СЕНЗАЦИЯ: Разкриха втори храм в Златния град край село Васил Левски
Втори храм разкриват археолозите в античния тракийски град край село Васил Левски през този сезон. По размери, метод на строителство и архитектура той е еднакъв с първата паметна сграда, която екипът на доцент Костадин Кисьов откри година по-рано. Двата храма са градивно свързани, а изключителните им сходства личат както в строителния и архитектурния проект, по този начин и в находките, открити навътре в постройката.
Това разяснява пред кореспондента на „ Марица “ в Карлово шефът на Регионалния археологически музей доцент Костадин Кисьов. Той означи, че построяването на два или повече храма в съседство в укрепената част на селището е позната процедура в античността.
Древният тракийски град край село Васил Левски е неповторим обект и от позиция на времето на неговото създаване и битие, и съгласно мястото му, напомни доцент Кисьов.
Той се изследва в продължение на 20 години с известни спирания. Това става с финансовата поддръжка на Община Карлово, която екипът на доцент Кисьов получава от всички кметове на общината през годините, изключително през последните четири години, както и с финансовата поддръжка от Министерството на културата.
Селището е от VI-V в. преди Христа, доказателствата за това към този момент са безспорни. Най-вероятно укрената част, която е обект на изследването, е била резиденцията на един от първите владетели на Одриското царство.
Гробницата на подобен държател бе открита в Дуванлии, единствено на към 20 м. Освен това обектът се намира навътре в Тракия, в подстъпите на Стара планина, а укрепената част, храмовите постройки, които излизат, както и предметните находките сочат, че става въпрос за резиденция на всесилен държател, който е можел да си разреши да вземе майстори от огромните елински центрове, които да изградят постройки с впечатляваща архитектура, напомня археологът. Другите находки - строителна и битова керамика, стъклени украшения, пък са доказателство за оживена търговия с островите Тасос и Самос, с Прибалтика.
Първата храмова сграда, разкрита предходната година, е била с квадратна форма, основите и са с размери 7х7 метра. Те са били необятни към 1.20-1.60 м и са били построени от речни камъни, споени с тиня. Стените са започвали на височина на основата към 1 метър и са били от огромни каменни квадри, градежът е бил суха зидария без заварка.
Втората постройка е градивно обвързвана с първата и идентична с нея. Тъй като в миналите столетия градежът е изнесен за строителен материал, изследванията на археолозите се реализират на към 30 см под актуалния терен.
Във втората постройка бе открит глинен под, а върху него керемиди от срутения покрив. И в този случай паметната сграда е била покрита със скъпи керемиди коринтски вид, украсени с червена ангоба, фирнис и златист лак – по този начин нареченото подправено котешко злато. Те сияели върху покривите на тези здания, ситуирани в подстъпите на Стара планина и се виждали от пътя от Филипополис към Хемус.
Украсата на покривите също е била впечатляваща. Тази година открихме два архитектурни каменни монолитни детайла, които са стояли над самия вход като украса в покрива и в част от структурата на постройка. Същите бяха открити и предходната година в първата постройка, уточни доцент Костадин Кисьов.
Проучванията на този неповторим обект ще продължат и следващата година. Тогава археолозите ще разкрият основите на втората постройка и глинобитния под.
При понататъшните изследвания чакам да открием и надпис и това ще даде отговор на въпросите кой е владетелят, с кои божества са свързани тези храмове, показа доцент Кисьов.
Снимки: Регионален Археологически музей в Пловдив
Това разяснява пред кореспондента на „ Марица “ в Карлово шефът на Регионалния археологически музей доцент Костадин Кисьов. Той означи, че построяването на два или повече храма в съседство в укрепената част на селището е позната процедура в античността.
Древният тракийски град край село Васил Левски е неповторим обект и от позиция на времето на неговото създаване и битие, и съгласно мястото му, напомни доцент Кисьов.
Той се изследва в продължение на 20 години с известни спирания. Това става с финансовата поддръжка на Община Карлово, която екипът на доцент Кисьов получава от всички кметове на общината през годините, изключително през последните четири години, както и с финансовата поддръжка от Министерството на културата.
Селището е от VI-V в. преди Христа, доказателствата за това към този момент са безспорни. Най-вероятно укрената част, която е обект на изследването, е била резиденцията на един от първите владетели на Одриското царство.
Гробницата на подобен държател бе открита в Дуванлии, единствено на към 20 м. Освен това обектът се намира навътре в Тракия, в подстъпите на Стара планина, а укрепената част, храмовите постройки, които излизат, както и предметните находките сочат, че става въпрос за резиденция на всесилен държател, който е можел да си разреши да вземе майстори от огромните елински центрове, които да изградят постройки с впечатляваща архитектура, напомня археологът. Другите находки - строителна и битова керамика, стъклени украшения, пък са доказателство за оживена търговия с островите Тасос и Самос, с Прибалтика.
Първата храмова сграда, разкрита предходната година, е била с квадратна форма, основите и са с размери 7х7 метра. Те са били необятни към 1.20-1.60 м и са били построени от речни камъни, споени с тиня. Стените са започвали на височина на основата към 1 метър и са били от огромни каменни квадри, градежът е бил суха зидария без заварка.
Втората постройка е градивно обвързвана с първата и идентична с нея. Тъй като в миналите столетия градежът е изнесен за строителен материал, изследванията на археолозите се реализират на към 30 см под актуалния терен.
Във втората постройка бе открит глинен под, а върху него керемиди от срутения покрив. И в този случай паметната сграда е била покрита със скъпи керемиди коринтски вид, украсени с червена ангоба, фирнис и златист лак – по този начин нареченото подправено котешко злато. Те сияели върху покривите на тези здания, ситуирани в подстъпите на Стара планина и се виждали от пътя от Филипополис към Хемус.
Украсата на покривите също е била впечатляваща. Тази година открихме два архитектурни каменни монолитни детайла, които са стояли над самия вход като украса в покрива и в част от структурата на постройка. Същите бяха открити и предходната година в първата постройка, уточни доцент Костадин Кисьов.
Проучванията на този неповторим обект ще продължат и следващата година. Тогава археолозите ще разкрият основите на втората постройка и глинобитния под.
При понататъшните изследвания чакам да открием и надпис и това ще даде отговор на въпросите кой е владетелят, с кои божества са свързани тези храмове, показа доцент Кисьов.
Снимки: Регионален Археологически музей в Пловдив
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ