Взагадъчния свят на неврологията изследователите отдавна се борят с едно

Взагадъчния свят на неврологията откривателите от дълго време се борят с едно озадачаващо разстройство. То се назовава едностранно занемаряване и визира повече от една четвърт от всички жертви на инсулт , като поврежда съзнанието им. Този синдром води до загуба на схващане за половината от зрителното поле. 

Например след инсулт, засегнал дясната половина на мозъка, човек може да яде единствено това, което е от дясната страна на чинията му, или да вижда единствено дясната половина на фотография, без да обръща внимание на лявата половина на заобикалящата го среда.

Интригуващо е, че макар съзнателното занемаряване на едната половина от заобикалящата ги среда, тези жертви на инсулт към момента демонстрират прочувствени реакции към цялата сцена . Оказва се, че мозъкът им обработва цялата картина, само че те остават умишлено наясно единствено с половината от своя свят.

Едностранното занемаряване осветлява един дълготраен въпрос в науката за мозъка: какво разделя възприемането на нещо от съзнателното осъзнаване на това усещане? 

Например може да не регистрирате умишлено прекосяването около онлайн магазин за обувки, до момента в който превъртате в Instagram, само че внезапно да започнете да разглеждате обувки онлайн. Ясно е, че мозъкът ви записва неща, които не доближават до съзнателното ви осъзнаване.

Завладяващи нови прозрения

По този въпрос ново изследване, ръководено от невролози от Еврейския университет в Йерусалим и Калифорнийския университет в Бъркли, дава някои безапелационни прозрения. 

Експертите настояват, че са разпознали мозъчната област, виновна за задържането на устойчиви образни облици по време на късите моменти, в които ги възприемаме. Резултатите са оповестени неотдавна в научното списание Cell Reports.

" Съзнанието, и в частност образното прекарване, е най-основното нещо, което всеки човек усеща от момента, в който отвори очи, когато се разсъни заран, досега, в който заспи. Нашето проучване е отдадено на ежедневния опит ", декларира Гал Вишне, аспирант в Еврейския университет и водещ създател на публикацията.

Въпреки че тези открития към момента не изясняват изцяло разминаването сред усещането и съзнанието, те биха могли да имат практическо значение за бъдещи медицински лекувания. 

Например лекарите биха могли да схванат въз основа на мозъчната интензивност дали пациентът в кома към момента осъзнава външния свят и евентуално може да се усъвършенства. Разгадаването на тайните на съзнанието може да проправи пътя и към лекуването на други разстройства.

Фокус на проучването

Старшият създател на проучването Леон Деуел е професор по логика на психиката в Еврейския университет и член на Центъра за проучване на мозъка " Едмонд и Лили Сафра ". Вдъхновение за работата си той черпи от пациенти с инсулт, страдащи от едностранно занемаряване. 

" Това в действителност провокира целия ми интерес към въпроса за съзнанието. Как е допустимо да разполагате с информация, само че все пак да не я признавате като нещо, което субективно преживявате, да не действате по нея, да не насочвате очите си към нея, да не я възприемате? ", споделя професор Деуел.

Проучването се концентрира върху разбирането на връзката сред мозъчната интензивност и нашето схващане. Изследователите организират проби с 10 пациенти, подложени на мозъчна интервенция поради епилепсия, като мерят мозъчната им интензивност, до момента в който им демонстрират разнообразни изображения с друга дълготрайност.

Традиционните способи за записване на човешката невронна интензивност, като да вземем за пример функционален ядрено-магнитен резонанс или електроенцефалография, могат да дават подробни данни единствено за това къде или по кое време се прави мозъчната активност, само че не и за двете. Като употребяват електроди, вградени в черепа, специалистите преодоляват това ограничаване.

Какво научиха изследователите 

Чрез потреблението на машинно образование за разбор на събраните данни откривателите са разкрили, че мозъкът резервира информация за усещанията доста по-дълго, в сравнение с се е считало . 

За разлика от някои по-ранни изследвания те открили, че префронталната и париеталната кора в предната част на мозъка се задействат единствено когато се възприема нещо ново, като информацията изчезва изцяло в границите на половин секунда.

Експертите обаче са открили също по този начин, че окципитално-темпоралната област на зрителната кора в задната част на мозъка остава дейна, въпреки и на по-ниско равнище, за забележителен интервал от време, до момента в който човек преглежда обещано изображение. Това изобретение допуска невронна основа за устойчиво разбиране във времето.

Теории за съзнанието 

Последиците от тези открития за теориите за съзнанието остават отворени за пояснение. Някои откриватели допускат, че съзнателното осъзнаване може да възникне, когато префронталният кортекс получи достъп до устойчивата интензивност в зрителната кора. Други, като Деуел, считат, че съзнанието поражда от връзките сред доста области на мозъка .

Резултатите от проучването са доказани от Консорциума Cogitate - група, която е провела събитие в Ню Йорк, с цел да разиска две водещи теории за съзнанието.

При съществуването на над 20 модерни теории за съзнанието, Деуел предизвестява, че множеството теории демонстрират неналичието на схващане от наша страна.

Смята се обаче, че това изследване, както и продължаващите проучвания, финансирани от фондация " Темпълтън ", в последна сметка биха могли да доведат до същинска, проверима доктрина на съзнанието.

Бъдещи изследвания 

Въпреки че и двете теории, тествани в изследването, имат някои точни прогнози, нито една от актуалните теории не изяснява изцяло съзнанието, отбелязва Вишне. 

" Тъй като към момента има толкоз доста незнайни за невронната основа на съзнанието, считаме, че би трябвало да се съберат повече данни, преди да може да се издигне нов феникс от пепелта на предходните теории ", счита той.

Гледайки към бъдещето, Деуел и неговият съавтор Робърт Найт, професор по логика на психиката в Калифорнийския университет в Бъркли, възнамеряват да изследват електрическата интензивност, обвързвана със съзнанието, в други области на мозъка, като да вземем за пример областите, които се занимават с паметта и страстите. 

Докато откривателите не престават да подреждат пъзела на съзнанието, е ясно, че на хоризонта предстоят още доста вълнуващи открития.

Още за човешкото схващане

Разбирането на човешкото схващане е една от най-големите неразгадани загадки в науката и философията. Широкият консенсус измежду откривателите е, че съзнанието е положение на осъзнаване или разбиране на заобикалящата среда, мислите, възприятията и прекарванията на индивида . 

Въпреки това точната природа, произходът и механизмите на съзнанието са предмет на доста диспути и проучвания.

Въпреки че сме постигнали забележителен прогрес в разбирането на съзнанието, то остава значително мистериозен феномен. Така нареченият " сложен проблем " на съзнанието, подложен от философа Дейвид Чалмърс, се отнася до въпроса за какво и по какъв начин физическите процеси в мозъка пораждат субективни прекарвания. 

Този въпрос остава без отговор. Изследователи от разнообразни области като когнитивната просвета, неврологията, философията и даже квантовата физика не престават да изследват тази завладяваща тематика.