Вятърът шепне в клоните му вече повече от два века.

Вятърът шепне в клоните му към този момент повече от два века. Така стартира историята за огромния дъб в село Миланово, който локалните назовават „ Дървото на любовта “. По думите на жителите, той е израснал на това място още преди пра-пра-дядото на Илия Жильов да се роди към 1820 година
Прочетете още
Първоначално към него играели децата, само че с времето дървото се трансформирало в знак на любовта. След Заговезни, на така наречен Запостение, тук се организирали люлки, на които момите се люлеели, а ергените ги завъртали. Млади хора от близките махали идвали, срещали се, влюбвали се и полагали началото на нови фамилии.

Според локалните митове в региона в миналото се появявали и самодиви – от време на време жънели и пеели нощем в далечните ниви, различен път причаквали хора по пътя.

„ Баща ми е виждал три красиви млади дами, застанали на пътя. Не посмял да мине, тъй като преданията описват какво могат да сторят самодивите “, спомня си Жильов.

Дървото пораства самотно на билото на планината, където в миналото е имало извор и манастир. Хората имат вяра, че то има мощ, която подарява любов и почитание, и до през днешния ден го обикалят, прегръщат и целуват.

Въпреки възрастта си от над 200 години, дъбът към момента не е разгласен за древен.

„ Това е очевидец на историята на България и на селото. Трябва да бъде защитавано и почитано “, споделя Цветана Динова за Нова тв.

Местните се надяват, че някой ден дървото ще получи формалното самопризнание, което заслужава – с цел да могат младите да идват, да го виждат и да споделят: „ Хайде да отидем да се снимаме пред вековното дърво на любовта “.