Вторият по големина град в България, Пловдив, е изправен пред сериозна криза, свързана с презастрояването, което заплашва качеството на живот на неговите жители. Плановете за изграждане на близо 4000 нови жилища в различни райони на града предизвикаха силни обществени реакции и наложиха на местната администрация да търси спешни мерки за ограничаване на строителния бум.
Проблемът се корени в дисбаланса между бързото издаване на разрешителни за строеж и изоставащото развитие на градската инфраструктура. Новите жилищни комплекси често се появяват без адекватно планиране на пътища, места за паркиране, детски градини и най-вече – без достатъчно зелени площи. Този хаотичен растеж води до трафик, липса на места за отдих и влошаване на въздуха.
Гражданското недоволство ескалира през последните месеци. Жители на няколко пловдивски квартала, най-вече в периферията, организираха протести и подписки, настоявайки за мораториум върху новото строителство до актуализиране на Общия устройствен план (ОУП) на града. Според тях, екологичният и социалният баланс е нарушен в полза на бързата печалба на инвеститорите.
Кметът на Пловдив реагира на ситуацията с обещание за решителни действия. В официално изявление той подчерта, че "качеството на живот на пловдивчани е приоритет, а не само количественият ръст на жилищата". Той обяви, че Общината подготвя пакет от мерки, които включват въвеждане на по-строги нормативни изисквания за минимална озеленена площ във всеки нов инвестиционен проект.
Сред обсъжданите мерки е и временна забрана за строеж в определени зони, които са определени като "пренаситени". Целта е да се даде възможност на администрацията да преразгледа зонирането и да гарантира, че бъдещото развитие ще бъде устойчиво и в съответствие с нуждите на гражданите. Тази ревизия на ОУП е дълъг и сложен процес, но според експертите е единственият начин за дългосрочно решаване на проблема.
Инвеститорската общност, от своя страна, изрази притеснение, че подобни регулации могат да забавят пазара на имоти и да доведат до загуба на инвестиции. Те настояват за предвидимост и прозрачност на правилата, като изтъкват, че всяка промяна трябва да бъде обсъдена икономически.
В крайна сметка, Пловдив стои пред важен избор: дали да продължи с бързия, но хаотичен растеж, или да заложи на устойчивото развитие, което да запази историческия му облик и да подобри условията за живот в един от най-старите европейски градове.
