Вулвовагинитът представлява възпаление на външните полови органи. Смята се, че

Вулвовагинитът съставлява инфектиране на външните полови органи. Смята се, че към 30% от дамите в миналото през живота си страдат от вулвовагинит със признаци от раздразнена и зачервена кожа и лигавица на вагината, събреж, засилено вагинално течение (флуор) и дискомфорт при уриниране. Най-честата причина за вулвовагинита са бактериалните и гъбичните инфекции като трихомоназа, кадидозата и бактериалната вагиноза.

(Към първа част на материала)

Например причина за трихомоназата е анаеробният протозоен паразит Trichomonas vaginalis, който се захваща за епителните кафези на урогениталния тракт.

Трихомоназата се счита за най-честата невирусна полово предадавана болест с към 170 милиона случаи годишно в международен машаб. Разпространението на болестта се дефинира от това, че огромна част от засегнатите нямат признаци. Асимптоматичното носителство на микроогранизма способства за необятното му разпространяване.

Мъжете нормално са асимптомиатичната група. Сравнително рядко мъжете изпитиват признаци на уретрит като дисурия (болка и парене при уриниране) или гноевнидно течение от пениса.

При дамите трихомоната се развъжда във вагината, маточната шийка, пикочния мехур, Бартолиновите, Скеновите и периуретралните жлези. Най-честите недоволства са за повишен флуор (вагинално течение), което е зловонно и може да бъде жълтиникаво или зеленикаво на цвят. Съвместно с тези най-чести признаци вагиналният сърбеж, дисурията и диспареунията (болка при полов контакт) не са изключени.

Свързани публикации.. Вулвовагинит - що е то и по какъв начин да се оправим? 0 Трихомоназа – признаци и лекуване 0 Тазово-възпалителна болест 0

В редки случаи трихомоназната зараза може да докара до повърхностни дребни кръвозливи (петехии) по вагиналната част на маточната шийка . Това положение се назовава colpitis macularis. При него маточната шийка наподобява на ягода или леопардова кожа и е етиопатогеничен (специфичен) симптом за трихомоназната зараза.

По-горните признаци накланят клиничното мислене за проучване за трихомоназа . Имунологичното тестване с бърз антигенен тест дава резултат за 10-ина минути. Най-чувствителните проби, които се употребяват с материал от вагинални натривки, са амплификационните проби на нуклеинови киселини. Те са бързи и дават сигурни резултати.

При позитивни проби следва да се организира вярното лекуване. Trichomonas vaginalis се лекува с антибиотика Метронидазол или в доза 2 грама еднократно или по 500 мг два пъти на ден за 7 дни. Много дребна част от вариантите на трихомоната (по-малко от 5%) са резистентни на метронидазол. В такива случаи се избира лекуването с Тинидазол 2 грама ендократно през устата. Същото би трябвало да е лекуването на трихомоназата при бременни съгласно най-скорошните рекомендации.

Основните странични резултати на антибиотичното лекуване с метронидазол са гаденето, повръщането, главоболието, чубството за сухота в устата, само че те са относително редки. Препоръчва се да се заобикаля използването на алкохол по време на лечебния интервал, тъй като може да се появи нетърпимост към алкохола.

Като всяко полово излъчено болестта, трихомоназната зараза допуска лекуването и на партньора/ите даже и те да не демонстрират признаци на инфекцията.

3025