Взехме нови 3,2 млрд. евро дълг, а от началото на

Взехме нови 3,2 милиарда евро дълг, а от началото на тази година общо са 16,2 милиарда лв. дълг. Какво следва… Пред ФАКТИ приказва икономистът Владислав Панев, основател на клуб „ Ускорение “.

- Г-н Панев, изтеглихме нови 3,2 милиарда евро дълг. Защо в този момент?
- Това не е изненада, тъй като в бюджета за тази година беше заложено тегленето до 18 милиарда лв. държавен дълг. Към момента към този момент се изтеглени 16,2 милиарда лв., което е близо 80% от плануваните количества нов дълг.

- Но за какво в този момент?
- Защото заемите организации покачиха кредитния рейтинг на България.

- Това се очакваше, откакто ни споделиха „ да “ за еврозоната…
- Така достъпът до финансиране беше улеснен. Съответно бяха пласирани 10 и 20-годишни излъчвания, които скоро не бяхме пласирали. Доходността е сред 3,6% и 4,3 %, което е добре. В съпоставяне с румънските излъчвания нашите са с към 2 пункта по-ниски (б.р.- при румънците са към 6%), което е почти добре. Добре сме позиционирани. Но това е и главното предизвикателство, за което приказвам от към година преди участието ни в еврозоната. Именно достъпът до лесни пари, тъй като това може да ни вкара в сюжета на Гърция от 2008 година, в случай че се пристрастим към тези евтини заеми. Теглим ги и ги харчим за нарастване на заплатите в държавния бранш, примерно. На държавното управление като нищо ще му хареса това да тегли дълг, тъй като то желае да си купува „ националната обич “ през мятане на пари от хеликоптера. Ето за заплати, за публични поръчки, от които ще има и за хората, и за кабинета. Точно това го видяхме в Румъния. Дефицитът там е 9,3% за предходната година и се дължеше навръх опита за пазаруване на „ национална обич “ преди парламентарните и президентските избори. Тогава те раздаваха пари от хеликоптера на безусловно всички, които желаеха. И резултатите са забележими - претендентите на ръководещата тогава в Румъния в коалиция въобще не стигнаха до балотаж на президентските избори. Видя се ясно, че „ националната обич “ не се купува по този метод.

- 16,2 милиарда лв. дълг от началото на годината. Каква от част от тази пари са за покриване на остарели задължения и по какъв начин ще влагаме другите…
- Около 6 милиарда лв. ще отидат за покриване на остарели задължения, което е дребна част. Още толкоз – 6 или 7 милиарда лв., ще отидат за капитализиране на държавни компании. Говореше се при приемането на бюджета за подкрепяне на Българския енергиен холдинг, тъй като дупките там стават все по-сериозни поради недалновидната държавна политика в бранша. И за Банката за развиване, тъй като през нея трябваше да минат парите за саниране по Плана за възобновяване и резистентност. И към този момент пари ще има за по-високи обществени разноски, публични поръчки и финансови разноски.

- Когато ставаше въпрос, че България е призната в еврозоната, ръководещите споделяха какъв брой е добре това, само че никой от тях в този момент не споделя изтеглихме 3,2 милиарда евро нов дълг?
- На ръководещите ще им харесва в еврозоната, тъй като ще имат достъп до лесни пари. За мен влизането в еврозоната е по-скоро механически въпрос, само че чувахме по какъв начин сме към този момент в „ А група “, по какъв начин сме в Шампионската лига, само че това са приказки за наивници, тъй като влизането в еврозоната не е антикорупционна мярка. Еврозоната е един тип облекчение за бизнеса, за жителите, което може да работи стимулиращо на вложенията и да води стопански напредък, само че не е наложително, че това ще се случи. Ако изградим по-ефективна държавна администрация, в случай че ограничим корупцията, в случай че влагаме в инфраструктура и по този начин успеем да увеличим частните вложения, ще е добре.

- Споменахте, че сме взели дълг при по-добър % спрямо Румъния, само че ние към момента не сме в еврозоната. Но, въпреки всичко, това ли е в основата да получим този по-добър %?
- Не е единствено, че имаме „ да “ за еврозоната, а също и политиката на държавното управление - изключително след 2020 година, на уравновесени бюджети. Румънският дълг от 30% от Брутният вътрешен продукт отиде на 55% и това се приема сериозно от вложителите. В България, макар че отпуснахме юздите напоследък, нашият дълг е вторият най-нисък в Европейския съюз.

- И ние влизаме в много добра финансова кондиция в еврозоната?
- Въпросът е да не се полакомим към ниските лихви и да стартираме да запушваме дупки по този метод. Още повече, че към този момент го няма това твърдо условие от 3% недостиг, както беше в чакалнята за еврозоната. Ние към този момент сме в еврозоната и подобен таван на бюджетните съществува в Европейския съюз единствено документално. Иначе знаем, че редица страни не го съблюдават. Просто се услажда това да взимаш лесни пари. В момента ние влизаме в едно менгеме, тъй като обичаме да харчим, само че в това време и от НАТО се желае нарастване на разноските за защита с още 1 или 2% от Брутният вътрешен продукт. В същото време се приказва за спомагателни обществени разноски, за строителството на нови нуклеарни блокове. Ще забележим къде ще му се види краят. Отделно и заканите от САЩ…

- Точно това щях да запитвам. Тръмп плаши Европа с 30% мита. Кога Европейски Съюз ще усети това, в случай че няма договорка…
- Вашите читатели ще кажат, че ние не търгуваме доста със Съединени американски щати и това е по този начин. Но нашата стопанска система е обвързвана с немската, примерно. Германското автомобилостроене е мощно и в случай че техните поръчки намалеят внезапно, какво ще стане с нашите фабрики за авточасти.

- Ние ще го усетим малко по-късно…
- Да, ще има някакъв времеви порядък от „ резултата на пеперудата “. И ще стане – „ де го чукаш, де се пука “.

- Очаквате ли да се стигне в действителност до трагични мита сред Европа и Съединени американски щати?
- Не мога да кажа. Тръмп плаши всички. Ето, да вземем за пример, той за Бразилия вкара 30%, тъй като разследвали Болсонаро. Ако има огромни мита сред Съединени американски щати и Европа, това няма да бъде потребно нито за растежа на Съединени американски щати, нито на Европейски Съюз. Но Тръмп си следва някакъв негов си пиар сюжет всеки ден ни сервира нещо ново.