Институтът за пътна безопасност: Повече контрол, но повече жертви. Системата не управлява риска
Увеличаването на трафика напролет и летните месеци е довело до растеж на риска за участниците в придвижването. А за първите седем месеца на 2026 година времето сред два смъртни случая на пътя непрекъснато понижава.Това демонстрира разбор на на Института за пътна сигурност (ИПБ).
През януари един човек е загивал приблизително на всеки 20 часа и 7 минути, а през юли интервалът към този момент е 14 часа и 46 минути. Най-тежка е наклонността през последните месеци. През май един човек е загивал на всеки 16 часа и 55 минути, през юни - на всеки 15 часа.
ИПБ показва, че това не е краткотрайно отклоняване, а знак за систематичен проблем. Летният сезон, отпуските, туристическият поток и интернационалният пренос усилват натоварването на пътната мрежа, само че институциите не съумяват да се приспособяват към покачвания риск.
В разбора се показва, че физическият надзор на пътя е достигнал своя лимит. Въпреки денонощната работа на екипи на „ Пътна полиция “, „ Охранителна полиция “ и Жандармерията, полицейското наличие не може да обхване над 60 000 километра пътна мрежа. Според Института казусът е в неналичието на дейно ръководство на риска. Държавата разполага с данни за местата с най-висока централизация на нарушавания и рисково държание, само че не употребява систематичен метод за предварителна защита.
Като образец са посочени пропуски при контрола на директния трафик и измерването на междинната скорост. Според данни, показани от проф. Олег Асенов - член на Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура, задгранични водачи правят нарушавания по българските пътища, без постоянно да бъдат дейно глобени при овакантяване на страната. Най-много нарушавания са регистрирани в сектора Харманли – Любимец, който е част от автомагистрала „ Марица “, област Хасково.
От Института подлагат на критика и неналичието на ясна отговорност сред институциите, които би трябвало да извършват Националната тактика за сигурност на придвижването: вместо съответни ограничения обществото получава административни пояснения.
Изводът е, че досегашният модел, учреден най-вече на полицейски акции и надзор след нарушаванията, е привършен. ИПБ упорства за прекосяване към предпазен метод, при който ресурсите се насочват към местата с най-голям риск, преди да се стигне до тежки произшествия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
През януари един човек е загивал приблизително на всеки 20 часа и 7 минути, а през юли интервалът към този момент е 14 часа и 46 минути. Най-тежка е наклонността през последните месеци. През май един човек е загивал на всеки 16 часа и 55 минути, през юни - на всеки 15 часа.
ИПБ показва, че това не е краткотрайно отклоняване, а знак за систематичен проблем. Летният сезон, отпуските, туристическият поток и интернационалният пренос усилват натоварването на пътната мрежа, само че институциите не съумяват да се приспособяват към покачвания риск.
В разбора се показва, че физическият надзор на пътя е достигнал своя лимит. Въпреки денонощната работа на екипи на „ Пътна полиция “, „ Охранителна полиция “ и Жандармерията, полицейското наличие не може да обхване над 60 000 километра пътна мрежа. Според Института казусът е в неналичието на дейно ръководство на риска. Държавата разполага с данни за местата с най-висока централизация на нарушавания и рисково държание, само че не употребява систематичен метод за предварителна защита.
Като образец са посочени пропуски при контрола на директния трафик и измерването на междинната скорост. Според данни, показани от проф. Олег Асенов - член на Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура, задгранични водачи правят нарушавания по българските пътища, без постоянно да бъдат дейно глобени при овакантяване на страната. Най-много нарушавания са регистрирани в сектора Харманли – Любимец, който е част от автомагистрала „ Марица “, област Хасково.
От Института подлагат на критика и неналичието на ясна отговорност сред институциите, които би трябвало да извършват Националната тактика за сигурност на придвижването: вместо съответни ограничения обществото получава административни пояснения.
Изводът е, че досегашният модел, учреден най-вече на полицейски акции и надзор след нарушаванията, е привършен. ИПБ упорства за прекосяване към предпазен метод, при който ресурсите се насочват към местата с най-голям риск, преди да се стигне до тежки произшествия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ