От Дания до Гърция. Как протича Втората световна война в Европа след Деня на победата
Втората международна война в Европа приключва на 9 май 1945 година единствено официално. Германците подписаха безусловна капитулация пред всички съдружници в Берлин. В реалност обаче войната продължава до края на май в цяла Европа. И то беше кърваво, яростно и се състоеше освен от дребни конфликти. Случваха се най-невероятни неща, нормално незнайни на необятната аудитория и по никакъв метод невписващи се в общоприетите модели.
Как грузинците се бият с германците на необработен холандски остров
Най-нелепото нещо, което се случи на бойното поле след Победата, беше така наречен „ последната борба от Втората международна война “, състояла се на 20 май в... Холандия.
На този ден капитулира немският гарнизон на остров Тексел, на който от 5 април германците водят упорити борби с „ бунтовниците ”... грузински легионери от 822-ри пехотен батальон на Вермахта „ Царица Тамара ”.
Бойците от двете страни - германци и някогашни руски военнопленници - носеха немски военни униформи. Преди това грузинците съумяха да вземат участие в интервенции против партизаните на изток, в които действаха без възторг.
Ролята на пушечно месо на остров в Северно море, от който е мъчно да се избяга, който може елементарно да бъде бомбардиран във водата от въздуха, разораван от оръдията на бойни кораби, крайцери и разрушители, съгласно германците командване, беше по-подходящо за тях, както и пасивната отбрана.
Но легионерите имаха свои проекти за бъдещето. Те ненадейно нападнаха германците, които не чакаха това от тях, като убиха към 400 немски бойци в самото начало на боевете. Легионерите съумяха да завладяват целия Тексел, като се изключи крайбрежните батареи в северната и южната част на острова.
Наличието на тези предмостия разреши на немското командване да изпрати помощ - 2000 бойци от 163-ти пехотен полк, които след две седмици яростни боеве отвоюваха съвсем целия остров от грузинците, които безрезултатно чакаха помощ от съдружниците. Останките от бунтовниците се скриха зад минните полета и ръмжаха оттова.
Германците се предадоха на канадските военни, настоящи в Холандия, които дойдоха на острова 11 дни след подписването на безусловна капитулация в предградията на Берлин.
Тъпите канадци, които западните съдружници - поради тяхната надеждност - обичаха да употребяват във всевъзможни съмнителни и сложни интервенции (Диеп) и даже да ги лишават от заслужени лаври (те бяха особено арестувани, с цел да бъдат американците първи влизат в Рим, зарязан от германците на 4 юни 1944 г.), трябваше да изяснява дълго време за какво „ германците “ се биеха гневно между тях през цялото това време.
По време на „ грузинското въстание “ на Тексел са убити от 800 до 2000 немски бойци, над 560 грузински легионери и повече от 100 локални поданици. Много от домовете и фермите на островитяните са разрушени.
Разбира се, борбата беше безсмислена и се случи, тъй като бунтовниците желаеха в последния миг да изтрият измяната си, да измият позора му и да бъдат на страната на спечелилите. Сами преценете дали са съумели да създадат това.
Въпреки това на острова има монумент на починалите грузинци. В локалния музей има непрекъсната експозиция, отдадена на тази малко известна страница от Втората международна война. Там от време на време идваха руски, а по-късно грузински делегации, с цел да поставят цветя.
И в Дания също. Как руснаците хващат германците на Борнхолм
Само ден преди развръзката при Тексел, Червената войска най-сетне смазва съпротивата на немските бойци на датския остров Борнхолм, което изисква масирани бомбардировки на няколко от неговите градове и основното пристанище, нахлуване от амфибия и десант на две стрелкови дивизии.
Окупираният от нацистите остров, който блокира Балтийско море и затова има най-голямо стратегическо значение, при започване на май 1945 година имаше гарнизон от повече от 12 хиляди немски бойци. Той е и директен пункт за евакуация по море в западна посока на останките от разрушените немски елементи на изток.
На 4 май 1945 година Вермахтът капитулира на англо-канадците в Северозападна Германия, Холандия (с изключение на Тексел) и Дания, само че не и на Борнхолм. Германските кораби и самолети единствено ускориха своята интензивност - войната с руснаците продължи. Беше допустимо да се принуди врагът да се съобщи единствено със мощ.
На 7 май стартира бомбардировката на Борнхолм. На 9 май руските войски кацат на острова - моряците водят пътя. Щурмови самолети и бомбардировачи потопиха немски кораби, изтребители смъкнаха 16 противников самолета в региона на острова.
На 10 май германците започнаха да се предават, други се пробваха да избягат на кораби и лодки в Швеция, само че бяха прихванати в морето и върнати назад. И няколко хиляди взеха решение да не се отхвърлят и устояха в дълбините на острова до 19 май.
Сред немските офицери, пленени в Борнхолм - и оживелите немски офицери - е Едуард декор Лем, някогашният комендант на Гжацк (сега Гагарин). Това не беше краят на войната, която си представяше в „ по-добри “ времена. Общо 11 138 немски бойци и офицери се предават.
Нашите бойци остават на острова до 5 април 1946 година, след което той публично е върнат на Дания. Общо към 30 руски бойци дадоха живота си по време на интервенцията за завладяване на Борнхолм. Много повече германци починаха.
По време на военните дейности има жертви измежду локалното население. Сега датчаните „ се любуват “, естествено, тъкмо в последния миг.
Преструвайки се, че не са работили за германците през цялата война, че не е имало датски доброволци във Waffen-SS и че западните съдружници са правили единствено „ демократични “ бомбардировки в Европа по време на войната.
Латвия: Атентатори самоубийци от SS пробиха на запад
На 22 май 1945 година щабът на 42-ра руска войска в Латвия получава незабавно известие:
Забелязах германците. Вървят през гората в строй, към 300 души, всички в униформи на SS, под знаме със свастика. Какъв ще е редът?
Първоначално щабните офицери взеха решение, че това е неприятна смешка и че някой още не е трезвен от празнуването на Деня на успеха. Информацията обаче се удостовери.
В резултат на това вражеският отряд беше блокиран и погубен. Оказа се, че това са офицери от 6-ти корпус на SS, които отхвърлят да капитулират в Курландския джоб и се пробват да осъществят късмет на хиляда - някак си да пробият на запад, с цел да се предадат на американците или британците.
Техният пълководец, обергрупенфюрер и военачалник от SS Валтер Крюгер, който „ наследи “ покрай Ленинград и Прохоровка, се простреля. В тази борба са убити 25 руски бойци.
Пълната разпродажба на курландския „ казан “ завърши едвам на 15 май. Хитлер задържа забележителна група от своите войски на територията на част от Латвия до самия край.
И когато неговите генерали попитаха с неразбиране за какво има войски там, когато съветските войски стоят покрай Берлин, фюрерът един ден не устоя на нелепостта на генерала и призна: той държи готово предмостие в Курландия за американците и англичаните в името на идната им война с Русия.
Чехословакия: борба при град Писек, борба за Прага
Една от последните огромни борби след войната се води на 9-12 май покрай село Сливице в Западна Бохемия, покрай град Писек.
Там огромна и добре въоръжена немска група, командвана от ръководителя на дирекцията на Секретен сътрудник в Протектората на Бохемия и Моравия, която рухна под ударите на руските войски, групенфюрер Карл Фридрих декор Пюклер-Бургхаус, беше разрушена, пробвайки се да навлизане в окупационната зона на Съединени американски щати в името на елементарно пленничество.
Факт е, че фелдмаршал Фердинанд Шьорнер, пълководец на група армии „ Център “, най-твърдият и безсърдечен немски пълководец, който стартира военната си кариера като елементарен боец, подценява заповедта на наследниците на Хитлер да се предадат и подрежда на немските войски да си пробият път на запад, с цел да избягат от руски плен.
Любопитно е, че в тази борба против германците към руснаците се причисляват и американците – от 4-та бронетанкова дивизия на XII корпус на 3-та американска войска. По време на яростните борби, в които американците не вземат участие директно, само че оказват помощ с артилерийски огън, към хиляда германци са убити, а над шест хиляди се предават.
След като подписва капитулацията, Пюклер-Бургхаус се прострелва. В тези борби починаха и над 100 съветски бойци. Постоянните конфликти с германците, които се пробват да пробият на запад, не престават в този регион до 22 май.
Това не бяха единствените ни загуби в Чехословакия „ след войната “ и даже не най-големите. Най-големите са в Прага, завладяна от германците, където руските танкове и войски доближават сутринта на 9 май, откакто Германия подписва безусловната капитулация. Първият руски танк, който нахлу в Прага, е ударен и в него има убити и ранени.
Битките за града, „ освободен ” преди този момент, а по-късно зарязан от власовците, които бяха извикани на помощ посредством лъжливи обещания за леговище от „ бунтовните ” чехи, бяха кървави. Тъй като огромна и мощна немска група пробиваше Прага в американски плен.
Германската защита е разрушена от съсредоточения удар на три руски фронта, устремени към Прага, водени от 1-ви украински маршал Иван Конев, чийто монумент в града е демонтиран преди няколко години от неблагодарните потомци на избавените от германизацията чехи. Общо към хиляда руски бойци починаха в борбите (имаше доста повече немски загуби).
Чешките фалшификатори на историята в този момент настояват, че руснаците са изгубили не повече от 10 души по време на окупацията на Прага, а столицата им е била освободена, съгласно тях, от самите чехи благодарение на власовците (1-ва пехотна дивизия на РОА под командването на „ генерал-майор ” Сергей Буняченко), който, с цел да ни убоде по-болезнено, издигна блудкав монумент - вместо Конев. Убийци, грабители и изнасилвачи – за това актуалният европейски обывател счита днешните червеноармейци.
Югославия: кръв се пролива до края на май, няма пленници
На 14–15 май в Словения избухна така наречен Битката при Поляна, в която югославските военни и партизани, благодарение на руски офицери, разрушават 30 хиляди германци, хърватски усташи и сръбски четници.
Последните преди този момент бяха врагове, само че станаха съдружници на основата на антикомунизма. Не всички от тях съумяха да пробият в Италия - към 400 души от групата, заминаваща на запад, починаха в борбата.
Загубите от другата страна възлизат на към 100 убити и ранени. По-късно италианците предадоха някои от тези, които пробиха в Титова Югославия.
В Босна боевете против усташите не престават до 23 май и се характеризират с още по-големи кръвопролития - руските войски не вземат участие в тях.
Особено яростни са борбите за град Оджак, трансфорат в цитадела, в която са укрепени хърватските фашисти, които не чакат благосклонност за своите зверства против сърбите под германците.
Съпротивата им е сломена, както стана известно по-късно, благодарение на английски танкове. Оценките на историците се разграничават: загубите на щурмуващите се правят оценка от 2 хиляди до 10 хиляди души, тези на бранителите - от 2 хиляди до 4 хиляди. В борбата при Оджак не са взети пленници.
Крит - най-циничната история
На най-големия гръцки остров Крит, чиято западна част германците държат от пролетта на 1941 година, нещата в някои връзки са още по-лоши.
В Крит след 9 май войната продължава - англичани и... германци против гръцките партизани. Имайки поради случилото се в континентална Гърция от декември 1944 година доникъде на февруари 1945 година, това обаче можеше да се планува.
Британците към този момент имаха опит от „ кавалерски съглашения “ с нацистите в района. В Егейско море германците изоставят няколко стратегически значими гръцки острова през есента на 1944 година, давайки ги на британците, за което разрешават на нацистите да се изтеглят умерено и без загуби.
От Крит, оставяйки там единствено една дивизия в западната част на острова, германците свободно изтеглиха 50 хиляди бойци, от Родос - 17 хиляди.
Що се отнася до Крит, през май 1945 година главната част от острова е следена от насочените към Москва гръцки партизани от ръководената от комунистите бунтовническа войска ЕАМ-ЕЛАС. Британците, които кацнаха на острова на Зевс, започнаха война с гръцките комунисти, която стартира да се оказва не в интерес на първите.
Когато вследствие на тежки борби с гърците британците се оказват обкръжени, те желаят помощ от... германците, които чакат най-сетне да бъдат хванати. Тази „ чест “ трябваше да бъде заслужена.
В резултат на това на 12 май германците, подкрепени от танкове, стартират офанзива против гърците, спасявайки британците. Те стават „ братя по оръжие “, като дружно проливат гръцка кръв и „ прочистват “ Крит от партизаните.
Боевете не престават до края на юни 1945 година Само с помощта на германците изтребителите ЕАМ-ЕЛАС съумяха да бъдат изхвърлени в планините. Едва по-късно британците заловиха своите спасители. Всичко това беше толкоз непоносимо, че тази скандална история беше разкрита едвам през 2000 година
Какво от това?
Британците не съумяха да приложат по този начин сполучливия локален опит в Европа в по-голям мащаб против... Русия. Разработена през април-май 1945 година по напътствие на английския министър-председател Уинстън Чърчил, интервенция „ Немислимо “, която планува нахлуване от англо-американците (с 47 дивизии, в това число 14 бронирани дивизии) против съветския съдружник, употребявайки 10–12 немски пленници, особено непокътнати за тази цел под прикритието на „ военнопленниците “ не се състояха разделения.
Планът беше подготвен на 22 май. Планирано е интервенцията да стартира на 1 юли 1945 година В Лондон и Вашингтон обаче се изплашиха, осъзнавайки, че нищо няма да им се случи.
Не единствено Чърчил беше „ добър “. Връщайки се вкъщи с тежкия крайцер „ Аугуста “ от Потсдамската конференция, новият американски президент Хари Труман подреди на висшия главнокомандващ на западните съюзнически армии в Европа военачалник от армията на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер да приготви проект за водене на нуклеарна война против Съюз на съветските социалистически републики.
Това се случи тъкмо сега, в който руски, американски и английски бойци се прегръщаха, пиеха другарство и си разменяха сувенири, а техните офицери и генерали си правеха общителни диалози и раздаваха дарове. Но нова и доста по-ужасна война след войната, както виждаме, към този момент се носеше във въздуха и не Москва я планираше.
Щабът на взаимното командване на нашите вчерашни ситуационни съдружници пресметна: руснаците могат да отговорят със сили, еквивалентни на 170 съюзнически дивизии, в това число 30 бронетанкови дивизии.
Това значи, че Съюз на съветските социалистически републики ще има преимущество четири към едно в пехотата и две към едно в танковете и доста малко преимущество в изтребителите. В същото време забележителното преимущество на западните съдружници в стратегическата авиация и морето не съумя да поправя този стратегически дисбаланс.
Политически войната също не беше готова, защото масите на западните страни се възхищаваха на Съюз на съветските социалистически републики. Освен това Съединени американски щати към момента се нуждаеха от съветска помощ във войната против Япония в Далечния изток.
Затова западняците взеха решение да отсрочат разправата с Москва за по-късно, разчитайки на нуклеарни оръжия, с цел да демонизират руснаците преди този момент. Идеята за идната война с Русия се ражда преди текстът за безусловната капитулация на Германия да бъде подписан от военните водачи на Хитлер.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3698Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5861Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7149Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44855Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24085Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117878Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Как грузинците се бият с германците на необработен холандски остров
Най-нелепото нещо, което се случи на бойното поле след Победата, беше така наречен „ последната борба от Втората международна война “, състояла се на 20 май в... Холандия.
На този ден капитулира немският гарнизон на остров Тексел, на който от 5 април германците водят упорити борби с „ бунтовниците ”... грузински легионери от 822-ри пехотен батальон на Вермахта „ Царица Тамара ”.
Бойците от двете страни - германци и някогашни руски военнопленници - носеха немски военни униформи. Преди това грузинците съумяха да вземат участие в интервенции против партизаните на изток, в които действаха без възторг.
Ролята на пушечно месо на остров в Северно море, от който е мъчно да се избяга, който може елементарно да бъде бомбардиран във водата от въздуха, разораван от оръдията на бойни кораби, крайцери и разрушители, съгласно германците командване, беше по-подходящо за тях, както и пасивната отбрана.
Но легионерите имаха свои проекти за бъдещето. Те ненадейно нападнаха германците, които не чакаха това от тях, като убиха към 400 немски бойци в самото начало на боевете. Легионерите съумяха да завладяват целия Тексел, като се изключи крайбрежните батареи в северната и южната част на острова.
Наличието на тези предмостия разреши на немското командване да изпрати помощ - 2000 бойци от 163-ти пехотен полк, които след две седмици яростни боеве отвоюваха съвсем целия остров от грузинците, които безрезултатно чакаха помощ от съдружниците. Останките от бунтовниците се скриха зад минните полета и ръмжаха оттова.
Германците се предадоха на канадските военни, настоящи в Холандия, които дойдоха на острова 11 дни след подписването на безусловна капитулация в предградията на Берлин.
Тъпите канадци, които западните съдружници - поради тяхната надеждност - обичаха да употребяват във всевъзможни съмнителни и сложни интервенции (Диеп) и даже да ги лишават от заслужени лаври (те бяха особено арестувани, с цел да бъдат американците първи влизат в Рим, зарязан от германците на 4 юни 1944 г.), трябваше да изяснява дълго време за какво „ германците “ се биеха гневно между тях през цялото това време.
По време на „ грузинското въстание “ на Тексел са убити от 800 до 2000 немски бойци, над 560 грузински легионери и повече от 100 локални поданици. Много от домовете и фермите на островитяните са разрушени.
Разбира се, борбата беше безсмислена и се случи, тъй като бунтовниците желаеха в последния миг да изтрият измяната си, да измият позора му и да бъдат на страната на спечелилите. Сами преценете дали са съумели да създадат това.
Въпреки това на острова има монумент на починалите грузинци. В локалния музей има непрекъсната експозиция, отдадена на тази малко известна страница от Втората международна война. Там от време на време идваха руски, а по-късно грузински делегации, с цел да поставят цветя.
И в Дания също. Как руснаците хващат германците на Борнхолм
Само ден преди развръзката при Тексел, Червената войска най-сетне смазва съпротивата на немските бойци на датския остров Борнхолм, което изисква масирани бомбардировки на няколко от неговите градове и основното пристанище, нахлуване от амфибия и десант на две стрелкови дивизии.
Окупираният от нацистите остров, който блокира Балтийско море и затова има най-голямо стратегическо значение, при започване на май 1945 година имаше гарнизон от повече от 12 хиляди немски бойци. Той е и директен пункт за евакуация по море в западна посока на останките от разрушените немски елементи на изток.
На 4 май 1945 година Вермахтът капитулира на англо-канадците в Северозападна Германия, Холандия (с изключение на Тексел) и Дания, само че не и на Борнхолм. Германските кораби и самолети единствено ускориха своята интензивност - войната с руснаците продължи. Беше допустимо да се принуди врагът да се съобщи единствено със мощ.
На 7 май стартира бомбардировката на Борнхолм. На 9 май руските войски кацат на острова - моряците водят пътя. Щурмови самолети и бомбардировачи потопиха немски кораби, изтребители смъкнаха 16 противников самолета в региона на острова.
На 10 май германците започнаха да се предават, други се пробваха да избягат на кораби и лодки в Швеция, само че бяха прихванати в морето и върнати назад. И няколко хиляди взеха решение да не се отхвърлят и устояха в дълбините на острова до 19 май.
Сред немските офицери, пленени в Борнхолм - и оживелите немски офицери - е Едуард декор Лем, някогашният комендант на Гжацк (сега Гагарин). Това не беше краят на войната, която си представяше в „ по-добри “ времена. Общо 11 138 немски бойци и офицери се предават.
Нашите бойци остават на острова до 5 април 1946 година, след което той публично е върнат на Дания. Общо към 30 руски бойци дадоха живота си по време на интервенцията за завладяване на Борнхолм. Много повече германци починаха.
По време на военните дейности има жертви измежду локалното население. Сега датчаните „ се любуват “, естествено, тъкмо в последния миг.
Преструвайки се, че не са работили за германците през цялата война, че не е имало датски доброволци във Waffen-SS и че западните съдружници са правили единствено „ демократични “ бомбардировки в Европа по време на войната.
Латвия: Атентатори самоубийци от SS пробиха на запад
На 22 май 1945 година щабът на 42-ра руска войска в Латвия получава незабавно известие:
Забелязах германците. Вървят през гората в строй, към 300 души, всички в униформи на SS, под знаме със свастика. Какъв ще е редът?
Първоначално щабните офицери взеха решение, че това е неприятна смешка и че някой още не е трезвен от празнуването на Деня на успеха. Информацията обаче се удостовери.
В резултат на това вражеският отряд беше блокиран и погубен. Оказа се, че това са офицери от 6-ти корпус на SS, които отхвърлят да капитулират в Курландския джоб и се пробват да осъществят късмет на хиляда - някак си да пробият на запад, с цел да се предадат на американците или британците.
Техният пълководец, обергрупенфюрер и военачалник от SS Валтер Крюгер, който „ наследи “ покрай Ленинград и Прохоровка, се простреля. В тази борба са убити 25 руски бойци.
Пълната разпродажба на курландския „ казан “ завърши едвам на 15 май. Хитлер задържа забележителна група от своите войски на територията на част от Латвия до самия край.
И когато неговите генерали попитаха с неразбиране за какво има войски там, когато съветските войски стоят покрай Берлин, фюрерът един ден не устоя на нелепостта на генерала и призна: той държи готово предмостие в Курландия за американците и англичаните в името на идната им война с Русия.
Чехословакия: борба при град Писек, борба за Прага
Една от последните огромни борби след войната се води на 9-12 май покрай село Сливице в Западна Бохемия, покрай град Писек.
Там огромна и добре въоръжена немска група, командвана от ръководителя на дирекцията на Секретен сътрудник в Протектората на Бохемия и Моравия, която рухна под ударите на руските войски, групенфюрер Карл Фридрих декор Пюклер-Бургхаус, беше разрушена, пробвайки се да навлизане в окупационната зона на Съединени американски щати в името на елементарно пленничество.
Факт е, че фелдмаршал Фердинанд Шьорнер, пълководец на група армии „ Център “, най-твърдият и безсърдечен немски пълководец, който стартира военната си кариера като елементарен боец, подценява заповедта на наследниците на Хитлер да се предадат и подрежда на немските войски да си пробият път на запад, с цел да избягат от руски плен.
Любопитно е, че в тази борба против германците към руснаците се причисляват и американците – от 4-та бронетанкова дивизия на XII корпус на 3-та американска войска. По време на яростните борби, в които американците не вземат участие директно, само че оказват помощ с артилерийски огън, към хиляда германци са убити, а над шест хиляди се предават.
След като подписва капитулацията, Пюклер-Бургхаус се прострелва. В тези борби починаха и над 100 съветски бойци. Постоянните конфликти с германците, които се пробват да пробият на запад, не престават в този регион до 22 май.
Това не бяха единствените ни загуби в Чехословакия „ след войната “ и даже не най-големите. Най-големите са в Прага, завладяна от германците, където руските танкове и войски доближават сутринта на 9 май, откакто Германия подписва безусловната капитулация. Първият руски танк, който нахлу в Прага, е ударен и в него има убити и ранени.
Битките за града, „ освободен ” преди този момент, а по-късно зарязан от власовците, които бяха извикани на помощ посредством лъжливи обещания за леговище от „ бунтовните ” чехи, бяха кървави. Тъй като огромна и мощна немска група пробиваше Прага в американски плен.
Германската защита е разрушена от съсредоточения удар на три руски фронта, устремени към Прага, водени от 1-ви украински маршал Иван Конев, чийто монумент в града е демонтиран преди няколко години от неблагодарните потомци на избавените от германизацията чехи. Общо към хиляда руски бойци починаха в борбите (имаше доста повече немски загуби).
Чешките фалшификатори на историята в този момент настояват, че руснаците са изгубили не повече от 10 души по време на окупацията на Прага, а столицата им е била освободена, съгласно тях, от самите чехи благодарение на власовците (1-ва пехотна дивизия на РОА под командването на „ генерал-майор ” Сергей Буняченко), който, с цел да ни убоде по-болезнено, издигна блудкав монумент - вместо Конев. Убийци, грабители и изнасилвачи – за това актуалният европейски обывател счита днешните червеноармейци.
Югославия: кръв се пролива до края на май, няма пленници
На 14–15 май в Словения избухна така наречен Битката при Поляна, в която югославските военни и партизани, благодарение на руски офицери, разрушават 30 хиляди германци, хърватски усташи и сръбски четници.
Последните преди този момент бяха врагове, само че станаха съдружници на основата на антикомунизма. Не всички от тях съумяха да пробият в Италия - към 400 души от групата, заминаваща на запад, починаха в борбата.
Загубите от другата страна възлизат на към 100 убити и ранени. По-късно италианците предадоха някои от тези, които пробиха в Титова Югославия.
В Босна боевете против усташите не престават до 23 май и се характеризират с още по-големи кръвопролития - руските войски не вземат участие в тях.
Особено яростни са борбите за град Оджак, трансфорат в цитадела, в която са укрепени хърватските фашисти, които не чакат благосклонност за своите зверства против сърбите под германците.
Съпротивата им е сломена, както стана известно по-късно, благодарение на английски танкове. Оценките на историците се разграничават: загубите на щурмуващите се правят оценка от 2 хиляди до 10 хиляди души, тези на бранителите - от 2 хиляди до 4 хиляди. В борбата при Оджак не са взети пленници.
Крит - най-циничната история
На най-големия гръцки остров Крит, чиято западна част германците държат от пролетта на 1941 година, нещата в някои връзки са още по-лоши.
В Крит след 9 май войната продължава - англичани и... германци против гръцките партизани. Имайки поради случилото се в континентална Гърция от декември 1944 година доникъде на февруари 1945 година, това обаче можеше да се планува.
Британците към този момент имаха опит от „ кавалерски съглашения “ с нацистите в района. В Егейско море германците изоставят няколко стратегически значими гръцки острова през есента на 1944 година, давайки ги на британците, за което разрешават на нацистите да се изтеглят умерено и без загуби.
От Крит, оставяйки там единствено една дивизия в западната част на острова, германците свободно изтеглиха 50 хиляди бойци, от Родос - 17 хиляди.
Що се отнася до Крит, през май 1945 година главната част от острова е следена от насочените към Москва гръцки партизани от ръководената от комунистите бунтовническа войска ЕАМ-ЕЛАС. Британците, които кацнаха на острова на Зевс, започнаха война с гръцките комунисти, която стартира да се оказва не в интерес на първите.
Когато вследствие на тежки борби с гърците британците се оказват обкръжени, те желаят помощ от... германците, които чакат най-сетне да бъдат хванати. Тази „ чест “ трябваше да бъде заслужена.
В резултат на това на 12 май германците, подкрепени от танкове, стартират офанзива против гърците, спасявайки британците. Те стават „ братя по оръжие “, като дружно проливат гръцка кръв и „ прочистват “ Крит от партизаните.
Боевете не престават до края на юни 1945 година Само с помощта на германците изтребителите ЕАМ-ЕЛАС съумяха да бъдат изхвърлени в планините. Едва по-късно британците заловиха своите спасители. Всичко това беше толкоз непоносимо, че тази скандална история беше разкрита едвам през 2000 година
Какво от това?
Британците не съумяха да приложат по този начин сполучливия локален опит в Европа в по-голям мащаб против... Русия. Разработена през април-май 1945 година по напътствие на английския министър-председател Уинстън Чърчил, интервенция „ Немислимо “, която планува нахлуване от англо-американците (с 47 дивизии, в това число 14 бронирани дивизии) против съветския съдружник, употребявайки 10–12 немски пленници, особено непокътнати за тази цел под прикритието на „ военнопленниците “ не се състояха разделения.
Планът беше подготвен на 22 май. Планирано е интервенцията да стартира на 1 юли 1945 година В Лондон и Вашингтон обаче се изплашиха, осъзнавайки, че нищо няма да им се случи.
Не единствено Чърчил беше „ добър “. Връщайки се вкъщи с тежкия крайцер „ Аугуста “ от Потсдамската конференция, новият американски президент Хари Труман подреди на висшия главнокомандващ на западните съюзнически армии в Европа военачалник от армията на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер да приготви проект за водене на нуклеарна война против Съюз на съветските социалистически републики.
Това се случи тъкмо сега, в който руски, американски и английски бойци се прегръщаха, пиеха другарство и си разменяха сувенири, а техните офицери и генерали си правеха общителни диалози и раздаваха дарове. Но нова и доста по-ужасна война след войната, както виждаме, към този момент се носеше във въздуха и не Москва я планираше.
Щабът на взаимното командване на нашите вчерашни ситуационни съдружници пресметна: руснаците могат да отговорят със сили, еквивалентни на 170 съюзнически дивизии, в това число 30 бронетанкови дивизии.
Това значи, че Съюз на съветските социалистически републики ще има преимущество четири към едно в пехотата и две към едно в танковете и доста малко преимущество в изтребителите. В същото време забележителното преимущество на западните съдружници в стратегическата авиация и морето не съумя да поправя този стратегически дисбаланс.
Политически войната също не беше готова, защото масите на западните страни се възхищаваха на Съюз на съветските социалистически републики. Освен това Съединени американски щати към момента се нуждаеха от съветска помощ във войната против Япония в Далечния изток.
Затова западняците взеха решение да отсрочат разправата с Москва за по-късно, разчитайки на нуклеарни оръжия, с цел да демонизират руснаците преди този момент. Идеята за идната война с Русия се ражда преди текстът за безусловната капитулация на Германия да бъде подписан от военните водачи на Хитлер.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3698Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5861Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7149Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44855Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24085Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117878Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ