Икономисти: Вторият вариант на бюджета е по-реалистичен, но има риск от свърхдефицит
Вторият вид на Бюджет 2026 година е по-реалистичен, само че има риск от свърхдефицит. Това разясниха в предаването „ Лице в лице “ на bTV икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза.
Прочетете още
Според Петър Ганев новата версия евентуално се приема по-добре от ръководещите, защото отпада директното нарастване на налозите – тематика, провокирала вътрешно неодобрение в ГЕРБ. Той обаче акцентира, че главната паника остава средносрочната бюджетна рамка.
Ганев предизвести, че по актуалната траектория покачването на данъчната тежест през 2027–2028 година наподобява „ обезпечено “, а държавният дълг може да доближи 40–45% от Брутният вътрешен продукт в границите на 10 години.
Според него това слага действителен риск действителен риск България да влезе в процедура по свръхдефицит. Икономистът означи, че въпреки новият вид да не планува моментно обедняване, заплахата от възходящи разноски и следващо повдигане на налозите остава.
Михаил Кръстев също дефинира втория вид като по-добър, защото в него отпадат нараствания на налог дял и на осигурителните вноски. Въпреки това той уточни, че остават други утежняващи детайли — като по-високия оптимален застрахователен приход и увеличението на минималната заплата.
Според него понижените доходи и разноски в актуализирания план го приближават повече до действителната икономическа обстановка.
Кръстев напомни, че наклонността за разширение на държавното преразпределение е заложена в най-малко четири последни бюджета. Това съгласно него води до утежняване на обществените финанси, макар постоянния стопански напредък.
По отношение на противоречивите бонуси и високите хонорари в обособени браншове Ганев съобщи, че разноските за личен състав остават рекордни – над 10% от Брутният вътрешен продукт. Във втория вид има леко изглаждане на неравенствата, защото всички чиновници ще получат еднообразно нарастване от 10%, само че общото финансово задължение остава непроменено. Той посочи, че автоматизираните механизми за повишение на заплатите са „ сложени на пауза “ единствено за 2026 година и ще се върнат през 2027 година
И двамата специалисти показаха подозрения дали бюджетът ще бъде признат в период поради политическото напрежение и митингите. Ако това не се случи, страната ще влезе в 2026 година с продължен бюджет. Кръстев означи, че това даже може да се окаже по-близо до действителните доходи, само че акцентира нуждата автоматизираните разходни механизми да бъдат анулирани посредством законодателни промени.
Той прикани политиците да бъдат по-внимателни при приемане на решения с дълготраен финансов резултат, защото сметката постоянно се връща при тях и обществото.
Прочетете още
Според Петър Ганев новата версия евентуално се приема по-добре от ръководещите, защото отпада директното нарастване на налозите – тематика, провокирала вътрешно неодобрение в ГЕРБ. Той обаче акцентира, че главната паника остава средносрочната бюджетна рамка.
Ганев предизвести, че по актуалната траектория покачването на данъчната тежест през 2027–2028 година наподобява „ обезпечено “, а държавният дълг може да доближи 40–45% от Брутният вътрешен продукт в границите на 10 години.
Според него това слага действителен риск действителен риск България да влезе в процедура по свръхдефицит. Икономистът означи, че въпреки новият вид да не планува моментно обедняване, заплахата от възходящи разноски и следващо повдигане на налозите остава.
Михаил Кръстев също дефинира втория вид като по-добър, защото в него отпадат нараствания на налог дял и на осигурителните вноски. Въпреки това той уточни, че остават други утежняващи детайли — като по-високия оптимален застрахователен приход и увеличението на минималната заплата.
Според него понижените доходи и разноски в актуализирания план го приближават повече до действителната икономическа обстановка.
Кръстев напомни, че наклонността за разширение на държавното преразпределение е заложена в най-малко четири последни бюджета. Това съгласно него води до утежняване на обществените финанси, макар постоянния стопански напредък.
По отношение на противоречивите бонуси и високите хонорари в обособени браншове Ганев съобщи, че разноските за личен състав остават рекордни – над 10% от Брутният вътрешен продукт. Във втория вид има леко изглаждане на неравенствата, защото всички чиновници ще получат еднообразно нарастване от 10%, само че общото финансово задължение остава непроменено. Той посочи, че автоматизираните механизми за повишение на заплатите са „ сложени на пауза “ единствено за 2026 година и ще се върнат през 2027 година
И двамата специалисти показаха подозрения дали бюджетът ще бъде признат в период поради политическото напрежение и митингите. Ако това не се случи, страната ще влезе в 2026 година с продължен бюджет. Кръстев означи, че това даже може да се окаже по-близо до действителните доходи, само че акцентира нуждата автоматизираните разходни механизми да бъдат анулирани посредством законодателни промени.
Той прикани политиците да бъдат по-внимателни при приемане на решения с дълготраен финансов резултат, защото сметката постоянно се връща при тях и обществото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ