Трагедията в Буча и Черният януари в Баку, 32 години по-късно
Втори ден хората се чудят на безумието на съветските окупатори в Буча. По принцип, естествен човек не може да не бъде шокиран от станалото, само че тук е мястото да създадем най-малко две ангажименти.
Първата спогодба е, че и с Буча и без Буча руското..., пардон съветското държавно управление си проработи срещата с Международния углавен съд още с началото на войната в Украйна. Жертвите в Буча са разтърсваща панорама, доста хора със слаби нерви и слаби сърца е най-добре въобще да не гледат фрагментите от там, само че да не се заблуждаваме - закононарушението " Буча " е разследване от огромното закононарушение - от започването от съветска страна на безусловно непровокираната война против Украйна.
Фактът, че съветското държавно управление смяташе украинците за беззащитни и за лесна плячка на техните " стоманени змии ", извили се към Киев, Харков и други градове е в допълнение, утежняващо виновността събитие.
Втората спогодба е, че късата историческа памет още веднъж подвежда всеобщия четец. Уважаемите фенове и радиослушатели, които все по-рядко са читатели, изцяло са не запомнили някои " героични подвизи " на руската войска, свързани с избиване на личното население на страната.
Тук няма да връщаме читателите към времето на Сталин и на Тухачевски, когато последният (обявен след това за жертва и за мъченик) потушава селски въстания в европейската (!) част на Русия, употребявайки не просто въоръжените сили на страната, а авиация и бойни отровни субстанции - другояче казано, към този момент неразрешеното по това време химическо оръжие за всеобщо поразяване.
Не, няма да се занимаваме с Тамбовското въстание. Ще се върнем към съдбовната дата 20 януари 1990 година, когато посред цъфтежа на " престройката ", през най-демократичните времена, които са били в миналото в Съюз на съветските социалистически републики и в Русия, (говорим Съюз на съветските социалистически републики - понимаем Россия, приказваме Россия - понимаем Съюз на съветските социалистически републики, к сожалению), изпадналото в нервност държавно управление на страната подреди щурмуването на столицата на съюзна република от Съюз на съветските социалистически републики - на град Баку, столицата на тогавашната Азербайджанска ССР.
При тази комбинирана офанзива по въздух, суша и вода (!), храбрите (или по-скоро изпадналите в паник атака) руски войни стрелят по всичко, което се движи - по хора, по коли за спешна помощ и даже по колите на локалната милиция.
Да Ви припомня за нещо? Да, за Буча несъмнено, само че става дума за събитие с 32 годишна отминалост. Е, когато забравяме предишното и най-много, когато закононарушенията остават ненаказани, историята наложително се повтаря. И не като фарс, а като още по-голяма покруса.
Случаят е във висша степен назидателен - в него го има и цялостното лудост на руското (днес - руското) държавно ръководство; има и цялостната непросветеност на командвалите атаката; има и безумни пропагандни неистини, които се спукват като сапунени мехури съвсем след излъчването им в общественото пространство.
Има и четиридесет хиляди (40 000) членски книжки от Комунистическа партия на Съветския съюз, изхвърлени с гадност още на идващия ден в Азербайджан и прекосяването на point of no return - точката от която няма връщане обратно.
Тогава, събитията от 20 януари 1990 година, предопределят независимостта на Азербайджан. Днес, събитията, които текат от 24 март 2022 година до в този момент, с Буча или без Буча, предопределят цялостното обособяване на Украйна от всевъзможен " Русский мир ", от всевъзможни евразийски простори и несбъдването на мокрите сънища за някакви " южноруски степи " и за някаква " Новороссия ". Както бяха споделили едни маджари също през 1990 година - " Товарищи, конец ".
Подробности за " Черният януари " - за клането, осъществено от Съветската войска в Баку на 20 януари 1990 година, могат да се прочетат:
Източник:
Първата спогодба е, че и с Буча и без Буча руското..., пардон съветското държавно управление си проработи срещата с Международния углавен съд още с началото на войната в Украйна. Жертвите в Буча са разтърсваща панорама, доста хора със слаби нерви и слаби сърца е най-добре въобще да не гледат фрагментите от там, само че да не се заблуждаваме - закононарушението " Буча " е разследване от огромното закононарушение - от започването от съветска страна на безусловно непровокираната война против Украйна.
Фактът, че съветското държавно управление смяташе украинците за беззащитни и за лесна плячка на техните " стоманени змии ", извили се към Киев, Харков и други градове е в допълнение, утежняващо виновността събитие.
Втората спогодба е, че късата историческа памет още веднъж подвежда всеобщия четец. Уважаемите фенове и радиослушатели, които все по-рядко са читатели, изцяло са не запомнили някои " героични подвизи " на руската войска, свързани с избиване на личното население на страната.
Тук няма да връщаме читателите към времето на Сталин и на Тухачевски, когато последният (обявен след това за жертва и за мъченик) потушава селски въстания в европейската (!) част на Русия, употребявайки не просто въоръжените сили на страната, а авиация и бойни отровни субстанции - другояче казано, към този момент неразрешеното по това време химическо оръжие за всеобщо поразяване.
Не, няма да се занимаваме с Тамбовското въстание. Ще се върнем към съдбовната дата 20 януари 1990 година, когато посред цъфтежа на " престройката ", през най-демократичните времена, които са били в миналото в Съюз на съветските социалистически републики и в Русия, (говорим Съюз на съветските социалистически републики - понимаем Россия, приказваме Россия - понимаем Съюз на съветските социалистически републики, к сожалению), изпадналото в нервност държавно управление на страната подреди щурмуването на столицата на съюзна република от Съюз на съветските социалистически републики - на град Баку, столицата на тогавашната Азербайджанска ССР.
При тази комбинирана офанзива по въздух, суша и вода (!), храбрите (или по-скоро изпадналите в паник атака) руски войни стрелят по всичко, което се движи - по хора, по коли за спешна помощ и даже по колите на локалната милиция.
Да Ви припомня за нещо? Да, за Буча несъмнено, само че става дума за събитие с 32 годишна отминалост. Е, когато забравяме предишното и най-много, когато закононарушенията остават ненаказани, историята наложително се повтаря. И не като фарс, а като още по-голяма покруса.
Случаят е във висша степен назидателен - в него го има и цялостното лудост на руското (днес - руското) държавно ръководство; има и цялостната непросветеност на командвалите атаката; има и безумни пропагандни неистини, които се спукват като сапунени мехури съвсем след излъчването им в общественото пространство.
Има и четиридесет хиляди (40 000) членски книжки от Комунистическа партия на Съветския съюз, изхвърлени с гадност още на идващия ден в Азербайджан и прекосяването на point of no return - точката от която няма връщане обратно.
Тогава, събитията от 20 януари 1990 година, предопределят независимостта на Азербайджан. Днес, събитията, които текат от 24 март 2022 година до в този момент, с Буча или без Буча, предопределят цялостното обособяване на Украйна от всевъзможен " Русский мир ", от всевъзможни евразийски простори и несбъдването на мокрите сънища за някакви " южноруски степи " и за някаква " Новороссия ". Както бяха споделили едни маджари също през 1990 година - " Товарищи, конец ".
Подробности за " Черният януари " - за клането, осъществено от Съветската войска в Баку на 20 януари 1990 година, могат да се прочетат:
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ