Вярвате или не, случайност или промисъл, разказва десет от най-странните

Вярвате или не, случайност или промисъл, споделя 10 от най-странните прищевки на ориста:

1. Вълшебният патрон
През 1883 година сходно на доста мъже преди и след него Хенри Зигланд напуснал своята обичана и, уви, сходно на доста дами тя не съумяла да понесе раздялата и поставила завършек на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което поставил завършек на живота си със същия револвер. Неверният ухажор обаче оживял – патронът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното обаче завършва тук, с цел да отстъпи място на парадокса.
Зигланд несъмнено си е мислел, че е измамил ориста, и след няколко години решил да отсече дървото. За облекчение обаче решил да употребява необикновен способ за сечене, а точно няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна патронът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд. Как след това да не обичаш иронията?

2. Падащото бебе
През 1930 година американецът Джоузеф Фиглок се разхождал по улиците на Детройт, когато върху него от небесата връхлетяло бебе. Пеленачето се изтърсило от отворен прозорец в близката постройка, и то от солидна височина. За благополучие Джоузеф и бебето оживели без съществени пострадвания. Фиглок най-вероятно се е почувствал извънредно горделив от това, че със самото си наличие е съумял да избави един непълнолетен живот. Точно една година по-късно обаче същото бебе още веднъж се оказало в ръцете му, откакто още веднъж съумяло да падне от същия прозорец. Само можем да гадаем какво му е минало през главата тогава. Съвпадението си го бива, само че в цялата история може би най-безумна е немарливостта на майката.

3. Марк Твен и кометата
Самюъл Клемънс, прочут повече под псевдонима Марк Твен, в действителност е роден под щастлива звезда и по-точно под знака на Халеевата комета. Великият публицист идва на този свят на 30 ноември 1835 година по време на едно от цикличните визити на Халеевата комета навътре в Слънчевата система. Бащата на Том Сойер постоянно казвал, че е пристигнал и ще си отиде дружно с кометата. Предсказанието се сбъдва и Марк Твен умира на 21 април 1910 година – ден откакто кометата се завръща. Случайност или не – в концепцията за душата като пасажер в Космоса има доста романтика, извънредно подобаваща за създател от неговия сан.

4. Каръкът късметлия
Франo Сeлaк също се родил под щастлива звезда, въпреки че през по-голямата част от живота си надали е мислел по този начин. Неговият случай е в действителност неповторим. Или по-скоро случаи – тъй като Сeлaк, хърватски преподавател по музика, бил нещо като магнит за произшествия.
Първият епизод от сагата бил през студения януари на 1962 година Влакът, с който Селак пътувал към Дубровник, дерайлирал в близката ледена река. 17 пасажери се дали прошка с живота си, само че учителят по музика се отървал единствено със счупена ръка и уплах. Това било началото на едно епично надпреварване със гибелта.
Година по-късно, до момента в който пътувал със аероплан, една от вратите внезапно се откъснала и Сeлaк бил засмукан от декомпресията отвън самолета! В случая починали 19 пасажери, само че хърватинът се избавил, падайки в купчина сено! През идващите години Сeлaк претърпява автобусна злополука, колата му два пъти се подпалва, до момента в който той е в нея, а през 1995 година едвам се избавя, откакто се врязва в мантинелата, с цел да избегне камион, който се движи против него. Мъжът безусловно кацнал на едно дърво, а колата му се взривила стотина метра по-надолу в падината.
След последния случай рисковите преживелици на учителя престанали. Е, съвсем. Очевидно с цел да изравни везните, Бог решил да потупа Франo Сeлaк по рамото и през 2003 година преподавателят по музика спечелил 1 милион $ от хърватската лотария. Думите бледнеят…

5. Рой Съливан – електроупорният
Какъв съгласно вас е статистическият късмет да ви удари гръмотевица? Различни източници го дефинират като 1 на 80 000. Не е 1 на милион, само че въпреки всичко е пренебрежимо дребен, нали въпреки всичко споделят, че гръмотевица не падала два пъти на едно място.
Рой Съливан, горски рейнджър от Съединени американски щати, е на друго мнение. В интервала 1942–1977 година стрелите на гръмовержеца го поразяват седем пъти, подпалват косата и веждите му, изкълчват глезена му и му предизвикват разнообразни обгаряния. За похлупак на всичко гръмотевица удря и жена му. Заради невероятната си „ заложба ” да притегля небесното електричество Съливан справедливо влиза в книгата на върховете „ Гинес ”.

6. Фаталното такси
Юли 1975 година Такси блъска 17-годишния Ерскин Лорънс на остров Бермуда, до момента в който младежът кара скутера си. Трагичният случай надали щеше да се разграничава от хиляди други ПТП-та по света, в случай че не беше фактът, че братът на Ерскин е бил блъснат от същото такси година преди нещастието. Не единствено това – и двата случая стават на една и съща улица, като и двата пъти таксито е карано от същия водач и транспортира един и същи пасажер. И двамата братя умират на 17 години. А споделят, че такива неща ставали единствено по филмите.

7. Върхът на айсберга
Но в случай че си приказваме за произшествия, малко неща могат да засенчат случая с „ Титаник ”. Презокеанският лайнер, софтуерната горделивост на времето си, потъва още при първото си корабоплаване в Атлантика през 1912 година след конфликт с айсберг.
Мнозина са чували историята, само че малко на брой знаят, че тя е била предсказана още през 1898 година в новелата на писателя Морган Робъртсън „ Безсилие ”. В своето произведение Робъртсън разказва по какъв начин свръхмодерният лайнер „ Титан ” потъва след конфликт с айсберг, до момента в който плава към Ню Йорк – същата дестинация като тази на „ Титаник “. Още един паралел – в книгата мнозина пасажери намират гибелта си, защото избавителните лодки на борда са прекомерно малко.
Сякаш с цел да затвърди мистичната си аура, през 1914 година Робъртсън разказва в новата си книга война сред Съединени американски щати и Япония, в която воюващите страни употребяват мощни „ слънчеви бомби ” – оръжия, които могат да унищожават цели градове и излъчват ослепителна светлина. 31 години по-късно бомбардировките над Хирошима и Нагасаки като че ли повтарят сюжета, разказан от създателя оракул.
Уви, писателят умира през 1915 година, оставяйки у мнозина глождещото любознание какво ли друго щеше да се появи в книгите му години преди да се случи в реалност?

8. Моряшки хорър
В този ред на мисли следната история е толкоз аналогична, че може да се брои за двойно съвпадане!
През 1838 година Едгар Алън По, един от основателите на хорър жанра, написал романа „ Историята на Артър Гордън Пим ”. В книгата се споделя по какъв начин четирима корабокрушенци се носят в намерено море в избавителната си лодка, без непосредствен бряг и вяра за избавление. За да оцелеят, трима от тях вземат решение да убият и изядат юнгата – юноша на име Ричард Паркър.
Обратно в действителността – през 1884 година яхтата „ Миньонет ” потънала на към 1600 км от нос Добра вяра, оставяйки екипажа си от четирима да дрейфува в избавителна лодка в намерено море. След като изразходвали последните си ресурси от консервирана ряпа и без вяра да бъдат избавени, тримата по-възрастни моряци умъртвили и след това изяли младия юнга. Който прочее се казвал Ричард Паркър.

9. Кралят и кръчмарят
Италианският крал Умберто Първи явно нямал нищо срещу да слиза измежду народа си. Една вечер той се отбил в дребен ресторант в Монца. Монархът надали е очаквал, че в ресторанта ще се сблъска със… себе си. Всъщност пред него стоял втрещеният притежател на заведението, който физически бил безспорен двойник на краля. Двамата седнали и почнали да разискват странното съвпадане, като с учудване откривали нови и нови прилики между тях. Били родени на една и съща дата – 14 март 1844 година, в същия град, били женени за дами с името Маргарита, а черешката на тортата била, че кралят бил коронован в същия ден, в който притежателят отворил ресторанта си. Все обстоятелства, почтени за разказ на Дюма.
Било им писано обаче да споделят още нещо. На 29 юли 1900 година Умберто Първи бил известен, че неговият добър познайник ресторантьорът бил погубен с изстрел при неизяснени условия. Кралят се натъжил от кончината на астралния си двойник, само че уви, нямал доста време за тъга. Същия ден бил убит при атентат.

10. Колата от пъкъла
Могат ли предметите да бъдат зли? Всеки, който е губил половин час в опити да отключи заяла врата, знае, че да – те могат да се държат по този начин, като че ли са обладани от злобен дух. Като „ Малкото копеле ” – галеното име, с което артистът Джеймс Дийн наричал обичаното си порше. През 1955 година киноиконата си отива от този свят едвам на 24-годишна възраст след тежка злополука със същата кола. Поршето обаче занапред стартира да натрупа злокобна популярност. Докато го изтеглят от мястото на случая, моторът се изхлузва и премазва краката на един от механиците. Същият мотор е инсталиран на друга спортна кола, която катастрофира по време на съревнование и убива водача си. В същото съревнование различен автомобил, в който е вграден задвижващият вал от „ Малкото копеле ”, се прекатурва и убива водача си.
Зловещата серия обаче не стопира дотук. След като поправят поршето на Дийн, гаражът, в който се съхранява колата, мистериозно изгаря. След това возилото е изложено в град Сакраменто, само че пада от платформата си и съществено наранява едно момче. В Орегон платформата, на която е сложена колата, се откача и се разрушава във витрината на магазин.
Прокълнатият автомобил завършва черната си серия през 1959 година, когато за облекчение на всички се разпада на части. Как да не повярваш след това в злокобната мощ на ориста?