Питейната вода е ценна „почти, колкото златото“ на Еолийските острови
Вулкано е единственият от седемте Еолийски острова, който е изцяло самостоятелен във връзка с питейната вода, защото разполага с два огромни бели резервоара за обезсоляване на морска вода, написа Франс прес. На останалите острови обаче плановете за обезсоляване не срещат единомислеща поддръжка.
„ На Еолийските острови, ситуирани на север от Сицилия, няма налични естествени водни запаси поради лимитираната им повърхност, вулканичния им генезис и доста слабата наличност на подземни води “, изяснява Марио Касара, началник на отдела за води и боклуци в локалната администрация.
Тези острови се доставят с вода посредством кораби цистерни, ръководени от италианското Министерство на защитата. Това е услуга с доста висока цена, която също така зависи от метеорологичните условия.
На остров Стромболи, „ когато времето е неприятно, корабът не може да дебаркира “ и „ ние оставаме без вода “, споделя пред Агенция Франс Прес 66-годишният Анджело Мирабито, притежател на ресторант „ Маландрино “.
През лятото напорът от гости e в допълнение предизвикателство за този архипелаг, включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Макар че целогодишното население е към 15 000 души, през 2024 година шест от седемте обитаеми острова са записали над 146 000 пристигания на туристи.
За разлика от инсталацията за обезсоляване на морската вода на Липари, чието произвеждане на питейна вода би трябвало да бъде допълвано през лятото от кораби цистерни, тази на Вулкано е задоволителна, с цел да покрие потребностите на популацията през цялата година.
„ От 10 години непрекъснато произвеждаме 300 000 кубични метра годишно питейна вода, показва Фабио Пупило, инженер в „ Сопес “ (Sopes), компанията, която ръководи инсталацията за обезсоляване на водата на Вулкано от името на районните управляващи.
Седем пъти по-евтино
Изпомпвана от към 200 метра дълбочина от другата страна на огрявания от слънцето рид и по-късно превозена по огромен водопровод, преминаващ през скалата, морската вода първо се филтрира, след което се вкарва под налягане, с цел да премине през доста тънка полупропусклива мембрана, която задържа солта.
Цената на създадената на Еолийските острови питейна вода е към 2 евро за пространствен метър, като единствено 70 евроцента от тази сума се трансферират върху общините. За съпоставяне, водата, доставяна с кораби-цистерни, коства близо 14 евро за пространствен метър – разход, който се поема напълно от Министерството на защитата.
Италия се подрежда на второ място в Европа по потенциал за обезсоляване на водата след Испания, въпреки и много по-назад, като обезпечава 7,6 на 100 от дневното произвеждане в Европейския съюз, съгласно данни на мозъчния концерн „ Дъ Юръпиън хаус- Амброзети “ (The European House – Ambrosetti).
Към момента страната създава малко над 657 000 кубични метра обезсолена вода на ден с помощта на 341 настоящи съоръжения, множеството от които са с дребен потенциал.
Въпреки това на Стромболи, както и на прилежащите острови Аликуди, Филикуди и Панарея, планът за създаване на четири нови завода за обезлесяване, препоръчан от община Липари, към която те принадлежат, надалеч не среща всеобщо утвърждение.
Екологични организации и локални поданици подлагат на критика по-специално неналичието на задоволително данни за въздействието на тези уреди върху околната среда в архипелаг с нежни екосистеми.
Алтернативни решения
„ Използването на съоръжения за обезсоляване в тази ситуация на дребни острови е изцяло уместно решение, изключително поради другите водни рецесии, подбудени от световната климатична рецесия “, декларира пред Агенция Франс Прес Джузепе Амато, отговарящ за водните запаси в Сицилия към неправителствената организация „ Легамбиенте “ (Legambiente).
Въпреки това „ би трябвало да разберем по какъв начин да ги използваме “, добавя той. „ Ако построя апаратура за обезсоляване на Филикуди, би трябвало добре да преценява дали да я планирам за 250-те души, които всекидневно живеят там или, вземайки поради оптималния брой туристи, които островът може да одобри през дейния сезон.
Трябва също да се мисли„ за саламурата, която се изхвърля в морето или за въздействието ѝ върху ливадите от посидония (вид морска трева, която е от извънредно значение за екосистемата на Средиземно море и крайбрежието на Сицилия.-бел.ред) “, предизвестява той.
В писмо, изпратено на 30 юни до община Липари и сицилианската районна администрация, екологичната фондация „ Маревиво “ (Marevivo) изиска прекъсване на процедурата по разрешаване на новите съоръжения за обезсоляване.
Фондацията счита, че би трябвало да бъдат прегледани и различни и допълващи решения като „ понижаване на загубите по водопреносната мрежа “, „ събиране и наново потребление на отпадъчни води “, „ събиране на дъждовна вода “ или „ по-добро ръководство на туристическото търсене “.
Според Амато би трябвало да се обърне внимание и на по-отговорното потребление на водата.
„ Тук имаме цистерни, не е като в града, където отваряш чешмата и имаш течаща вода “, отбелязва 66-годишният Еудженио Водини, който провежда разходки с лодка. Според него „ локалните поданици знаят по какъв начин да я ръководят, за разлика от туристите “.
„ Това е извънредно скъп запас, съвсем като златото. Защото без вода какво правиш? “, заключава той.
„ На Еолийските острови, ситуирани на север от Сицилия, няма налични естествени водни запаси поради лимитираната им повърхност, вулканичния им генезис и доста слабата наличност на подземни води “, изяснява Марио Касара, началник на отдела за води и боклуци в локалната администрация.
Тези острови се доставят с вода посредством кораби цистерни, ръководени от италианското Министерство на защитата. Това е услуга с доста висока цена, която също така зависи от метеорологичните условия.
На остров Стромболи, „ когато времето е неприятно, корабът не може да дебаркира “ и „ ние оставаме без вода “, споделя пред Агенция Франс Прес 66-годишният Анджело Мирабито, притежател на ресторант „ Маландрино “.
През лятото напорът от гости e в допълнение предизвикателство за този архипелаг, включен в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Макар че целогодишното население е към 15 000 души, през 2024 година шест от седемте обитаеми острова са записали над 146 000 пристигания на туристи.
За разлика от инсталацията за обезсоляване на морската вода на Липари, чието произвеждане на питейна вода би трябвало да бъде допълвано през лятото от кораби цистерни, тази на Вулкано е задоволителна, с цел да покрие потребностите на популацията през цялата година.
„ От 10 години непрекъснато произвеждаме 300 000 кубични метра годишно питейна вода, показва Фабио Пупило, инженер в „ Сопес “ (Sopes), компанията, която ръководи инсталацията за обезсоляване на водата на Вулкано от името на районните управляващи.
Седем пъти по-евтино
Изпомпвана от към 200 метра дълбочина от другата страна на огрявания от слънцето рид и по-късно превозена по огромен водопровод, преминаващ през скалата, морската вода първо се филтрира, след което се вкарва под налягане, с цел да премине през доста тънка полупропусклива мембрана, която задържа солта.
Цената на създадената на Еолийските острови питейна вода е към 2 евро за пространствен метър, като единствено 70 евроцента от тази сума се трансферират върху общините. За съпоставяне, водата, доставяна с кораби-цистерни, коства близо 14 евро за пространствен метър – разход, който се поема напълно от Министерството на защитата.
Италия се подрежда на второ място в Европа по потенциал за обезсоляване на водата след Испания, въпреки и много по-назад, като обезпечава 7,6 на 100 от дневното произвеждане в Европейския съюз, съгласно данни на мозъчния концерн „ Дъ Юръпиън хаус- Амброзети “ (The European House – Ambrosetti).
Към момента страната създава малко над 657 000 кубични метра обезсолена вода на ден с помощта на 341 настоящи съоръжения, множеството от които са с дребен потенциал.
Въпреки това на Стромболи, както и на прилежащите острови Аликуди, Филикуди и Панарея, планът за създаване на четири нови завода за обезлесяване, препоръчан от община Липари, към която те принадлежат, надалеч не среща всеобщо утвърждение.
Екологични организации и локални поданици подлагат на критика по-специално неналичието на задоволително данни за въздействието на тези уреди върху околната среда в архипелаг с нежни екосистеми.
Алтернативни решения
„ Използването на съоръжения за обезсоляване в тази ситуация на дребни острови е изцяло уместно решение, изключително поради другите водни рецесии, подбудени от световната климатична рецесия “, декларира пред Агенция Франс Прес Джузепе Амато, отговарящ за водните запаси в Сицилия към неправителствената организация „ Легамбиенте “ (Legambiente).
Въпреки това „ би трябвало да разберем по какъв начин да ги използваме “, добавя той. „ Ако построя апаратура за обезсоляване на Филикуди, би трябвало добре да преценява дали да я планирам за 250-те души, които всекидневно живеят там или, вземайки поради оптималния брой туристи, които островът може да одобри през дейния сезон.
Трябва също да се мисли„ за саламурата, която се изхвърля в морето или за въздействието ѝ върху ливадите от посидония (вид морска трева, която е от извънредно значение за екосистемата на Средиземно море и крайбрежието на Сицилия.-бел.ред) “, предизвестява той.
В писмо, изпратено на 30 юни до община Липари и сицилианската районна администрация, екологичната фондация „ Маревиво “ (Marevivo) изиска прекъсване на процедурата по разрешаване на новите съоръжения за обезсоляване.
Фондацията счита, че би трябвало да бъдат прегледани и различни и допълващи решения като „ понижаване на загубите по водопреносната мрежа “, „ събиране и наново потребление на отпадъчни води “, „ събиране на дъждовна вода “ или „ по-добро ръководство на туристическото търсене “.
Според Амато би трябвало да се обърне внимание и на по-отговорното потребление на водата.
„ Тук имаме цистерни, не е като в града, където отваряш чешмата и имаш течаща вода “, отбелязва 66-годишният Еудженио Водини, който провежда разходки с лодка. Според него „ локалните поданици знаят по какъв начин да я ръководят, за разлика от туристите “.
„ Това е извънредно скъп запас, съвсем като златото. Защото без вода какво правиш? “, заключава той.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ