Неда Узунколева: Бертолучи проваля живота на Мария Шнайдер, но й подарява безсмъртие
Вярвам, че това да стигаш до прекаленост дава по-добър резултат в изкуството. Но сигурно не извинявам да се унищожава живота на останалите, както са правили някои режисьори на цената на това да основават шедьоври. Това сподели в предаването " Сториборд “ на Радио " Фокус “ с водещ Благой Д. Иванов журналистът и публицист Неда Узунколева – създател на романа " Днес не ми се излиза “.
Една от сюжетните линии в романа е обвързвана с тъкмо подобен режисьор, маниак на тематика кино, посредством който се слага алтернативата: можем ли да харесваме изкуството на хора, които са противоречиви от морална позиция човешки същества. " Това e една от тематиките, които жегвам в романа: за творчеството и за това какъв брой могат да си разрешат надарените хора – те прекрачват всевъзможни морални граници в връзките си, само че все пак ние сме склонни да им извиним поради големия им гений. Аз изпитвам откровена благосклонност към този воин все пак, което той прави. “
" Последно танго в Париж “ е образец за филм, който макар моралния проблем по отношение на дейностите на режисьора му Бернардо Бертолучи, е великолепен, изясни още писателят. " Не знам по какъв начин тези две неща, един прелестен филм и един провален живот, могат да бъдат помирени. Бертолучи проваля живота на Мария Шнайдер, само че й подарява и величие посредством този филм, “ сподели тя, като добави, че след това Бертолучи си взима поука и 30 години по-късно в " Мечтатели “ е друг. Друг подобен образец е " Сиянието “ на гениалния, само че тираничен Стенли Кубрик и отношението му към Шели Дювал. Според Неда Узунколева не трябва да се не помни, че тези режисьори имат мощна харизма, " каквато има и режисьорът в моята книга – те безусловно са като светлина и нощните пеперуди към тях умират. “
Райнер Вернер Фасбиндер е извънреден феномен в Новото немско кино от 70-те и 80-те години със своята работливост – основава над 40 кино лентата. Актьор, публицист и продуцент, той умира на 37 години от свръхдоза опиати, изживявайки живота си " горейки в своята буря “. Той е извънредно отровен към близките, обича живота и като човек, и като създател, само че го обича по един рисков метод, описа още писателят и разкри, че той е прототипът на героя в нейния разказ, защото когато е писала книгата на 19 години, е била извънредно впечатлена от неговата свръхпродуктивност. " Тези режисьори не са хора без самоконтрол. Напротив, осъзнават своя сексапил и качества, и ги употребяват при по-слабите. Фасбиндер в никакъв случай не се държи неприятно с обичаната си актриса Хана Шигула. Самата тя споделя, че той е осъзнавал, че й е нужно положително отношение, с цел да му даде това, което желае. Подобна динамичност има сред една от героините в моя разказ и Режисьора “.
По думите й това, че някой талантлив режисьор е " неприятен човек “ не би трябвало и да се отразява на това по какъв начин се възприема творчеството му, то да бъде канселирано и забравяно. " Двете неща съществуват редом. Не мисля, че решението е да забраним и да забравим тези филми. Може наследството да е помрачено от това, само че да не бъде заличено, “ сподели Неда Узунколева.
Една от сюжетните линии в романа е обвързвана с тъкмо подобен режисьор, маниак на тематика кино, посредством който се слага алтернативата: можем ли да харесваме изкуството на хора, които са противоречиви от морална позиция човешки същества. " Това e една от тематиките, които жегвам в романа: за творчеството и за това какъв брой могат да си разрешат надарените хора – те прекрачват всевъзможни морални граници в връзките си, само че все пак ние сме склонни да им извиним поради големия им гений. Аз изпитвам откровена благосклонност към този воин все пак, което той прави. “
" Последно танго в Париж “ е образец за филм, който макар моралния проблем по отношение на дейностите на режисьора му Бернардо Бертолучи, е великолепен, изясни още писателят. " Не знам по какъв начин тези две неща, един прелестен филм и един провален живот, могат да бъдат помирени. Бертолучи проваля живота на Мария Шнайдер, само че й подарява и величие посредством този филм, “ сподели тя, като добави, че след това Бертолучи си взима поука и 30 години по-късно в " Мечтатели “ е друг. Друг подобен образец е " Сиянието “ на гениалния, само че тираничен Стенли Кубрик и отношението му към Шели Дювал. Според Неда Узунколева не трябва да се не помни, че тези режисьори имат мощна харизма, " каквато има и режисьорът в моята книга – те безусловно са като светлина и нощните пеперуди към тях умират. “
Райнер Вернер Фасбиндер е извънреден феномен в Новото немско кино от 70-те и 80-те години със своята работливост – основава над 40 кино лентата. Актьор, публицист и продуцент, той умира на 37 години от свръхдоза опиати, изживявайки живота си " горейки в своята буря “. Той е извънредно отровен към близките, обича живота и като човек, и като създател, само че го обича по един рисков метод, описа още писателят и разкри, че той е прототипът на героя в нейния разказ, защото когато е писала книгата на 19 години, е била извънредно впечатлена от неговата свръхпродуктивност. " Тези режисьори не са хора без самоконтрол. Напротив, осъзнават своя сексапил и качества, и ги употребяват при по-слабите. Фасбиндер в никакъв случай не се държи неприятно с обичаната си актриса Хана Шигула. Самата тя споделя, че той е осъзнавал, че й е нужно положително отношение, с цел да му даде това, което желае. Подобна динамичност има сред една от героините в моя разказ и Режисьора “.
По думите й това, че някой талантлив режисьор е " неприятен човек “ не би трябвало и да се отразява на това по какъв начин се възприема творчеството му, то да бъде канселирано и забравяно. " Двете неща съществуват редом. Не мисля, че решението е да забраним и да забравим тези филми. Може наследството да е помрачено от това, само че да не бъде заличено, “ сподели Неда Узунколева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ