Хаос, за който светът не е готов: Масивното вулканично изригване, което предстои
Вулканът Тамбора промени хода на историята. През 1815 година индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване, документирано в миналото, изпращайки великански облак от частици в атмосферата. Това докара до световно изстудяване на планетата и започва поредност от бедствия.
Това, което последва, беше наречено “ година без лято ” — температурите по света паднаха, посевите не поникнаха, хората страдаха от апетит, пандемия от холера се популяризира, а десетки хиляди починаха. Въпреки множеството вулканични изригвания, които последваха, Тамбора остава най-голямото изригване на планетата през последните 200 години.
Учените предизвестяват, че идващото може да е неизбежно.
" Въпросът не е дали, а по кое време " , съобщи Маркус Стофел, професор по климат в Женевския университет. Геоложките данни демонстрират късмет от 1 към 6 за сходно изригване през този век, сподели той пред CNN. Този път обаче светът, в който ще се случи, ще бъде фрапантно изменен — освен по-заселен, само че и доста по-затоплен от климатичната рецесия.
" Следващото солидно изригване ще провокира климатичен безпорядък ", акцентира Стофел. " Човечеството няма никакъв проект. "
Вулканите са изигравали решаваща роля в образуването на Земята — създавали са континентите, построили са атмосферата и могат да трансформират климата. При всяко изригване те освобождават комбинация от лава, пепел и газове , в това число въглероден диоксид, който загрява планетата, въпреки и в количества, по-малки от тези, които създават хората посредством изгаряне на въглища и петрол.
Що се отнася до климатичните резултати, учените обръщат изключително внимание на един газ: серен диоксид . При солидни вулканични изригвания този газ може да премине през тропосферата — частта от атмосферата, в която се образува времето — и да доближи стратосферата, пласт на към 11 км. над земната повърхнина. Там той образува аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, като я отразяват назад в космоса, и по този метод охлаждат планетата. Тези частици могат да обикалят земята в продължение на години.
" Те ще се разнесат по целия свят и ще останат в атмосферата за няколко години ", изясни Алън Робок, професор по климат в Университета на Рутгерс, който е изучавал вулканите повече от десетилетие.
Сателитни данни от модерни вулкани демонстрират какъв брой серен диоксид се изхвърля. Когато през 1991 година вулканът Пинатубо във Филипините избухна, той е изстрелял към 15 милиона тона серен диоксид в стратосферата. Това не е било толкоз солидно изригване като това на Тамбора, само че въпреки всичко е охладило планетата със приблизително към 0,5 градуса по Целзий за няколко години.
" Но за по-старите вулкани нямаме задоволително данни ", добави Стофел.
Учени работят по реконструирането на тези исторически изригвания, употребявайки информация от ледени ядра и дървесни пръстени , които резервират доказателства за минали атмосферни условия.
Има доказателства, че изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 година може да е почнало “Малката ледникова ера ” — интервал на студено време, траял стотици години.
" Сега светът е доста по-нестабилен " , сподели Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който учи вулканите и тяхното въздействие върху климата. " Ефектите може да бъдат още по-лоши, в сравнение с тези, които наблюдавахме през 1815 година "
Парадоксално, по-топлият климат може да значи, че вулканичните изригвания имат по-силно охлаждащо влияние. Това се дължи на промени в атмосферата и метода, по който аерозолните частици се популяризират и порастват.
" Докато светът се затопля, циркулацията на въздуха се форсира, което води до по-бързо разпространяване на аерозолите и понижава времето им за напредък ", сподели Томас Обри , академик по вулканология в Университета на Ексетър. " По-малките аерозоли разпръскват слънчевата светлина по-ефективно, което значи, че охлаждащият резултат ще бъде по-голям. "
Океаните също играят значима роля. Тъй като повърхността на океаните се нагрява, пласт от по-лека и топла вода се образува на повърхността и основава преграда за разбъркване на водата сред по-плитките и по-дълбоките пластове. Това може да докара до неравномерно изстудяване на океаните и атмосферата над тях, изяснява Стофел.
Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на ледниците понижава налягането върху вулканите, което може да провокира по-големи изригвания. Също по този начин, учените разкрили, че рисковите превалявания, провокирани от климатичните промени, могат да обхванат надълбоко в земята и да взаимодействат с магмата, ускорявайки изригванията.
Близо 800 милиона души живеят в радиус от 96 км. от деен вулкан . Масивно изригване може да заличи цели градове. Кампи Флегрей, да вземем за пример, сподели признаци на интензивност и се намира покрай Неапол, който е дом на към 1 милион души. В по-дългосрочен проект последствията могат да бъдат пагубни. Студеното време с по-малко слънчева светлина и променените превалявания могат съществено да обиден световното земеделие и продоволствената сигурност, което евентуално би могло да докара до политически напрежения и даже войни.
Екстремният сюжет може да докара до стопански загуби от над 3,6 трилиона $ единствено през първата година след изригването, пресмята застрахователната компания Lloyd's. Въпреки това, охлаждането няма да предложи дълготрайно облекчение от климатичните промени; след няколко години планетата ще се върне към предходните си условия.
Следващото вулканично изригване може да се случи на всички места. Учените наблюдават евентуални места за интензивност, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони в света, и Йелоустоун в Съединени американски щати, който не е преживявал огромно изригване от стотици хиляди години.
" Но по кое време и къде ще настъпи идващото — това към момента не може да се предскаже ", сподели Стофел.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това, което последва, беше наречено “ година без лято ” — температурите по света паднаха, посевите не поникнаха, хората страдаха от апетит, пандемия от холера се популяризира, а десетки хиляди починаха. Въпреки множеството вулканични изригвания, които последваха, Тамбора остава най-голямото изригване на планетата през последните 200 години.
Учените предизвестяват, че идващото може да е неизбежно.
" Въпросът не е дали, а по кое време " , съобщи Маркус Стофел, професор по климат в Женевския университет. Геоложките данни демонстрират късмет от 1 към 6 за сходно изригване през този век, сподели той пред CNN. Този път обаче светът, в който ще се случи, ще бъде фрапантно изменен — освен по-заселен, само че и доста по-затоплен от климатичната рецесия.
" Следващото солидно изригване ще провокира климатичен безпорядък ", акцентира Стофел. " Човечеството няма никакъв проект. "
Вулканите са изигравали решаваща роля в образуването на Земята — създавали са континентите, построили са атмосферата и могат да трансформират климата. При всяко изригване те освобождават комбинация от лава, пепел и газове , в това число въглероден диоксид, който загрява планетата, въпреки и в количества, по-малки от тези, които създават хората посредством изгаряне на въглища и петрол.
Що се отнася до климатичните резултати, учените обръщат изключително внимание на един газ: серен диоксид . При солидни вулканични изригвания този газ може да премине през тропосферата — частта от атмосферата, в която се образува времето — и да доближи стратосферата, пласт на към 11 км. над земната повърхнина. Там той образува аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, като я отразяват назад в космоса, и по този метод охлаждат планетата. Тези частици могат да обикалят земята в продължение на години.
" Те ще се разнесат по целия свят и ще останат в атмосферата за няколко години ", изясни Алън Робок, професор по климат в Университета на Рутгерс, който е изучавал вулканите повече от десетилетие.
Сателитни данни от модерни вулкани демонстрират какъв брой серен диоксид се изхвърля. Когато през 1991 година вулканът Пинатубо във Филипините избухна, той е изстрелял към 15 милиона тона серен диоксид в стратосферата. Това не е било толкоз солидно изригване като това на Тамбора, само че въпреки всичко е охладило планетата със приблизително към 0,5 градуса по Целзий за няколко години.
" Но за по-старите вулкани нямаме задоволително данни ", добави Стофел.
Учени работят по реконструирането на тези исторически изригвания, употребявайки информация от ледени ядра и дървесни пръстени , които резервират доказателства за минали атмосферни условия.
Има доказателства, че изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 година може да е почнало “Малката ледникова ера ” — интервал на студено време, траял стотици години.
" Сега светът е доста по-нестабилен " , сподели Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който учи вулканите и тяхното въздействие върху климата. " Ефектите може да бъдат още по-лоши, в сравнение с тези, които наблюдавахме през 1815 година "
Парадоксално, по-топлият климат може да значи, че вулканичните изригвания имат по-силно охлаждащо влияние. Това се дължи на промени в атмосферата и метода, по който аерозолните частици се популяризират и порастват.
" Докато светът се затопля, циркулацията на въздуха се форсира, което води до по-бързо разпространяване на аерозолите и понижава времето им за напредък ", сподели Томас Обри , академик по вулканология в Университета на Ексетър. " По-малките аерозоли разпръскват слънчевата светлина по-ефективно, което значи, че охлаждащият резултат ще бъде по-голям. "
Океаните също играят значима роля. Тъй като повърхността на океаните се нагрява, пласт от по-лека и топла вода се образува на повърхността и основава преграда за разбъркване на водата сред по-плитките и по-дълбоките пластове. Това може да докара до неравномерно изстудяване на океаните и атмосферата над тях, изяснява Стофел.
Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на ледниците понижава налягането върху вулканите, което може да провокира по-големи изригвания. Също по този начин, учените разкрили, че рисковите превалявания, провокирани от климатичните промени, могат да обхванат надълбоко в земята и да взаимодействат с магмата, ускорявайки изригванията.
Близо 800 милиона души живеят в радиус от 96 км. от деен вулкан . Масивно изригване може да заличи цели градове. Кампи Флегрей, да вземем за пример, сподели признаци на интензивност и се намира покрай Неапол, който е дом на към 1 милион души. В по-дългосрочен проект последствията могат да бъдат пагубни. Студеното време с по-малко слънчева светлина и променените превалявания могат съществено да обиден световното земеделие и продоволствената сигурност, което евентуално би могло да докара до политически напрежения и даже войни.
Екстремният сюжет може да докара до стопански загуби от над 3,6 трилиона $ единствено през първата година след изригването, пресмята застрахователната компания Lloyd's. Въпреки това, охлаждането няма да предложи дълготрайно облекчение от климатичните промени; след няколко години планетата ще се върне към предходните си условия.
Следващото вулканично изригване може да се случи на всички места. Учените наблюдават евентуални места за интензивност, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони в света, и Йелоустоун в Съединени американски щати, който не е преживявал огромно изригване от стотици хиляди години.
" Но по кое време и къде ще настъпи идващото — това към момента не може да се предскаже ", сподели Стофел.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ