Икономистът говори за ползите от конверторите на енергия от морските вълни
Вятърните турбини и конверторите на сила от морски талази се оказаха доста по-щадящи за птиците, рибите и животинския свят, там където се намират тези установки, по отношение на различен тип рандеман на сила, да вземем за пример директния рандеман на петрол и газ.
Тази тематика отвори с пряк маркер към България, проф. доктор Милен Балтов в седмичната си графа „ Икономистът приказва по Дарик Югоизток “.
През последните няколко години, заради прекомерно огромните вложения в технологии, те към момента не се изплащат. Нуждаят се и от доста повече спомагателни вложения с цел да бъдат свързани с мрежата. Но предизвикването, когато става дума за вятърни турбини, които да са наоколо до брега е – ще изгонят ли рибите и птиците тези съоръжения и има ли образно замърсяване от тях?
„ За страдание в България дебата залитна в посока, къде отиде рибата, а не в посока – би трябвало ли да са единствено вятърни турбини или да бъдем една крачка по-напред, както се случва в Северно море. Там са комбинирани с конвертори или съоръжения за добиване на сила от морските талази. Това е по-важната и настояща тематика, която никой на централно равнище у нас не я слага. А от това към този момент потвърдено се печели. Нещо, което преди пет години беше по-скоро въпрос. Е, през днешния ден имаме отговор “, разяснява проф. Балтов.
Той обаче ползва доказателства, че силата от вълните може да е печеливша без от нея да страдат птици, риби, аквакултури и туристи.
„ Същите страхове ги има и Съединени американски щати. Но една самодейност за гражданска просвета „ Да преброим птиците за Коледа “, прави изследване в границите на 20 години. Те засичат повишаването на конфигурираните мощности във вятърна сила от 2, 6 гигавата /GWe/ през 2000 година до 122 GWe през 2020. Те установяват, че има смъртни случаи на птици, изумени от ветрогенератори, има и такива починали от самолети, евентуално. Но в това време откриват, че популацията не е намаляла. Нещо повече прибавят се проучвания, свързани с аква културите. Оказва се, че цената на световните интервенции, свързани с аквакултури, развъждането им нараства от 73 млн. тона през 2014 година до към 110 млн. т. и цената доближава от 160 до 200 милиарда $ – това е едното умозаключение. Второто, е че огромна част от тези ферми се нуждаят от сила. Тя или е обвързвана с конфигурирана мощ от сушата, което е доста скъпо. Или би трябвало да се създава на място, т.е. от ветрогенератори “, изяснява още водещият икономист.
Той е безапелационен, че тази полемика би трябвало да стигне до България – от конвертори, генериращи сила от морски талази, които на място могат да зареждат всички тези ферми, страната ни ще завоюва.
Защо и по какъв начин харчим парите в страната, до момента в който имаме голяма опция да хванем вълната на зелената сила и какви ще са изгодите от това, чуйте от проф. доктор Милен Балтов в звуковия файл:
Тази тематика отвори с пряк маркер към България, проф. доктор Милен Балтов в седмичната си графа „ Икономистът приказва по Дарик Югоизток “.
През последните няколко години, заради прекомерно огромните вложения в технологии, те към момента не се изплащат. Нуждаят се и от доста повече спомагателни вложения с цел да бъдат свързани с мрежата. Но предизвикването, когато става дума за вятърни турбини, които да са наоколо до брега е – ще изгонят ли рибите и птиците тези съоръжения и има ли образно замърсяване от тях?
„ За страдание в България дебата залитна в посока, къде отиде рибата, а не в посока – би трябвало ли да са единствено вятърни турбини или да бъдем една крачка по-напред, както се случва в Северно море. Там са комбинирани с конвертори или съоръжения за добиване на сила от морските талази. Това е по-важната и настояща тематика, която никой на централно равнище у нас не я слага. А от това към този момент потвърдено се печели. Нещо, което преди пет години беше по-скоро въпрос. Е, през днешния ден имаме отговор “, разяснява проф. Балтов.
Той обаче ползва доказателства, че силата от вълните може да е печеливша без от нея да страдат птици, риби, аквакултури и туристи.
„ Същите страхове ги има и Съединени американски щати. Но една самодейност за гражданска просвета „ Да преброим птиците за Коледа “, прави изследване в границите на 20 години. Те засичат повишаването на конфигурираните мощности във вятърна сила от 2, 6 гигавата /GWe/ през 2000 година до 122 GWe през 2020. Те установяват, че има смъртни случаи на птици, изумени от ветрогенератори, има и такива починали от самолети, евентуално. Но в това време откриват, че популацията не е намаляла. Нещо повече прибавят се проучвания, свързани с аква културите. Оказва се, че цената на световните интервенции, свързани с аквакултури, развъждането им нараства от 73 млн. тона през 2014 година до към 110 млн. т. и цената доближава от 160 до 200 милиарда $ – това е едното умозаключение. Второто, е че огромна част от тези ферми се нуждаят от сила. Тя или е обвързвана с конфигурирана мощ от сушата, което е доста скъпо. Или би трябвало да се създава на място, т.е. от ветрогенератори “, изяснява още водещият икономист.
Той е безапелационен, че тази полемика би трябвало да стигне до България – от конвертори, генериращи сила от морски талази, които на място могат да зареждат всички тези ферми, страната ни ще завоюва.
Защо и по какъв начин харчим парите в страната, до момента в който имаме голяма опция да хванем вълната на зелената сила и какви ще са изгодите от това, чуйте от проф. доктор Милен Балтов в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ