Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на полезно действие

Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на потребно деяние и резистентност на производството на сезонни съмнения, което води до относително ниска себестойност на електрическата енергия. Проектите за вятърна сила могат да се осъществят на по-малка повърхност  и да се съчетават с други селскостопански или стопански действия. Вятърната сила може да изиграе решаваща роля за стабилизиране на електропреносната мрежа в интервали на по-ограничено слънцегреене, а в интервали на свръхпроизводство на електрическа енергия, непотребната сила може да се пренасочи за производството на водород, употребен в индустрията. Това е записано в отчет на Центъра за проучване на демокрацията за капацитета на потребление на вятърна сила у нас. Бавното реализиране на вятърни енергийни планове в България е резултат на първо място на разнообразни управнически дефицити, като чести и непоследователни промени в нормативната уредба, механически и административни спънки пред включването в електропреносната мрежа, опълчването от страна на локалните общности, спорове, свързани със земеползването и рестриктивните мерки на околната среда, както и цялостната липса на политически ангажимент за ускорение на вложенията в бранша. Още по тематиката ВЕИ 23 сеп 2023 21 апр 2023 ВЕИ 13 март 2023 Настоящият разбор съставлява къс обзор на подробна оценка, ръководена от Австрийския софтуерен институт, на механически постижимия капацитет за вятърна сила на сушата и в морските пространства на България. В него се показват и главните ограничения, нужни за оползотворяването на този капацитет, като в същото време се подсигурява сигурността на електроснабдяването при спазването на най-строгите стандарти за земеползването, опазването на околната среда и биоразнообразието. Вятърът остава енергоизточникът с най-ниски разноски за произвеждане на единица сила. Въпреки това от 2014 година, с дребни изключения, България няма огромна конфигурирана мощ за вятърна сила, която да е присъединена към мрежата. Това изясни Мария Трифонова, теоретичен помощник в стратегия " Енергетика и климат " към ЦИД. Тя напомни, че България ще има потребност и капацитет да конфигурира близо 10 гигавата вятърна сила освен на сушата и в морските пространства до 2040 година, с цел да реализира задачите на въглеродната индиферентност. Тя показа и разбор, който е основан на моделиране на Австрийския софтуерен институт. Анализът открива, че сред 40 и 42 гигавата вятърна мощ може да бъде конфигурирана на сушата. В регионите с максимален капацитет за вятърна сила могат да бъдат конфигурирани до 10 гигавата мощ. Тези региони са Добрич, Варна, Шумен и Разград. Анализът демонстрира още, че капацитетът на офшорния вятър е 176 гигавата, уточни Трифонова. Според оценката близо 35 % от крайбрежната зона в България се смята подобаваща за разполагане на вятърни генератори. Близо 4 гигавата могат да бъдат конфигурирани в зони с плитки води, които са до 40 метра дълбочина. Останалите 28 гигавата могат да са под формата на плаващи вятърни централи на сред 40 и 80 метра дълбочина в морето. Има капацитет и за развиването на други типове плаващи платформи, стана ясно по време на полемиката. Според изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев страната ни в действителност има добър капацитет за произвеждане на вятърна сила, само че реалистични за създаване са обекти в Черно море до 40 метра дълбочина. Това ще рече към 4 гигавата нови ветроенергийни мощности.