Страхил Делийски: Когато се прекали с вотовете на недоверие, ефектът се губи
Вторият избор на съмнение надали е провокиран с оглед вероятно рухване на държавното управление. Не мисля, че има някаква конспирация във връзка с стабилността на болшинството. Това разяснява в изявление за предаването " Нюзрум “ по Радио " Фокус “ политологът Страхил Делийски. По думите му стабилността на болшинството не наподобява разтърсена, а поредицата вотове по-скоро издава друга политическа логичност.
" Въпросът е до каква степен непрекъснатото предизвикателство на вотове на съмнение няма да изчерпи тази извънредно значима за опозицията процедура. Има смисъл тя да се употребява, даже когато не става дума за раздробяване на болшинството, само че като всяко нещо – би трябвало да бъде дозирана. Едва ли непрекъснатите вотове ще произведат нужната готовност в редиците на тези, които ги предизвикват/бел. ред. " Възраждане “, " Величие “ и МЕЧ/ “, акцентира Делийски.
По думите му първият избор на съмнение по-скоро е бил обвързван с политическо позициониране и търсене на дивиденти, само че когато се прекали с сходни вотове, резултатът се губи.
Според него тематиката на втория избор – корупцията – ясно демонстрира опит на една част от опозицията да изземе основна идея от ръцете на друга.
" Явно едната част от опозицията желае да изземе тематиката, която осмисля съществуването на другата част. Едва ли това е инцидентно. Вероятно в границите на пъстрата съпротива текат процеси на позициониране и търсене на еднаквост, с упоритостта да се образува опция. В този подтекст това е и опит за намаляване на ПП-ДБ, тъй като разказът, в който " главните борци против корупцията “ не поддържат избор против корупцията, сигурно ще бъде законен за част от публиката, “ изясни политологът.
Делийски счита, че българската политика е отдалечена от ползите на хората. Според него политическият развой у нас се е трансформирал в " игра сред инсайдъри “, в която липсва действителна връзка с всекидневните проблеми на обществото.
" От много време политическият развой е доминиран от маневри на другите партии, ориентирани към стратегически цели от позиция на взаимоотношението и връзките сред обособените обединения, а това, което липсва на политическия развой, е деяние на партиите с оглед отбрана ползите на обществените групи, които те съставляват. Това е огромният проблем. С други думи – процесът бива възприеман като една игра сред инсайдъри, от които се интересуват единствено играчите. Тези играчи по никакъв метод не се пробват да ангажират огромната аудитория с дейностите си. Това е един безотносителен към всекидневните действия, проблеми и стремежи на огромна част от обществото театър. Според мен това е основният проблем на метода, по който се конструира политическата реалност в България сега “, разяснява още политологът.
" Голяма част от обществото изобщо не се интересува от тези неща, не тъй като не се интересува от политика, а тъй като тези, които би следвало да вършат политика, не вършат политиката, която обществото желае. Имаме едни партии и политици, които отхвърлят да работят предвид на потребностите и желанията на една по-широка група от хора и се занимават единствено със себе си или с усетите и желанията на най-върлите си почитатели. Така няма да стане. Има сериозен проблем с метода, по който се практикува представителната народна власт в България “, безапелационен е Страхил Делийски.
Политологът изрази рецензия и към метода на ръководещите във връзка с еврозоната, като дефинира упованията към конвергентния отчет като " в очакване на Годо “ – без изясненост за съответни политики и без визия за бъдещето.
" Имаме голям недостиг – нямаме концепция какво ще вършим след отчета, без значение от резултата. Чакаме някакъв отчет, който самичък по себе си няма безусловно никакво значение в случай, че ние не вършим нищо, което да е обвързвано с тематиката на отчета. Къде са политиките във финансовата сфера? Къде са политиките по действителна икономическа конвергенция? Къде са политиките по отбрана на външната ни търговия? Къде са политиките по реиндустриализация? Къде са всички тези политики, чиято реализация би следвало да осмисли въобще наличието ни в еврозоната? Това е фантасмагорична визия за политиката “, сподели той.
" Сега обществото седи и чака нещо, което няма никакъв смисъл от позиция на действителния живот. Политиците ни нямат концепция по какъв начин ще действа всяка една от системите в границите на един нов валутен модел. Политиците, които са се хванали за този конвергентен отчет, наподобяват тъжно, безпомощно и безсмислено. От тази позиция, каквото и да се случва в Народното събрание, ще бъде оценено през вероятността на това чувство за безсмисленото битие на някакви политици, които не могат да измислят нищо друго, с изключение на да чакат един конвергентен отчет, “ приключи Страхил Делийски.
" Въпросът е до каква степен непрекъснатото предизвикателство на вотове на съмнение няма да изчерпи тази извънредно значима за опозицията процедура. Има смисъл тя да се употребява, даже когато не става дума за раздробяване на болшинството, само че като всяко нещо – би трябвало да бъде дозирана. Едва ли непрекъснатите вотове ще произведат нужната готовност в редиците на тези, които ги предизвикват/бел. ред. " Възраждане “, " Величие “ и МЕЧ/ “, акцентира Делийски.
По думите му първият избор на съмнение по-скоро е бил обвързван с политическо позициониране и търсене на дивиденти, само че когато се прекали с сходни вотове, резултатът се губи.
Според него тематиката на втория избор – корупцията – ясно демонстрира опит на една част от опозицията да изземе основна идея от ръцете на друга.
" Явно едната част от опозицията желае да изземе тематиката, която осмисля съществуването на другата част. Едва ли това е инцидентно. Вероятно в границите на пъстрата съпротива текат процеси на позициониране и търсене на еднаквост, с упоритостта да се образува опция. В този подтекст това е и опит за намаляване на ПП-ДБ, тъй като разказът, в който " главните борци против корупцията “ не поддържат избор против корупцията, сигурно ще бъде законен за част от публиката, “ изясни политологът.
Делийски счита, че българската политика е отдалечена от ползите на хората. Според него политическият развой у нас се е трансформирал в " игра сред инсайдъри “, в която липсва действителна връзка с всекидневните проблеми на обществото.
" От много време политическият развой е доминиран от маневри на другите партии, ориентирани към стратегически цели от позиция на взаимоотношението и връзките сред обособените обединения, а това, което липсва на политическия развой, е деяние на партиите с оглед отбрана ползите на обществените групи, които те съставляват. Това е огромният проблем. С други думи – процесът бива възприеман като една игра сред инсайдъри, от които се интересуват единствено играчите. Тези играчи по никакъв метод не се пробват да ангажират огромната аудитория с дейностите си. Това е един безотносителен към всекидневните действия, проблеми и стремежи на огромна част от обществото театър. Според мен това е основният проблем на метода, по който се конструира политическата реалност в България сега “, разяснява още политологът.
" Голяма част от обществото изобщо не се интересува от тези неща, не тъй като не се интересува от политика, а тъй като тези, които би следвало да вършат политика, не вършат политиката, която обществото желае. Имаме едни партии и политици, които отхвърлят да работят предвид на потребностите и желанията на една по-широка група от хора и се занимават единствено със себе си или с усетите и желанията на най-върлите си почитатели. Така няма да стане. Има сериозен проблем с метода, по който се практикува представителната народна власт в България “, безапелационен е Страхил Делийски.
Политологът изрази рецензия и към метода на ръководещите във връзка с еврозоната, като дефинира упованията към конвергентния отчет като " в очакване на Годо “ – без изясненост за съответни политики и без визия за бъдещето.
" Имаме голям недостиг – нямаме концепция какво ще вършим след отчета, без значение от резултата. Чакаме някакъв отчет, който самичък по себе си няма безусловно никакво значение в случай, че ние не вършим нищо, което да е обвързвано с тематиката на отчета. Къде са политиките във финансовата сфера? Къде са политиките по действителна икономическа конвергенция? Къде са политиките по отбрана на външната ни търговия? Къде са политиките по реиндустриализация? Къде са всички тези политики, чиято реализация би следвало да осмисли въобще наличието ни в еврозоната? Това е фантасмагорична визия за политиката “, сподели той.
" Сега обществото седи и чака нещо, което няма никакъв смисъл от позиция на действителния живот. Политиците ни нямат концепция по какъв начин ще действа всяка една от системите в границите на един нов валутен модел. Политиците, които са се хванали за този конвергентен отчет, наподобяват тъжно, безпомощно и безсмислено. От тази позиция, каквото и да се случва в Народното събрание, ще бъде оценено през вероятността на това чувство за безсмисленото битие на някакви политици, които не могат да измислят нищо друго, с изключение на да чакат един конвергентен отчет, “ приключи Страхил Делийски.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ