Как да привикнем малкото куче да ходи до тоалетната
Вземайки домакински любим, би трябвало да сме наясно, че поемаме отговорност и е нужно да се грижим по верен метод за него. Малките кучета са тъкмо като децата. Необходимо е да изградим у тях избрани привички – място за сън, време за разходка, време за хранене, хигиенични привички (кога и къде може да се върви по нужда). За да изградим тези привички у животното, е нужно време и самообладание, тъй като от време на време лишава няколко месеца, до момента в който свикне да не прави бели в къщи.
Когато си взехме куче вкъщи, не бяхме наясно с възпитателните способи и се учихме в придвижване. Малките животинки са миловидни и сладки и е мъчно да им се скараш. Но в случай че не го направиш, те няма да схванат кое е вярно и кое не.
През първия ден, когато го приемем в нашия дом, би трябвало да срещнем кучето с новата конюнктура. Като такава то ще изпитва боязън, защото се намира на непознато място, надалеч от топлината на майка му. Обикновено кучетата се вземат, откакто трансферират 40 дни от раждането. Така че е добре да го разведем из жилището, като се стараем да бъдем сдържани с него най-малко през първите дни. За да свикне по-бързо с новата конюнктура, можем да сложим прочут предмет от по-рано на мястото, където ще спи – парче от постелката му или играчка, като миризмата на този предмет му оказва помощ да опознае по-бързо новия си дом. За непрекъснато място на кучето е добре да изберем тази част от помещението, където то може да стои дълготрайно време, без да пречи на работата в семейството.
Кучето от генерации като своите прадеди – вълка и чакала, се е развило като стадно животно. Във всяка глутница най-силният и най-опитният взема превъзходство, от време на време с груба мощ, а другите животни му се подчиняват като на лидер. Затова кучето още първоначално приема стопанина като лидер на глутницата и го слуша. Останалите членове на фамилията са част от глутницата. В първите дни на приспособяването кучето би трябвало да бъде близо единствено до новия си собственик, с цел да свикне да го слуша.
Възпитанието на кученцето стартира още от първия ден с това, че не трябва да върви по потребност в жилището. Това не може да стане незабавно, животното на първо време би трябвало да се научи кое е позволено и кое е неразрешено. Още първоначално би трябвало да го назоваваме по име, с цел да привикне, че името му се отнася до него.
Първите месеци би трябвало да излизаме постоянно на разходка с него и да го похвалваме с думата „ отлично “, като прибавяме и името му, когато се изходи по потребност. Най-напред го оставяме да се изходи. След това му даваме храна и вода, като нормално наплашеното куче приема с признателност. В началото не знаехме това и давахме на кучето ни първо да се нахрани и тогава го извеждахме, само че сами установихме, че тази поредност не работи. Впоследствие започнахме да го разхождаме, преди да се храни, и то привикна, че храната е премия за това, че е свършило потребността си на открито.
Местата на жилището, на които кученцето се е изходило, би трябвало да се натъркат с не доста мощно миришещо дезинфекционно средство, с цел да се обезмиришат. Това значително предотвратява изхождането на същото място. У дома използвахме за задачата алкохол. Трик, за който чухме от няколко индивида с опит в развъждането на кучета, е да се купува памперс, който да се слага на аварийното място за осъществяване на потребността. За да употребява памперса, от време на време е нужно да попием с него напишканото на друго място. И защото най-развитият орган в кучето е неговото подушване, то ще подуши памперса, и ще го употребява идващия път.
Когато кучето ни правеше белята някъде из къщи, всякога го карахме да подуши изцапаното място, като в това време му се карахме, удряхме го с вестник и го наказвахме в банята. Искахме да го приучим да си прави работата там. То разбираше, че затварянето в банята е наказване, скимтеше, драскаше по вратата, само че без значение, че ни беше жалост, го оставяхме най-малко за 10 минути затворено, с цел да му покажем, че е направило нещо неверно.
Като по-малко го разхождахме три пъти дневно и три пъти го хранехме. Постепенно кучето единствено стартира да стиска и да върви по потребност единствено на открито. До шестия месец намалихме разходките и храненето до два пъти. Допълнително то привикна да употребява банята за тоалетна, когато не сме вкъщи.
В умозаключение желая да кажа, че кучетата са много интелигентни животни и възприемат сносно възпитателните способи. Но с цел да научите добре домашния си любим, би трябвало да му обръщаме задоволително внимание. Всеки път, когато направи пакост, му показвайте, че това не е вярно, а когато извърши нещо както би трябвало, го награждавайте.
Когато си взехме куче вкъщи, не бяхме наясно с възпитателните способи и се учихме в придвижване. Малките животинки са миловидни и сладки и е мъчно да им се скараш. Но в случай че не го направиш, те няма да схванат кое е вярно и кое не.
През първия ден, когато го приемем в нашия дом, би трябвало да срещнем кучето с новата конюнктура. Като такава то ще изпитва боязън, защото се намира на непознато място, надалеч от топлината на майка му. Обикновено кучетата се вземат, откакто трансферират 40 дни от раждането. Така че е добре да го разведем из жилището, като се стараем да бъдем сдържани с него най-малко през първите дни. За да свикне по-бързо с новата конюнктура, можем да сложим прочут предмет от по-рано на мястото, където ще спи – парче от постелката му или играчка, като миризмата на този предмет му оказва помощ да опознае по-бързо новия си дом. За непрекъснато място на кучето е добре да изберем тази част от помещението, където то може да стои дълготрайно време, без да пречи на работата в семейството.
Кучето от генерации като своите прадеди – вълка и чакала, се е развило като стадно животно. Във всяка глутница най-силният и най-опитният взема превъзходство, от време на време с груба мощ, а другите животни му се подчиняват като на лидер. Затова кучето още първоначално приема стопанина като лидер на глутницата и го слуша. Останалите членове на фамилията са част от глутницата. В първите дни на приспособяването кучето би трябвало да бъде близо единствено до новия си собственик, с цел да свикне да го слуша.
Възпитанието на кученцето стартира още от първия ден с това, че не трябва да върви по потребност в жилището. Това не може да стане незабавно, животното на първо време би трябвало да се научи кое е позволено и кое е неразрешено. Още първоначално би трябвало да го назоваваме по име, с цел да привикне, че името му се отнася до него.
Първите месеци би трябвало да излизаме постоянно на разходка с него и да го похвалваме с думата „ отлично “, като прибавяме и името му, когато се изходи по потребност. Най-напред го оставяме да се изходи. След това му даваме храна и вода, като нормално наплашеното куче приема с признателност. В началото не знаехме това и давахме на кучето ни първо да се нахрани и тогава го извеждахме, само че сами установихме, че тази поредност не работи. Впоследствие започнахме да го разхождаме, преди да се храни, и то привикна, че храната е премия за това, че е свършило потребността си на открито.
Местата на жилището, на които кученцето се е изходило, би трябвало да се натъркат с не доста мощно миришещо дезинфекционно средство, с цел да се обезмиришат. Това значително предотвратява изхождането на същото място. У дома използвахме за задачата алкохол. Трик, за който чухме от няколко индивида с опит в развъждането на кучета, е да се купува памперс, който да се слага на аварийното място за осъществяване на потребността. За да употребява памперса, от време на време е нужно да попием с него напишканото на друго място. И защото най-развитият орган в кучето е неговото подушване, то ще подуши памперса, и ще го употребява идващия път.
Когато кучето ни правеше белята някъде из къщи, всякога го карахме да подуши изцапаното място, като в това време му се карахме, удряхме го с вестник и го наказвахме в банята. Искахме да го приучим да си прави работата там. То разбираше, че затварянето в банята е наказване, скимтеше, драскаше по вратата, само че без значение, че ни беше жалост, го оставяхме най-малко за 10 минути затворено, с цел да му покажем, че е направило нещо неверно.
Като по-малко го разхождахме три пъти дневно и три пъти го хранехме. Постепенно кучето единствено стартира да стиска и да върви по потребност единствено на открито. До шестия месец намалихме разходките и храненето до два пъти. Допълнително то привикна да употребява банята за тоалетна, когато не сме вкъщи.
В умозаключение желая да кажа, че кучетата са много интелигентни животни и възприемат сносно възпитателните способи. Но с цел да научите добре домашния си любим, би трябвало да му обръщаме задоволително внимание. Всеки път, когато направи пакост, му показвайте, че това не е вярно, а когато извърши нещо както би трябвало, го награждавайте.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ