Вярвате или не, философският начин на живот е може би

Вярвате или не, философският метод на живот е може би най-хубавият избор, който модерният човек може да направи в днешно време. Въпреки всичката технология и благоприятни условия, светът в действителност обръща доста внимание на някои изключително значими и специфични провокации, които идват в тази посока.

Уилям Ървайн е един от многото в това отношение, които демонстрират, че тъкмо това придвижване разрешава едно малко по-различно извисяване. Неговият образец е момента, в който прави връзка на летището в Чикаго и би трябвало да смени самолета. В последният миг стюардесата моли хората да изоставен, тъй като има проблем и товарните порти на самолета и механиците не могат да я затворят.

След 15 минути, Уилям и още доста други чакащи, са поканени да се върнат назад, тъй като към този момент вратите са затворени. Докато чакат, стюардесата ги кани още веднъж да изоставен, заради простата причина, че един куфар не е бил претрупан, вратите са отворени още веднъж и този път дефинитивно не желаят да се затворят.

В чакалнята излиза наяве, че идващ полет ще има чак на сутринта. Авио компанията дава обещание да настани всички в близкия хотел на свои лични разходи, само че това не значи, че множеството хора са изключително удовлетворени. Боговете на стоицизма са решили да тестват за следващ път търпението на Уилям. Защо тъкмо те? Уилям е един от доста фенове на концепцията за редицата метафизичен тествания, които идват едно след друго.

И да, мнозина биха споделили, че е необичайно да се покланяме на хрумвания от близо 2000 година и сигурно е необичайно да залагаме толкоз доста на хора като Марк Аврелий и Сенека, които прекарват целия си умишлен живот като фар в мрака на историята и вдъхват вяра, че индивидът може да направи чудеса. И има причина да се гледа към философията, нейната липса ще направи всички хора много празни и измъчени. Ако няма основи, споделя Уилям, не очаквайте да постигнете нещо и просто ще пилеете живота си.

Проблемът, най-малко на доста от модерните фенове на това придвижване, не е обвързван с живота в отвъдното, а в живота, който прекарваме тук и в този момент. И не е несъмнено какво тъкмо са мислили античните философи, само че са съумели да наложат това придвижване и даже да го хармонизират с християнството и исляма.

И Уилям постоянно вижда, че божествата, на които човек може да се моли, не са просто някаква сила или висши същества, а просто ги назовава „ боговете в себе си “, които най-често употребява за опрощение и причина за нещо, което не се е случило по проект. Има и причина да се трансферира отговорността на нещо несъществуващо – по този начин се заобикаля напрежението, ядовете и даже отчаянието.

Уилям вижда, че доста от неговите другари откриват своето алтер его, като утопичен треньор или преподавател, който води до същия психически еквивалент. Онези, които са по-силно религиозни, най-често биха решили, че Бог има своя проект и избира и показва избрана посока, с цел да е сигурен, че индивидът ще е на вярното място, при мюсюлманите можем да променим уравнението и просто да намесим Аллах.

Уилям следи този развой и осъзнава, че стоиците имат по този начин наречената тестова игра, кото на практика до някаква степен се приближава доста съществено до концепцията. Уилям, както и доста други пасажери, се качват на бусчето, отпътуват в хотела и чакат да поспят към четири часа. Неговата стая е в непоносимо положение. Представете си, че бързате, самолетът се е развалил и най-после получавате доста неприятна стая.

Проблемът е, че всеки естествен човек ще избухне и ще стартира да недоволства против протичащото се. Обикновеният човек просто ще отиде и ще беснее на рецепцията, само че Уилям не го прави. Той се усмихва – последната допустима реакция в този миг. Защо го прави? Защото стоикът би трябвало да понася доста несправедливости, това обаче надалеч не значи, че ще се откаже от концепцията да има чиста стая.

Причината да не се ядосва е, че против него стоят хора, които малко или доста може даже да не са знаели за положението на стаята и към този момент са виждали премного клиенти, които са им викали. Стоикът прави оценка успокоение и покоят, затова ще се разпознае извънредно елементарно в тези моменти. Вместо да се вижда провинен, Уилям преглежда чиновниците на рецепцията като играчи на един по-голям и забавен проект, на една от следващите игри на живота.

Все отново, няма ли да е по-забавно в случай че не спрем нещастието и просто не се насочим в една друга посока? На рецепцията, Уилям получава нов ключ и гаранция, че тази сигурно е изчистена и се оказва тъкмо по този начин, чиновниците се извиняват, а по-късно идват четири часа сън и отмора. На сутринта, това, което вижда назад в бусчето до летището е, че всички вътре се надпреварват да се оплакват, всички желаят да покажат, че са най-големите мъченици, тъй като са спали в хотел. Единственият човек, който не се оплаква, е Уилям. И това го прави благополучен.

От друга страна, той има време да намерения и за още нещо – индивидът е най-разглезеното създание през XXI век. Всички се возят в рейс с климатик, отиват на летище, което също е климатизирано, по-късно ще прелетят през цялата страна, возейки се на климатик и всичките вероятни филми, поръчвайки всички нужни и мечтани питиета, а по-късно ще има обяд и в случай че червата се раздвижат, постоянно може да се употребява тоалетната, която е много чиста и непокътната.

Качеството на стоика е обвързано с концепцията, че може да пътува във времето и да се замисли за първите американци, които прекосяват страната независимо, употребявайки каруци и прекарването на седмици в дискомфорт. Да не забравяме, че индианците също вършат преходите изключително очарователни. Най-вероятно седалките на каруцата ще бъдат малко по-широки и комфортни, само че доста от първите откриватели вървят пешком. И дано не забравяме, че в предишното, такива екстри като тоалетна или тоалетна хартия, остават в далечния мит. И все пак, модерният човек през днешния ден е привързан с концепцията, че би трябвало да мрънка и недоволства за всичко.

След кацането, човек се качва на автомобила си и пътува до дома си, от време на време се надява да няма никакви тапи.

И Уилям постоянно вижда по какъв начин хората вземат решение да бъдат ядосани и заядливи, когато не получат това, което желаят. Сякаш приказваме за дребни деца, които не са удовлетворени със света. Алтернативата е доста по-лесна за стоика, той просто съществува. Всяко затруднение е просто тест, който изисква от човек да реши себе си и да избере дали да влага нерви или не. Стоикът е прочут с това, че той би трябвало да бъде признателен за тестванията.

Има една изключително разлика, която постоянно се изпуска – модерните философи нямат нищо общо с античните философи. Вторите постоянно се специализират във физика, биология, математика, логичност и даже логика на психиката.

Стратегията на тест се употребява и до през днешния ден в полето на логиката на психиката и се счита за феномен, който по-късно се постанова в модерната логика на психиката. И има причина да приказваме за тестова тактика. Идеята в този случай е, че приказваме за избора ни от страсти. Винаги можем да се развием в степен, в която да бъде спокойни, без значение какъв брой крачки отстъпваме обратно и в случай че усвоим концепцията да не вкарваме страсти, започваме бързо да променяме живота си.

И е необичайно, че известното разбиране за стоицизма е обвързано с концепцията, че това са хора без никакъв прочувствен багаж и главната им цел в живота е обвързана с това да одобряват всичко, което им бъде хвърлено от живота. Това е неточност, те не са отстранили страстите си, само че се пробват да отстраняват броя на отрицателните страсти, понижават гнева си, тъгата си, завистта и всичко, което носи един отрицателен заряд. Позитивните страсти постоянно са добре пристигнали.

Все отново, цялата философия, която Уилям и доста други като него избират, е обвързана напълно с концепцията, че постоянно може да се откри по-добро решение и взор на проблемите, които изникват един след различен. Това значи, че вместо да търсим отрицателното в една обстановка, би трябвало да извлечем и позитивите, даже и в този миг да са сложни за разкриване. Представете си човек, който може да мине през разочарованието, без да страда, а това е голямата разлика.