В кожата на пилот на MotoGP
Вярвам, че всеки почитател на MotoGP мечтае да види съревнование онлайн най-малко един път в живота си. Гледайки надпреварите по малкия екран съм си мислила какво ли е да си покрай водачите и да усещаш мощта на един от тези спортни зверове. Но не съм се и осмелявала да си представям, че ще се озова действително там. Но ето ме в Бърно на кръг от Световния шампионат MotoGP. Съзнанието ми към момента преработва обстоятелството, че получих такава неповторима опция да бъда на пистата “Масарик ” - оформлението и структурата й са неповторими и допускат същински екшън. А всичко това се случи по покана на Philip Morris International - компанията е основен сътрудник на MotoGP в самодейността " Racing Together " от 2022 година насам. 
ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА За да опиша цялата палитра от усещания и страсти няма да ми стигнат 10 страници. Ще пропусна детайлности за това по какъв начин стигахме до пистата в двата дни от уикенда (квалификациите в събота и надпреварите в неделя) - трафикът беше свиреп, само че домакинът ни се бе погрижил с безукорен превоз, както и за комфорта ни в IQOS VIP зоната, совободна от тютюнев пушек. Към това прибавяме организацията, ограниченията за сигурност, вълнението от срещата със състезателите, обиколката на пит лейна, на падока… Ще се съсредоточа върху кулминационната точка на прекарването ми - обиколка на пистата с мотор и водач. С английския британски признавам изпитвам леки усложнения, по тази причина ми трябваше удостоверение, че съм схванала вярно, когато домакините ми насочи това предложение. Господи, та това е преживяване “веднъж в живота ” - несъмнено, че се съгласих на мига! Пояснявам, че имаше хора, които отхвърлиха, поради риска, поради прекомерно високия адреналин или просто тъй като не е “тяхното ” преживяване! Нормално, няма по какъв начин да не се чувстваш нервозен от обстоятелството, че ще скочиш на задната седалка на мотоциклет, разрастващ скорост 275 км/ч, разчитайки изцяло на милостта на чужд, въпреки и да е умел водач на MotoGP! Ето за какво неколкократно след това чух от експертите, че това “не е за всеки ” и ще узнаете за какво. У мен се бореха страхът и възторгът! 
ПРЕДИ ДА СТЪПЯ НА ПИСТАТА Веднага откакто дребната ни група мина пропускателния режим, се отправихме към пит лейна - там, където са боксовете на водачите и екипите им. Нашите пропуски ни вкараха в това вътрешно светилище на надпреварата MotoGP. Усещането е епично! Почти същото като на старта, където звукът на моторите е на границата на оглушителния. В този ден се събрахме група от 18 индивида. Всички преминахме през поредност от стъпки за подготовка за обиколка на пистата с мотор. Обясниха ни какво да чакаме - любопитно е, че загатнаха, че дамите нормално са по-добри пасажери, тъй като извършват това, което им се споделя! Разясниха ни рестриктивните мерки за растеж и тегло - не се позволява да си над 90 кг и над 190 см. Следваше главен медицински обзор за тегло, растеж, кръвно налягане и пулс. Почти бях сигурна, че пулсът ми “удря тавана ” или кръвното ми се е повишило, изключително след двете утринни кафета. Оказа се, че са с съвършени стойности - очевидно напрежението е единствено в главата ми. Полезна информация. Следва сключване на 4 листа формуляри. 
Дойде ред и на самия инструктаж с водача в падока, до момента в който седим на статичния мотор зад тила му. Това в действителност беше проява каква би трябвало да бъде позицията на тялото ми на седалката зад него по време на карането - да се спускам глава и плещи в завоя, без да се движа ненужно и без да повдигам дупето си. Просто тялото ми трябваше да следва гърба на водача, а погледът ми да е над рамото му право в посоката на придвижването ни. Същото е като при карането на моя скутер, с който обаче не подвигам повече от 60 км/ч и който е с мощ 50 кубика. Настъпи момента на обличане на оборудването за каране - не имах вяра, само че сложихме спортни костюми на същински водачи. Няколко индивида от екипа ни помагаха - дадоха ни чисто нова тениска и чифт чорапи, спомагаха ни за обличането на костюма и за ботушите, и като цяло тяхната роля беше на наш екипаж в бокса и от самото начало до момента в който ни извеждаха към пистата, където ни чакаха моторите. 
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО Ducati MotoE - нулеви излъчвания, чиста технология Освен Moto3, Moto2 и MotoGP, от 2023 година се организира MotoE (клас мотоциклетни надпревари, в които се употребяват единствено електрически мотоциклети). От сезон 2023 Ducati е единственият формален снабдител на мотоциклети, състезаващи се в Световния шампионат на MotoE. В електрическия клас на шампионата през 2025 г се употребяват Ducati V21L. Именно с подобен мотор беше и нашето премеждие - той е с напълно електрическо задвижване. Но има безусловно всички характерности на спортните мотори от MotoGP: първичното ускоряване 0–100 км/ч за три секунди, достигa 275 км/ч, тежестта му е 200 кг. Тялото на мотора е семпло и мускулесто, и от пръв взор влияе на сетивата - усещах страстта в стомаха си, едно безмълвно “уау ”. Фактът, че е електрически, по никакъв метод не е забележим в дизайна, нито в държанието му на пистата. Предната част е същата като на сегашен мотоциклет Ducati GP. Задната обаче е друга – зад седалката на водача, гърбицата на задната част на мотоциклета на процедура не съществува и е сменена с втора седалка, доста по-малка от тази на водача. Точно под седалката има втори комплект стъпенки за краката на пасажера, като разполагам и със личен комплект ръкохватки, инсталирани върху резервоара, тъй че да се държа комфортно. Добре пристигнали в бъдещето на MotoGP! 
Електрическият мотор на Ducati е напълно изражение на салдото сред модерност и завещание, на следването на световните трендове и блян за резистентност, запазване на полезностите си и безупречна ДНК. Видях същинско високо равнище на осъзнатост - израз на тласъка непрестанно да се основава нещо освен по-добро, само че и откликващо на актуалните търсения, потребности и метод на живот, при който екологичната резистентност е приоритет в живота ни. А надпреварите от сходен клас са идеалният терен, върху който се създават новаторски технологии, които по-късно се придвижват в действителното ни всекидневие. 
ПИЛОТЪТ И ОБИКОЛКАТА Специалният миг настъпи. Разделиха ни на две групи по 9 индивида, всеки от нас имаше бадж с първата писмен знак на името на водача и реда на обиколката. Моят прякор беше B2 - Батаини, 2-ра подред. Франко Батаини е играч в MotoGP, като дейните му години са сред 2002 и 2012. За него споделят, че е маниак във връзка с физическата подготовка и е “завършен спортист ” на Гран При. Батаини се причислява към Ducati през 2010 година като формален тестов водач за плана MotoGP. “Sei italiana? ”, ме попита той незабавно откакто ме видя и се учуди, че ще си приказваме на британски.Въпреки зверския адреналин, който ме тресеше, бях вътрешно сигурна в едно - професионализма на моя водач. След като финишира Симон, първият пътник преди мен, аз към този момент бях заела позиция и ме изведоха на пистата, с цел да се кача зад тила на водача. Всичко това се случва доста бързо и в акуратен тайминг. Поставих лявата си ръка на рамото на водача, левия си крайник на степенката и повдигнах тялото си нагоре, след което се настаних върху седалката, хванах се за ръкохватките. И до момента в който се усетя, моторът към този момент се изстреля с гневна скорост. Това беше моментът. Бях на мотоциклет Ducati MotoЕ на стартовата права на пистата в Бърно, по време на уикенда на MotoGP. Опитах се да осмисля всеки аспект от този миг. 
Ускорението по стартовата права беше зверско - стомахът ми като че ли се сля с гърба. Точно когато усещах, че дишането ми стопира, Франко наклони мотора за първия завой - това ме върна в действителността. Подобно чувство да ти спре кръвта в никакъв случай не съм изпитвала - ненужно е да върша съпоставяне със завоите, които върша с 50-кубиковия ми скутер. Нямаше по какъв начин да съм готова за това, което ми се случваше. Все отново “моторджийският ” ми инстинкт работеше, защото успявах да се наклоня вярно в верния миг, с цел да може водачът да накланя мотора и да “ляга ” върху асфалта - наклонът на мотора в завой е по-голям от 45 градуса. Точно от това се притеснявах - по какъв начин ще се случи това лягане, ще успее ли да го прави с “раницата ” на гърба си, т.е. мен. Боже мой, тъкмо това се случваше! Но с изненада осъзнах, че изпитвам успокоение и главно приятност - повода беше професионализмът на водача, стегнатото влизане в завоите, прецизната траектория. Нито за момент не съм си помислила, че мога да изпусна дръжките, за които се държах. При излизане от завоите ускорението беше неописуемо, само че още по-неочаквано беше намаляването на скоростта от 180/200 до 80 км/ ч (импровизирам, само че мисля, че такива са скоростите), с цел да се приготви за идващото ускоряване. В този миг чувството е като че ли стопираме, а аз се долепвам като гербова марка до гърба на Франко. И незабавно по-късно ускорението, като в ракета, което пък ме караше мъчно да удържам главата си, която се отмяташе обратно. Помислих си: “Това е! Така се редуват завоите. ” Но не бях подготвена за внезапната промяна на наклоните, която последва - от лягане надясно върху асфалта съвсем незабавно последва лягане наляво. Да, толкоз близо един след различен са два от завоите. Това беше последващо равнище екстремност. Тези внезапни наклони наподобяват нападателни, само че аз успявах да преглътна и да се насладя. Не знаех, че ще съм в такова положение и бях признателна за това. Страхът ми се трансформира в примирение и почитание към водача и пистата. PUSH THE BOUNDARIES! Франко нито за момент не разклати контрола си. Но след края на приключението, по време на брънча в падока с екипа, двама от инструкторите особено ме поздравиха за днешното возене и за насладата, която съм изпитала, тъй като “Това не е за всеки! ” Последното изречение чувах няколко пъти. Споделиха ми, че съм предиздвикала водача им да се усмихне. Ето това е моят звезден момент, моето доказателство, че страхът е нищо, когато преодолееш границите си, когато се довериш на професионалиста. “Push the boundaries! ” - направих го! Победа за мен! След края на обиколката по същия бърз метод ме изведоха встрани. Докато ми помагаха да смъква ръкавиците и каската, към момента не осъзнавах, че всичко е завършило. Започнахме прочувствено да обсъждаме със Симон (пасажерът преди мен), че тези две минути са ни се сторили като 30 секунди. Изведнъж в ръката ми някой пъхна преди малко отворена бутилка вода - значимо е незабавно да се хидратираме. Признавам си - отношението беше като с кралска персона в надпреварите! Чувствах се като че ли преди малко бях спечелила Гран При! 
Сигурно е извънредно мъчно да балансираш мотора с цялото в допълнение тегло върху задното колело. Всъщност нашите дупета на задната седалка по никакъв начин не оказват помощ, в противен случай - предизвикват отклонение на задната ос, което прави задачата на водача комплицирана, изключително в завоите, където сцеплението би трябвало да е на предната ос. Разбрах за какво вярното возене от моя страна е толкоз значимо и за какво съм предиздвикала Франко да се усмихне! Върнахме се в падока и се преоблякохме, само че за наша изненада ръкавиците ни бяха подарък, а двамата водачи се подписаха върху тях. Франко постави подписа си върху дясната ръкавица, с която се дава газ. БИХ Гражданско отделение НАПРАВИЛА ОТНОВО ! Благодарностите ми към моите домакини за опцията за такова преживяване няма да са задоволителни. Беше ми даден късмет да осъзная, че съм способна на доста повече в сравнение с в миналото съм си представяла. Бих го направила още веднъж! Изключително наслаждение беше да следя отборната работа на MotoGP и на Philip Morris International в иницативата Racing for the Future, които са в действителност като добре смазана машина – от въвеждането на специфични горива и използването на нововъведения в създаването на напълно електрически мотоциклети в първия случай, до едно по-устойчиво бъдеще без тютюнев пушек във втория. Професионализъм и отговорност от висша класа. Удоволствието да съм измежду такива екипи и да чувствам на процедура какво значи този професионализъм, е неописуемо. А във VIP лаунджа на IQOS, с изключение на опцията да разгледаме богатото портфолио на компанията от бездимни артикули, да опитаме вкусна храна и освежаващи коктейли - имахме опция и за персонални срещи и с някои от водачите, които не се поколебаха да опишат за пътя си до пистата и да отговорят на въпросите ни. Макар че, в събота, денят на квалификациите, когато трябваше да се срещнем със самия Марк Маркес (иконата на MotoGP и водещият испански водач в тима на Ducati Lenovo, който в Бърно взе своята 11-та победа за сезона), с леко неодобрение узнахме, че в действителност ще я пропуснем поради приключението с моторите. Но Марк, в типично негов жанр, и с неугасваща усмивка на лицето, ни изненада и пристигна на пистата особено при нас, с цел да ни вдъхне кураж преди да се качим на моторите и да ни подсети, че това преживяване е “веднъж в живота ” (друга фраза, която постоянно чувах от разнообразни хора от екипа). Адреналинът не ми разреши да го осъзная незабавно, само че в този момент към този момент знам! 
ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА За да опиша цялата палитра от усещания и страсти няма да ми стигнат 10 страници. Ще пропусна детайлности за това по какъв начин стигахме до пистата в двата дни от уикенда (квалификациите в събота и надпреварите в неделя) - трафикът беше свиреп, само че домакинът ни се бе погрижил с безукорен превоз, както и за комфорта ни в IQOS VIP зоната, совободна от тютюнев пушек. Към това прибавяме организацията, ограниченията за сигурност, вълнението от срещата със състезателите, обиколката на пит лейна, на падока… Ще се съсредоточа върху кулминационната точка на прекарването ми - обиколка на пистата с мотор и водач. С английския британски признавам изпитвам леки усложнения, по тази причина ми трябваше удостоверение, че съм схванала вярно, когато домакините ми насочи това предложение. Господи, та това е преживяване “веднъж в живота ” - несъмнено, че се съгласих на мига! Пояснявам, че имаше хора, които отхвърлиха, поради риска, поради прекомерно високия адреналин или просто тъй като не е “тяхното ” преживяване! Нормално, няма по какъв начин да не се чувстваш нервозен от обстоятелството, че ще скочиш на задната седалка на мотоциклет, разрастващ скорост 275 км/ч, разчитайки изцяло на милостта на чужд, въпреки и да е умел водач на MotoGP! Ето за какво неколкократно след това чух от експертите, че това “не е за всеки ” и ще узнаете за какво. У мен се бореха страхът и възторгът! ПРЕДИ ДА СТЪПЯ НА ПИСТАТА Веднага откакто дребната ни група мина пропускателния режим, се отправихме към пит лейна - там, където са боксовете на водачите и екипите им. Нашите пропуски ни вкараха в това вътрешно светилище на надпреварата MotoGP. Усещането е епично! Почти същото като на старта, където звукът на моторите е на границата на оглушителния. В този ден се събрахме група от 18 индивида. Всички преминахме през поредност от стъпки за подготовка за обиколка на пистата с мотор. Обясниха ни какво да чакаме - любопитно е, че загатнаха, че дамите нормално са по-добри пасажери, тъй като извършват това, което им се споделя! Разясниха ни рестриктивните мерки за растеж и тегло - не се позволява да си над 90 кг и над 190 см. Следваше главен медицински обзор за тегло, растеж, кръвно налягане и пулс. Почти бях сигурна, че пулсът ми “удря тавана ” или кръвното ми се е повишило, изключително след двете утринни кафета. Оказа се, че са с съвършени стойности - очевидно напрежението е единствено в главата ми. Полезна информация. Следва сключване на 4 листа формуляри. Дойде ред и на самия инструктаж с водача в падока, до момента в който седим на статичния мотор зад тила му. Това в действителност беше проява каква би трябвало да бъде позицията на тялото ми на седалката зад него по време на карането - да се спускам глава и плещи в завоя, без да се движа ненужно и без да повдигам дупето си. Просто тялото ми трябваше да следва гърба на водача, а погледът ми да е над рамото му право в посоката на придвижването ни. Същото е като при карането на моя скутер, с който обаче не подвигам повече от 60 км/ч и който е с мощ 50 кубика. Настъпи момента на обличане на оборудването за каране - не имах вяра, само че сложихме спортни костюми на същински водачи. Няколко индивида от екипа ни помагаха - дадоха ни чисто нова тениска и чифт чорапи, спомагаха ни за обличането на костюма и за ботушите, и като цяло тяхната роля беше на наш екипаж в бокса и от самото начало до момента в който ни извеждаха към пистата, където ни чакаха моторите. НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО Ducati MotoE - нулеви излъчвания, чиста технология Освен Moto3, Moto2 и MotoGP, от 2023 година се организира MotoE (клас мотоциклетни надпревари, в които се употребяват единствено електрически мотоциклети). От сезон 2023 Ducati е единственият формален снабдител на мотоциклети, състезаващи се в Световния шампионат на MotoE. В електрическия клас на шампионата през 2025 г се употребяват Ducati V21L. Именно с подобен мотор беше и нашето премеждие - той е с напълно електрическо задвижване. Но има безусловно всички характерности на спортните мотори от MotoGP: първичното ускоряване 0–100 км/ч за три секунди, достигa 275 км/ч, тежестта му е 200 кг. Тялото на мотора е семпло и мускулесто, и от пръв взор влияе на сетивата - усещах страстта в стомаха си, едно безмълвно “уау ”. Фактът, че е електрически, по никакъв метод не е забележим в дизайна, нито в държанието му на пистата. Предната част е същата като на сегашен мотоциклет Ducati GP. Задната обаче е друга – зад седалката на водача, гърбицата на задната част на мотоциклета на процедура не съществува и е сменена с втора седалка, доста по-малка от тази на водача. Точно под седалката има втори комплект стъпенки за краката на пасажера, като разполагам и със личен комплект ръкохватки, инсталирани върху резервоара, тъй че да се държа комфортно. Добре пристигнали в бъдещето на MotoGP! Електрическият мотор на Ducati е напълно изражение на салдото сред модерност и завещание, на следването на световните трендове и блян за резистентност, запазване на полезностите си и безупречна ДНК. Видях същинско високо равнище на осъзнатост - израз на тласъка непрестанно да се основава нещо освен по-добро, само че и откликващо на актуалните търсения, потребности и метод на живот, при който екологичната резистентност е приоритет в живота ни. А надпреварите от сходен клас са идеалният терен, върху който се създават новаторски технологии, които по-късно се придвижват в действителното ни всекидневие. ПИЛОТЪТ И ОБИКОЛКАТА Специалният миг настъпи. Разделиха ни на две групи по 9 индивида, всеки от нас имаше бадж с първата писмен знак на името на водача и реда на обиколката. Моят прякор беше B2 - Батаини, 2-ра подред. Франко Батаини е играч в MotoGP, като дейните му години са сред 2002 и 2012. За него споделят, че е маниак във връзка с физическата подготовка и е “завършен спортист ” на Гран При. Батаини се причислява към Ducati през 2010 година като формален тестов водач за плана MotoGP. “Sei italiana? ”, ме попита той незабавно откакто ме видя и се учуди, че ще си приказваме на британски.Въпреки зверския адреналин, който ме тресеше, бях вътрешно сигурна в едно - професионализма на моя водач. След като финишира Симон, първият пътник преди мен, аз към този момент бях заела позиция и ме изведоха на пистата, с цел да се кача зад тила на водача. Всичко това се случва доста бързо и в акуратен тайминг. Поставих лявата си ръка на рамото на водача, левия си крайник на степенката и повдигнах тялото си нагоре, след което се настаних върху седалката, хванах се за ръкохватките. И до момента в който се усетя, моторът към този момент се изстреля с гневна скорост. Това беше моментът. Бях на мотоциклет Ducati MotoЕ на стартовата права на пистата в Бърно, по време на уикенда на MotoGP. Опитах се да осмисля всеки аспект от този миг. Ускорението по стартовата права беше зверско - стомахът ми като че ли се сля с гърба. Точно когато усещах, че дишането ми стопира, Франко наклони мотора за първия завой - това ме върна в действителността. Подобно чувство да ти спре кръвта в никакъв случай не съм изпитвала - ненужно е да върша съпоставяне със завоите, които върша с 50-кубиковия ми скутер. Нямаше по какъв начин да съм готова за това, което ми се случваше. Все отново “моторджийският ” ми инстинкт работеше, защото успявах да се наклоня вярно в верния миг, с цел да може водачът да накланя мотора и да “ляга ” върху асфалта - наклонът на мотора в завой е по-голям от 45 градуса. Точно от това се притеснявах - по какъв начин ще се случи това лягане, ще успее ли да го прави с “раницата ” на гърба си, т.е. мен. Боже мой, тъкмо това се случваше! Но с изненада осъзнах, че изпитвам успокоение и главно приятност - повода беше професионализмът на водача, стегнатото влизане в завоите, прецизната траектория. Нито за момент не съм си помислила, че мога да изпусна дръжките, за които се държах. При излизане от завоите ускорението беше неописуемо, само че още по-неочаквано беше намаляването на скоростта от 180/200 до 80 км/ ч (импровизирам, само че мисля, че такива са скоростите), с цел да се приготви за идващото ускоряване. В този миг чувството е като че ли стопираме, а аз се долепвам като гербова марка до гърба на Франко. И незабавно по-късно ускорението, като в ракета, което пък ме караше мъчно да удържам главата си, която се отмяташе обратно. Помислих си: “Това е! Така се редуват завоите. ” Но не бях подготвена за внезапната промяна на наклоните, която последва - от лягане надясно върху асфалта съвсем незабавно последва лягане наляво. Да, толкоз близо един след различен са два от завоите. Това беше последващо равнище екстремност. Тези внезапни наклони наподобяват нападателни, само че аз успявах да преглътна и да се насладя. Не знаех, че ще съм в такова положение и бях признателна за това. Страхът ми се трансформира в примирение и почитание към водача и пистата. PUSH THE BOUNDARIES! Франко нито за момент не разклати контрола си. Но след края на приключението, по време на брънча в падока с екипа, двама от инструкторите особено ме поздравиха за днешното возене и за насладата, която съм изпитала, тъй като “Това не е за всеки! ” Последното изречение чувах няколко пъти. Споделиха ми, че съм предиздвикала водача им да се усмихне. Ето това е моят звезден момент, моето доказателство, че страхът е нищо, когато преодолееш границите си, когато се довериш на професионалиста. “Push the boundaries! ” - направих го! Победа за мен! След края на обиколката по същия бърз метод ме изведоха встрани. Докато ми помагаха да смъква ръкавиците и каската, към момента не осъзнавах, че всичко е завършило. Започнахме прочувствено да обсъждаме със Симон (пасажерът преди мен), че тези две минути са ни се сторили като 30 секунди. Изведнъж в ръката ми някой пъхна преди малко отворена бутилка вода - значимо е незабавно да се хидратираме. Признавам си - отношението беше като с кралска персона в надпреварите! Чувствах се като че ли преди малко бях спечелила Гран При! Сигурно е извънредно мъчно да балансираш мотора с цялото в допълнение тегло върху задното колело. Всъщност нашите дупета на задната седалка по никакъв начин не оказват помощ, в противен случай - предизвикват отклонение на задната ос, което прави задачата на водача комплицирана, изключително в завоите, където сцеплението би трябвало да е на предната ос. Разбрах за какво вярното возене от моя страна е толкоз значимо и за какво съм предиздвикала Франко да се усмихне! Върнахме се в падока и се преоблякохме, само че за наша изненада ръкавиците ни бяха подарък, а двамата водачи се подписаха върху тях. Франко постави подписа си върху дясната ръкавица, с която се дава газ. БИХ Гражданско отделение НАПРАВИЛА ОТНОВО ! Благодарностите ми към моите домакини за опцията за такова преживяване няма да са задоволителни. Беше ми даден късмет да осъзная, че съм способна на доста повече в сравнение с в миналото съм си представяла. Бих го направила още веднъж! Изключително наслаждение беше да следя отборната работа на MotoGP и на Philip Morris International в иницативата Racing for the Future, които са в действителност като добре смазана машина – от въвеждането на специфични горива и използването на нововъведения в създаването на напълно електрически мотоциклети в първия случай, до едно по-устойчиво бъдеще без тютюнев пушек във втория. Професионализъм и отговорност от висша класа. Удоволствието да съм измежду такива екипи и да чувствам на процедура какво значи този професионализъм, е неописуемо. А във VIP лаунджа на IQOS, с изключение на опцията да разгледаме богатото портфолио на компанията от бездимни артикули, да опитаме вкусна храна и освежаващи коктейли - имахме опция и за персонални срещи и с някои от водачите, които не се поколебаха да опишат за пътя си до пистата и да отговорят на въпросите ни. Макар че, в събота, денят на квалификациите, когато трябваше да се срещнем със самия Марк Маркес (иконата на MotoGP и водещият испански водач в тима на Ducati Lenovo, който в Бърно взе своята 11-та победа за сезона), с леко неодобрение узнахме, че в действителност ще я пропуснем поради приключението с моторите. Но Марк, в типично негов жанр, и с неугасваща усмивка на лицето, ни изненада и пристигна на пистата особено при нас, с цел да ни вдъхне кураж преди да се качим на моторите и да ни подсети, че това преживяване е “веднъж в живота ” (друга фраза, която постоянно чувах от разнообразни хора от екипа). Адреналинът не ми разреши да го осъзная незабавно, само че в този момент към този момент знам! Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ