Вярваме, че всяка една от нас дълбоко в сърцето си

Вярваме, че всяка една от нас надълбоко в сърцето си остава момиче на слънцето даже и в сезоните, когато слънцето не е по този начин жарко. Затова се сетихме за това обичано стихотворение на неповторимата Петя Дубарова, което споделяме с вас (бел. ред.)

В дланите ми каца слънцето алено –
положително и ярко, като гълъб червен,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в момент разпален.

Аз желая слънце цялостен живот да имам
и дланите ми постоянно да парят;
да нося мирис на слънце негасимо
и буйно да пламтя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да споделят " Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича. "

Аз желая, щом издъхна изтощена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а ярко като мойта кръв алена
да блесне над земи и над градини.

Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
тъй като мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова