Приносителят и приносимото
Вярно е, че има голямо предсказание кой ви споделя нещо, какъв е престижът, каква е легитимността ми, само че в последна сметка значимо остава нещото
Ето ви още една илюзия, не по-малка от: съзнателното преместване на усеща от приносителя към приносимото и назад. Все споделят „ не убивайте вестоносеца, той не е отговорен за неприятната вест “, само че в множеството случаи го убиват. Тук става дума за противоположното – неприятен е вестоносецът, а пък новината се ядва. Така актуалните манипулатори, когато желаят да възпитат у вас негативно отношение към нещо, го довеждат до вас посредством неприятни вестоносци. Ако някой човек, от който ви е гнус, ви предложи ресторант, кракът ви няма да стъпи, нищо че ресторантът може да е добър.
Битката сред истината и лъжата е жестока и излиза надалеч отвън границите на изкуството, на киното, на литературата. Излиза и се придвижва във всеки един миг от скучното ни всекидневие. Това, което логиката назовава истина и неистина, етиката назовава положително и зло, а естетиката – красиво и грозно. Затова борбата сред истината и лъжата не е нищо друго, с изключение на безконечната борба сред положителното и злото или в случай че желаете да е по-драматично – сред ангелите и демоните.
Тази борба не е напълно почтена, тъй като от една страна истината ще победи лъжата, както и положителното един ден ще победи злото, тъй като положителното е природа, до момента в който злото е единствено краткотрайно положение, само че въпреки това в борбата сред истината и лъжата лъжците са по-облагодетелствани от съперниците си. Лъжците са облагодетелствани, тъй като могат да кажат каквото си желаят, а другите могат да кажат единствено истината. Затова и лъжците (популистите) са по-успешни политици в изискванията на народна власт.
Но започнахме да приказваме за приносителя и приносимото.
Напоследък Евгени Минчев (не е ли и той ЕвгениЙ като Дайнов, да не зема да го обидя, без да щъ?) е огромен реакционер. Даже го видяхме с везана кошуля и алена роза на ревера. Днес алена, на следващия ден бяла като в известната сватбарска ария и в оня анекдот: и белити са от мен.
Минчев е доста образован мъж или най-малко има редкия гений да наподобява подобен. Направил си е сметката, че либерализмът, който наподобява в подем, в действителност е в крах, а бъдещето е на консерватизма, който в този момент наподобява жертван. И гледа овреме да се качи на верния трен (мен не ме мислете, аз съм зложелател на модата и когато стане съвременно да си реакционер, аз ще съм либерал).
Ще се съгласите, че Евгени Минчев с целия си нюанс на английски благородник не е най-подходящият предявител на фамилните полезности. Сам парадиращ със своята хомосексуалност, за която аз най-малко не съм уверен дали е до дъно достоверна, той се опълчи в отбрана на закона срещу ЛГБТ пропагандата в учебно заведение. От това обаче, че ги пази подобен като него, измененията не стават неприятни. Само желаят да ни се стори по този начин. Иначе Минчев напълно интелигентно се опира на нашата, че законът не е срещу ЛГБТ природата, а срещу ЛГБТ пропагандата, макар големите и проведени старания да ни втълпят противоположното.
По същия метод и вносителят на закона – Политическа партия „ Възраждане “. Тази партия се употребява с малко по-особен имидж изключително в средите на демократичната интелигенция. Доста е демонизирана, само че и за много неща си е в действителност отговорна. Така за мнозина всяко нещо, което излезе от „ Възраждане “, е полуда, зверски популизъм или поръчка от някой палач. И макар че излиза от „ Възраждане “, законът е прекрасен, за което приказва и поддръжката от страна на другите партии. Хитлер построи пътища, които се употребяват и през днешния ден. Лоши ли са тези пътища, единствено тъй като ги е построил Хитлер?
По сходен метод и консерватизмът. Днес „ реакционер “ съвсем е станало синоним на зле просветен тъпанар, който се облича в носии, играе национални танци, бие жена си и върви на черква. А в действителност исторически е тъкмо противоположното – в края на 18 и началото на 19 век консерваторът нормално е благородник, роялист, до момента в който либералът е шкембест градски търговец, лихвар или някакъв подобен. Но демократичната агитация ти сочи някой меснат батка с татуиран Ботев на гърба и ти споделя: това е консерватизмът!
Вярата. Тя също е вкарана в тази скица. Упорито се мъчат да издълбаят голям знак за тъждество сред православие и Русия. „ Какъв си ти, православен? – споделят. – Тогава значи си путинист, копейка, ватник… “ и всичко останало, което могат да родят техните лимитирани и невъзпитани мозъци. Впрочем, по този начин е и по всеки различен въпрос, с който не са съгласни. Германия е католическо-протестантска страна, двете са с съвсем еднакъв брой почитатели, по към 25 милиона. Но значи ли това, че католицизмът и протестантството са отговорни за Втората международна война? Но за демократичните представители всичко е просто – православието е олигарси и полковници от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а католицизмът – мазни педофили.
И още приносители. Освен открития атеистичен пердах по християнството, в негова отбрана се изправиха най-отявлени комунисти. Не можеш да ги изчоплиш от църквите, изключително когато има телевизионни камери да ги снимат. Но пък в случай че на следващия ден режимът в Русия още веднъж обърне тил на православието и отново стартира да взривява църкви и да избива свещеници, нашите вярващи комунисти ще станат първи атеисти и неуморно ще напомнят, че Гагарин не е видял никакъв Бог на небето. Трудното тук е, че е изцяло допустимо някои от комунистите в действителност да са се разкаяли и да са се обърнали към Бог. Хвала на такива, само че ние няма от кое място да знаем.
Щеше да е доста, доста по-лесно, в случай че джендъризмът и екотероризмът, обществената страна и правата на малцинствата идваха от Русия, а Западът беше тесногръд, какъвто е бил. Но някой демонстрира доста артистично възприятие за комизъм. Или пък ни изправя на сложен изпит, който в действителност най-после ще покаже кой кой е. Вярно е, че има голямо предсказание кой ви споделя нещо, какъв е престижът, каква е легитимността ми. Но в последна сметка значимо остава нещото. Ако Путин ви каже „ положително утро “, това не значи, че е вечер. Да се научим да разпознаваме и оценяваме приносимото и по-малко да се влияем от приносителя. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Още от създателя:
Ето ви още една илюзия, не по-малка от: съзнателното преместване на усеща от приносителя към приносимото и назад. Все споделят „ не убивайте вестоносеца, той не е отговорен за неприятната вест “, само че в множеството случаи го убиват. Тук става дума за противоположното – неприятен е вестоносецът, а пък новината се ядва. Така актуалните манипулатори, когато желаят да възпитат у вас негативно отношение към нещо, го довеждат до вас посредством неприятни вестоносци. Ако някой човек, от който ви е гнус, ви предложи ресторант, кракът ви няма да стъпи, нищо че ресторантът може да е добър.
Битката сред истината и лъжата е жестока и излиза надалеч отвън границите на изкуството, на киното, на литературата. Излиза и се придвижва във всеки един миг от скучното ни всекидневие. Това, което логиката назовава истина и неистина, етиката назовава положително и зло, а естетиката – красиво и грозно. Затова борбата сред истината и лъжата не е нищо друго, с изключение на безконечната борба сред положителното и злото или в случай че желаете да е по-драматично – сред ангелите и демоните.
Тази борба не е напълно почтена, тъй като от една страна истината ще победи лъжата, както и положителното един ден ще победи злото, тъй като положителното е природа, до момента в който злото е единствено краткотрайно положение, само че въпреки това в борбата сред истината и лъжата лъжците са по-облагодетелствани от съперниците си. Лъжците са облагодетелствани, тъй като могат да кажат каквото си желаят, а другите могат да кажат единствено истината. Затова и лъжците (популистите) са по-успешни политици в изискванията на народна власт.
Но започнахме да приказваме за приносителя и приносимото.
Напоследък Евгени Минчев (не е ли и той ЕвгениЙ като Дайнов, да не зема да го обидя, без да щъ?) е огромен реакционер. Даже го видяхме с везана кошуля и алена роза на ревера. Днес алена, на следващия ден бяла като в известната сватбарска ария и в оня анекдот: и белити са от мен.
Минчев е доста образован мъж или най-малко има редкия гений да наподобява подобен. Направил си е сметката, че либерализмът, който наподобява в подем, в действителност е в крах, а бъдещето е на консерватизма, който в този момент наподобява жертван. И гледа овреме да се качи на верния трен (мен не ме мислете, аз съм зложелател на модата и когато стане съвременно да си реакционер, аз ще съм либерал).
Ще се съгласите, че Евгени Минчев с целия си нюанс на английски благородник не е най-подходящият предявител на фамилните полезности. Сам парадиращ със своята хомосексуалност, за която аз най-малко не съм уверен дали е до дъно достоверна, той се опълчи в отбрана на закона срещу ЛГБТ пропагандата в учебно заведение. От това обаче, че ги пази подобен като него, измененията не стават неприятни. Само желаят да ни се стори по този начин. Иначе Минчев напълно интелигентно се опира на нашата, че законът не е срещу ЛГБТ природата, а срещу ЛГБТ пропагандата, макар големите и проведени старания да ни втълпят противоположното.
По същия метод и вносителят на закона – Политическа партия „ Възраждане “. Тази партия се употребява с малко по-особен имидж изключително в средите на демократичната интелигенция. Доста е демонизирана, само че и за много неща си е в действителност отговорна. Така за мнозина всяко нещо, което излезе от „ Възраждане “, е полуда, зверски популизъм или поръчка от някой палач. И макар че излиза от „ Възраждане “, законът е прекрасен, за което приказва и поддръжката от страна на другите партии. Хитлер построи пътища, които се употребяват и през днешния ден. Лоши ли са тези пътища, единствено тъй като ги е построил Хитлер?
По сходен метод и консерватизмът. Днес „ реакционер “ съвсем е станало синоним на зле просветен тъпанар, който се облича в носии, играе национални танци, бие жена си и върви на черква. А в действителност исторически е тъкмо противоположното – в края на 18 и началото на 19 век консерваторът нормално е благородник, роялист, до момента в който либералът е шкембест градски търговец, лихвар или някакъв подобен. Но демократичната агитация ти сочи някой меснат батка с татуиран Ботев на гърба и ти споделя: това е консерватизмът!
Вярата. Тя също е вкарана в тази скица. Упорито се мъчат да издълбаят голям знак за тъждество сред православие и Русия. „ Какъв си ти, православен? – споделят. – Тогава значи си путинист, копейка, ватник… “ и всичко останало, което могат да родят техните лимитирани и невъзпитани мозъци. Впрочем, по този начин е и по всеки различен въпрос, с който не са съгласни. Германия е католическо-протестантска страна, двете са с съвсем еднакъв брой почитатели, по към 25 милиона. Но значи ли това, че католицизмът и протестантството са отговорни за Втората международна война? Но за демократичните представители всичко е просто – православието е олигарси и полковници от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а католицизмът – мазни педофили.
И още приносители. Освен открития атеистичен пердах по християнството, в негова отбрана се изправиха най-отявлени комунисти. Не можеш да ги изчоплиш от църквите, изключително когато има телевизионни камери да ги снимат. Но пък в случай че на следващия ден режимът в Русия още веднъж обърне тил на православието и отново стартира да взривява църкви и да избива свещеници, нашите вярващи комунисти ще станат първи атеисти и неуморно ще напомнят, че Гагарин не е видял никакъв Бог на небето. Трудното тук е, че е изцяло допустимо някои от комунистите в действителност да са се разкаяли и да са се обърнали към Бог. Хвала на такива, само че ние няма от кое място да знаем.
Щеше да е доста, доста по-лесно, в случай че джендъризмът и екотероризмът, обществената страна и правата на малцинствата идваха от Русия, а Западът беше тесногръд, какъвто е бил. Но някой демонстрира доста артистично възприятие за комизъм. Или пък ни изправя на сложен изпит, който в действителност най-после ще покаже кой кой е. Вярно е, че има голямо предсказание кой ви споделя нещо, какъв е престижът, каква е легитимността ми. Но в последна сметка значимо остава нещото. Ако Путин ви каже „ положително утро “, това не значи, че е вечер. Да се научим да разпознаваме и оценяваме приносимото и по-малко да се влияем от приносителя. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ