)
Представиха напълно реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика
Втората в човешки растеж, разкрита през сезон 2024 в Хераклея Синтика, към този момент е реставрирана и с глава на раменете – можете да я видите от 6 август до 30 септември в Националния археологически музей в София. След тази дата скулптурата ще бъде пренесена в Петричкия музей, с цел да застане до първата – на внука на Октавиан Август, реставрирана по-рано на място, оповестиха на формалната си страница във Facebook от Archaeologia Bulgarica.
И двете скулптури бяха открити една след друга при разкопките под управлението на проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) в Големия канал на античния град. Според проучвателя те са били скрити там след огромното земетресение през IV век, само че не толкоз поради опасения от ново злополучие, а заради налагането на християнството като публична вяра.
За разлика от първата скулптура (вероятно изображение на Луций Цезар като господ Хермес), втората към момента не може да бъде разпозната. Кого ли са желали да почетат?
Със сигурност персона от имперско, а не от локално значение – другояче нямаше да я положат до първата в Големия канал, счита проф. Вагалински. Според стиловия разбор, изработен взаимно с изкуствоведката Арина Корзун, втората скулптура е изваяна през II век, по времето на император Марк Аврелий (161-180 г.). Два века по-късно тя е била заровена с глава, отделена от тялото. Проф. Вагалински видя по нея следи от удари с остро оръжие – т.е. вредите не са единствено от земетресението и от времето, прекарано подземен. За страдание няма непокътнат надпис, а търсенето на паралели към този момент не дава резултат. Но това може да се промени след публикуването на публикация по тематиката в сп. Archaeologia Bulgarica, когато тя ще влезе в полезрението на международната научна общност; надяваме се това да стане до края на 2025-а.
Междувременно тук ви демонстрираме и в какво положение беше статуята през зимата на 2024-а, когато бе докарана в Националния археологически музей и реставраторката Ренета Караманова (НАИМ-БАН) стартира работа по нея. Впоследствие се включиха и други експерти, в това число от Националната художествена академия. Необходимите средства бяха обезпечени от НАИМ-БАН и от Националната стратегия за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, подкрепена от МОН.
По време на комплицирания развой по консервация и реституция бяха разкрити доста структурни повреди по мрамора, незабележими преди почистването. Затова са сложени карбонови анкери, които да държат пукнатините във всички рискови точки. До огромна степен тези анкери повтарят стоманените скоби, употребявани през Античността за укрепване на пукнатините и дамара по статуята. Така изправянето на статуята стана безвредно и за нея, и за посетителите.
