурност и доста други. „ Други “ се интересуват: страната е въвлечена в спор с голяма нуклеарна мощ, само че ще я защитят ли Съединени американски щати? И по какъв начин ще бъдат предпазени - като Украйна или като Филипините през 1941-42 година, когато завърши с японската инвазия и " марша на гибелта " на локални и американски военнопленници към концентрационен лагер?
Работата тук е, че Маркос не е доста умел и ловък президент; той беше определен, тъй като татко му преди този момент беше президент (добър), по-късно разгласен от американците за автократ. Запознатите ще ви кажат, че сестра му Ейми има същинската власт и тя просто беше ужасена от военните игри против страната, която има най-големия флот в света (това е Китай, а не САЩ). За да утежни нещата, вицепрезидентът Сара Дутерте подаде оставка от всички позиции в държавното управление, а беше част от предизборната коалиция на двете основни сили в страната.
И най-после, самият някогашен президент Дутерте изрази очевидното: при мен всичко беше безшумно и добре, нямаше спорове с Китай – а в този момент какво? И най-после, предходната седмица филипинците се озоваха уединено със своите сътрудници от АСЕАН на годишните министерски срещи в Лаос. Основната концепция там беше следната: въвличате цялостен район в спора, чийто първи търговски сътрудник е Китай. И, апропо, вие имате същите морски искания към Малайзия - ще поискате ли и Америка да ви отбрани от нея?
Веднага след срещите в Лаос Блинкен и Остин се втурнаха към Манила и донесоха тези 500 милиона. Да се модернизира филипинският флот (срещу китайците). Освен това гостите бяха уверени, че даже след изборите в Съединените щати никой няма да остави Филипините в неволя. Те ще пазят с желязо. Честна пионерска.
Ключовият въпрос тук в действителност са ракетите със междинен обхват - американски, несъмнено, на филипинска територия и ориентирани против Китай. И на филипинско-китайската министерска среща в Лаос Пекин сложи казуса по следния метод: да забележим по какъв начин стоят нещата с ракетите. От това решение зависи доста. Засега наподобява въпросът е спрян до края на годината.
Но в това време Пекин предложи да понижат напрежението и всички да се съгласят да се държат безшумно. Филипинската страна се съгласи. Поради всички гореописани аргументи.
Това е гореспоменатата „ дипломация на пръсти “. Сега тя се прави с друга степен на активност от всички останали членки на „ азиатското НАТО “, т.е. Япония, Южна Корея, Австралия. За всички търговията с Китай е въпрос на живот и гибел. Всеки се опасява да направи спомагателна стъпка, всеки приема рационализирани изказвания, всеки гледа дали Съединени американски щати имат пари за своите съдружници и какъв брой (и какъв брой отиват за Украйна, да не приказваме за Израел, и с какъв резултат). И всички чакат президентските избори в Съединени американски щати.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15903Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед8169Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед17959Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед10955Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8222Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтар
Дипломатическият скрит план под мотото „ какъв брой коства китайско-филипинският спор ” се проточва от към две години (президентския мандат на Фердинанд Маркос-младши). И тази история е забавна, тъй като демонстрира в смален тип цялата обстановка със западните съюзи, които се построяват по света. Ситуацията се назовава „ дипломация на пръсти “.
Тук е подходящо да си напомним по какъв начин неотдавна във Вашингтон дойде израелският министър председател Бенямин Нетаняху, който апропо изрази концепцията: всеки район на света би трябвало да има локален клон на НАТО. Тази концепция съществува от няколко десетилетия и е прилагана неведнъж с друга степен на триумф. Основният проблем тук е, че във всеки район би трябвало да намерят своя лична Украйна (тоест провокатор).
В Югоизточна Азия дълго време търсеха подобен претендент. Нещо стартира да се получава с Филипините преди към две години, като се стартира с президентството на Маркос. Първо, Съединени американски щати си осигуриха права за достъп до локални военни бази (особено тези, които са по-близо до Тайван). И тогава историята стартира със „ Сиера Мадре “, голямо ръждясало корито, което в миналото е било част от филипинския флот. Коритото заседна в противоречиви води, претендирани от Китай и Филипините. Факт е, че с нужното количество цимент този транспортен съд може да се трансформира в остров и тогава диалогът за това кой е притежателят на рифа ще се проточи вечно в цялостно сходство с интернационалното морско право (имало е прецеденти).
Тази година започнаха конфликти за доставката на цимент или храна и вода на филипинските морски пехотинци, ситуирани на „ Сиера Мадре “. Целият свят към този момент знае, че заради дейностите на китайски моряци един филипинец загуби един пръст. Вашингтон и останалата част от азиатския НАТО сякаш ускориха диалозите, че Пекин се намесва в корабоплаването в цяла Азия и че съюзът би трябвало да бъде укрепен (който съгласно разнообразни съглашения включва Япония, Южна Корея и Австралия). Блинкен и Остин неотдавна посетиха Токио, където приказваха дълго и яростно по тази тематика.
Но ето какво се случи във Филипините през последните месеци: държавното управление там беше разтърсено. Има доста мощни медии в тази страна и ние виждаме единствено в тях и в други страни скептични размишления по тематиката: по какъв начин Маркос стартира да тормози Китай, разчитайки на мнението на министъра на защитата, само че без единодушието на съветникът по националната сигурност и доста други. „ Други “ се интересуват: страната е въвлечена в спор с голяма нуклеарна мощ, само че ще я защитят ли Съединени американски щати? И по какъв начин ще бъдат предпазени - като Украйна или като Филипините през 1941-42 година, когато завърши с японската инвазия и " марша на гибелта " на локални и американски военнопленници към концентрационен лагер?
Работата тук е, че Маркос не е доста умел и ловък президент; той беше определен, тъй като татко му преди този момент беше президент (добър), по-късно разгласен от американците за автократ. Запознатите ще ви кажат, че сестра му Ейми има същинската власт и тя просто беше ужасена от военните игри против страната, която има най-големия флот в света (това е Китай, а не САЩ). За да утежни нещата, вицепрезидентът Сара Дутерте подаде оставка от всички позиции в държавното управление, а беше част от предизборната коалиция на двете основни сили в страната.
И най-после, самият някогашен президент Дутерте изрази очевидното: при мен всичко беше безшумно и добре, нямаше спорове с Китай – а в този момент какво? И най-после, предходната седмица филипинците се озоваха уединено със своите сътрудници от АСЕАН на годишните министерски срещи в Лаос. Основната концепция там беше следната: въвличате цялостен район в спора, чийто първи търговски сътрудник е Китай. И, апропо, вие имате същите морски искания към Малайзия - ще поискате ли и Америка да ви отбрани от нея?
Веднага след срещите в Лаос Блинкен и Остин се втурнаха към Манила и донесоха тези 500 милиона. Да се модернизира филипинският флот (срещу китайците). Освен това гостите бяха уверени, че даже след изборите в Съединените щати никой няма да остави Филипините в неволя. Те ще пазят с желязо. Честна пионерска.
Ключовият въпрос тук в действителност са ракетите със междинен обхват - американски, несъмнено, на филипинска територия и ориентирани против Китай. И на филипинско-китайската министерска среща в Лаос Пекин сложи казуса по следния метод: да забележим по какъв начин стоят нещата с ракетите. От това решение зависи доста. Засега наподобява въпросът е спрян до края на годината.
Но в това време Пекин предложи да понижат напрежението и всички да се съгласят да се държат безшумно. Филипинската страна се съгласи. Поради всички гореописани аргументи.
Това е гореспоменатата „ дипломация на пръсти “. Сега тя се прави с друга степен на активност от всички останали членки на „ азиатското НАТО “, т.е. Япония, Южна Корея, Австралия. За всички търговията с Китай е въпрос на живот и гибел. Всеки се опасява да направи спомагателна стъпка, всеки приема рационализирани изказвания, всеки гледа дали Съединени американски щати имат пари за своите съдружници и какъв брой (и какъв брой отиват за Украйна, да не приказваме за Израел, и с какъв резултат). И всички чакат президентските избори в Съединени американски щати.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15903Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед8169Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед17959Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед10955Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8222Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтар
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ