Силяновска: Вторият протокол с България не може да допълва договора от 2017 г.
Вторият протокол сред България и Северна Македония, „ не е бил и не може да бъде юридически инструмент за допълнение към Договора за другарство и добросъседство ” сред двете страни, съобщи в изявление за МРТ 1 президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.
Протоколът, подписан през 2022 година от тогавашните министри на външните работи на двете страни Теодора Генчовска и Буяр Османи, е нападнат в Конституционния съд на Северна Македония и е един от причините в страната да не бъдат направени промени в конституцията поради опасения, че в случай че това бъде направено, България ще слага нови условия на страната в преговорния развой.
В отговор на въпрос, в случай че протоколът не създава отговорности, за какво не стартира процедура за смяна в конституцията и регистриране на българите в нея, Силяновска дава отговор, че това е нейно пояснение, само че тя не е Конституционен съд.
„ Само Конституционният съд може да каже дали нещо е противоконституционно. Между другото, не е нужно да си правист, с цел да знаеш, че един интернационален контракт не може да се промени с протокол, подписан от двама души. Но някой одобри това и ни убеди, че това е магическото „ изместване “ (на казуса сред България и Северна Македония) към правата на индивида. Но по-късно чухме опровергаване от един много умел и интелигентен политик като господин (Румен) Радев, че му е лишила цяла година (...) с цел да убеди господин (Еманюел) Макрон, че написаното в протокола би трябвало да стане част от Преговорната рамка и заключенията (на Европейския съвет) ”, споделя в изявлението Силяновска.
В няколко изявленията някогашният министър на външните работи на Северна Македония Буяр Османи споделяше, че изискването за регистриране на българите в главния закон на страната, с цел да стартира Северна Македония договаряния, е триумф, тъй като по този начин през 2022 година по време на председателството на Франция на Европейски Съюз е била изместена тежестта на преговорите от историческите въпроси с България върху въпросите за правата на индивида.
По време на визитата си във Франция през май българският министър председател Румен Радев сподели пред публицисти, че през 2021 година за първи път е сложил въпроса пред европейските водачи за вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония.
„ Отне ми 1 година да ги увещавам за какво това би трябвало да стане. Чест прави на Еманюел Макрон, че първи го осъзна и със взаимните ни старания тя беше вписана в преговорната рамка от юли 2022 година ”, съобщи тогава Радев.
В изявлението си в предаването „ 360 градуса ” Силяновска съобщи още, че работата на взаимната историческа комисия сред България и Северна Македония, която е маркирана и в двата протокола сред двете страни, „ основава угриженост освен в македонската общност ”, тъй като останалите исторически комисии - „ френско-германската, полско-германската (...) нямат времева рамка ” и участието на съответните страни в Европейски Съюз не е зависело от тяхната работа.
На репликата на водещия, че във втория протокол на историческата комисия не се „ постанова ”, а се „ предизвиква ” да приключи работата си досега на влизането на Северна Македония в Европейски Съюз, Силяновска дава отговор, че „ не може да се предизвиква историческа комисия ”.
„ Представете си, няколко историци да пишат, т.е. да основават история на двете страни, посредством съглашение. Това е директно несъгласие с логиката на учения ”, съобщи тя.
По думите ѝ гаранциите, които държавното управление на Северна Македония чака от Европейския съвет, няма да се отнасят единствено до „ македонския случай, а ще имат общ темперамент ”.
„ А що се отнася до тълкуването, вероятни са разнообразни тълкувания. Например, допустимо е тълкувателно мнение, че правата и въпросите, свързани с идентичността, не могат да бъдат изискване за влизане или започване на договаряния с Европейски Съюз. Не споделям, че това ще се приложи непосредствено към нас, приказвам за това, че човек може да бъде изобретателен. Може да се даде тълкувателно правно мнение ”, счита Силяновска.
На въпрос „ по какъв начин тези изводи лишават правото на несъгласие на България по двустранни въпроси по време на договарянията за присъединение ” на Северна Македония Силяновска дава отговор, че „ концепцията е (...) ветото да не може да се употребява за клъстери, за (преговорни) глави ”.
