Вярвате ли в съдбата или сте привърженици на твърдението, че

Вярвате ли в ориста или сте последователи на изказванието, че единствено ние отговаряме за личните си решения и действия? Всъщност, несъмнено, ние сме тези, които взимаме решението да пресечем на алено и в случай че тогава се случи нещо с нас, виновността ще бъде наша. Дали, обаче ще е наша, в случай че пресечем на зелено и претърпим пътен случай? Тогава нечие друго неверно решение, ще е наша орис. Всеки има свои визии за живота и за ориста.
Това е взор към най-важните закони на ориста? Не е наложително да имаме вяра в тях, само че за какво да не се замислим за малко – дали има невидими сили, с които си взаимодействаме:
Закон за основаването
Дори да има орис и една част от живота ни да е предопределена, не трябва да забравяме, че точно този живот не може да се случва, без нашето присъединяване.

И да помним, че всичко, което ни заобикаля, е директно обвързвано с вътрешното ни положение. Необходимо е да се обкръжим с това, което желаеме в действителност да участва в живота ни. Да бягаме от отрицателните хора и събития, с цел да имаме повече положителни. Да не мислим неприятно, с цел да привличаме повече положителни мисли към себе си.
Законът за повода и следствието
Казано по различен метод – добре познатата ни сентенция „ каквото посееш, това ще пожънеш “. Нима не ви се е случвало в дните, в които сте най-радостни, да ви се случват още и още хубави неща и противоположното? Това, което изпращаме към Вселената, ще получим и като отговор от нея. Ако сме признателни, усмихнати и положителни в мислите и дейностите си, ще получим същото в подмяна.

Закон за свързването
Да не забравяме, че минало, настояще и бъдеще са едно цяло и да сме поредни в дейностите си. Дори нещо, което би трябвало да създадем, да ни наподобява нищожно, би трябвало да го свършим, тъй като всичко във Вселената е обвързвано между тях. Всяка крачка води до последваща и по този начин до края. Често пропущаме нещо по „ стълбичката “ и по-късно се чудим за какво не можем да преминем на по-горно ходило.
Закон за отговорността
Този закон е извънредно значим, с цел да бъдем наясно с това, което вършим. Когато спрем да упрекваме другите, ще намерим себе си. Трябва да помним, че когато нещо не е наред в живота ни, нещо не е наред в самите нас. Ние сме огледало на това, което ни заобикаля и надлежно това, което ни заобикаля, отразява нас.

Закон за Смирението
Един от най-важните закони, с цел да си дадем сметка за какво нещо, което не харесваме, непрекъснато ни съпътства. Да ви се е случвало да се повтарят едни и същи истории в живота ви? Не, не е инцидентно и не е, тъй като сте измежду каръците на ориста. Причината е, че отказвате да приемете. Помнете постоянно, че това, което отказвате да приемете, ще продължи да ви съпътства. Ако виждате повече негативи в един човек, бъдете сигурни, че той в никакъв случай няма да стане по-добър за вас.
Закон за Фокусирането
Захващате ли се с по няколко неща по едно и също време? Не стигате ли постоянно до еднакъв извод- че нищо от тези неща не върви, че се проваляте на всички места? Помнете следното- не можете да мислите за две неща едновременно. Не можете да сте еднообразно значими и тук, и там.

Да, в живота ни има прекалено много задания и отговорности, само че е належащо да се фокусираме единствено върху една от тях, а другите да оставим на по-заден проект. Защото фокусът върху едно, не разрешава да объркваме кое е най-важното. Когато се фокусираме върху духовните полезности, е невероятно да изпитваме злост, лакомия или яд.
Закон за търпението
Без него нищо не се случва. Искаме ли всичко на секундата, нямаме ли нужните сили да го изчакаме, няма и да го случим. За някои неща си има тъкмо несъмнено време, а други просто би трябвало да бъдат „ платени “ с задоволително време (в което сме били търпеливи и смирени), с цел да бъдат същински и дълготрайни. Посредствените „ наслади “ идват и си отиват бързо.
Закон за даването и приемането
Винаги получаваш това, което си дал. Чували ли сте хора, които постоянно се оплакват, че са създали толкоз доста за някого, а не са получили съвсем нищо в подмяна? Първо- не трябва да очакваш нищо в подмяна, в случай че правиш нещо от сърце. И второ- намерения още веднъж какво си дал, с цел да знаеш какво би трябвало да вземеш. Истинската стойност на едно нещо се мери с силата и желанието, които са вложени в него.

Закон за значимостта
Всеки персонален принос е принос към Цялото. Липсата на огромен и блестящ принос, не оказва въздействие върху цялото, нито го понижава. Само дейностите, осъществени с обич, са значими и дават живот.
Съдба евентуално има, когато приказваме за датата, на която ще си отидем от този свят, да вземем за пример или за това дали ни е отредено да имаме деца. Почти всичко останало обаче, е наш избор. Ние избираме дали ще бъдем същински обичани и ценени. Ние сме тези, които дефинираме какво ще учим и работим, по какъв начин ще се развиваме. И трудностите по пътя ни още веднъж са свързани с нашите мисли, настроения и визии за живота. Познавам десетки хора, които ще потвърдят истинността на тази публикация, без да си дадат сметка, че те самите не съблюдават нито един от законите на ориста. Нужно е да мислим. Повече. За да не упрекваме за всичко клетата си орис, която в действителност „ творим “ ние.
Инфо: Хера