Втората Световна война може да се похвали с много и

Втората Световна война може да се похвали с доста и най-различни герои. Едва ли има човек, който не може да назове най-малко един, само че в случай че това не е задоволително, можем да открием съществено количество армейци, които по един или различен метод са запазили името си в историята. Колкото и необичайно да е, американската войска може да се похвали с даването на доста медали, само че измежду наградените участват и трима зъболекаря. Ако в миналото сте се чудили за какво тъкмо този медицински личен състав заслужава особена респект, с изключение на благоговение, предлагаме да се запознаете с Бенджамин Салoмон.

Той се ражда в Милуоки на 1 септември 1914 година и влиза в редиците на пердах скаутите, където получава най-високия вероятен сан – орел скаут. Завършва гимнация, а по-късно следва медицина. През 1937 година приключва образованието си като стоматолог. През 1940 година получава призовка за армията и е назначен с чин редови войник, само че по време на образованието се демонстрира като същински занаятчия с огнестрелно оръжие. До 1944 година Бенджамин е към този момент капитан. През юни 1944 година влиза в първата си борба на брега на Сайпан със 105 дивизия.

Понеже никой нямал време да усети зъбобола, Бенджамин решил да се запише във втори батальон като доброволец и да замести раненения там хирург. Колкото повече напредвал батальона, толкоз повече работа имало за зъболекаря. Превързването на рани се трансформирало в същинско предизвикателство. Американската флота е употребила към 165 000 снаряда, с които да отслаби врага през миналия месец. Обстрелът е нечовечен и концепцията на адмирал Олдендорф е да отслаби колкото се може повече отбраната на японците.

Когато обаче пехотинците се озовават на брега, откриват доста добре завършена отбрана, която не им разрешава да се разпрострат. Тежките загуби от артилерията принуждават съперника да атакува единствено през нощта и затова постоянно борбата приключва със загуби и за двете страни. Към 18 юни летището на острова е изоставено. Благодарение на пещерите и изкопаните тунели, японците можели елементарно да изчезват и да оставят своя съперник да ги търси, до момента в който вечер излизат и стартират да се разправят с гостите си.

Японската войска има желанието да се бори до последния човек и на 6 юли излиза наяве, че няма да има оттегляне. Капитаните приготвят останалите бойци за последно банзай нахлуване. Японското командване въоръжава даже цивилните със самоделни бамбукови копия, настоявайки дълга към империята да бъде подобаващ. На 7 юли повече от 4000 индивида се приготвят за финалната офанзива. Зад тях идват и всички, които са били ранени, само че даже и с превръзките, също са готови за сражението. 1-и и 2-и батальо на 105 пехотна дивизия са изцяло унищожени и към 650 американеца са извадени от строя.

Макар и да губят борбата, батальоните не се предават. 15-часовата офанзива съумява да отнеме живота на 2000 американеца, японците губят към 4300 души. И най-важното в този миг е, че 105-та дивизия дава най-хубавото от себе си. По време на офанзивата, Самюел се намира доста по-далече от окопите си и откакто японците стартират да атакуват, той взима първата M1 Garand пушка и стартира да стреля по врага. Там съумява да смъкна няколко съперника, само че е заставен да отстъпва.

Нареждането на японското командване е всеки един боец да убие най-малко 10 американеца и едвам тогава има право да почине. Докато Саломон лекува един от потърпевшите, японец излиза от околните шубраци и с щика си стартира да поваля ранените бойци. Именно там пада първата японска жертва. Атаката продължава и още двама боеца се насочват към зъболекаря. Следват нови два изстрела, отсичане на съперник с нож, щик и каска. Ситуацията излизала отвън надзор и Саломон подрежда на всички да изоставен болничната палатка, като той самият остава, с цел да прикрива медицинския личен състав.

Всички се отдръпват и в идващите 15 часа няма връзка с последният човек, останал на позицията си. Когато позицията е завзета още веднъж, идващите американски пехотинци откриват тялото на Бен. Той бил затрит от съперника, само че продължавал да стиска вярната лека картечница. По тялото му са преброени към 76 прободни и огнестрелни рани. Около него имало редица повалени японци, а кърватата следа по земята показвала, че хирургът-зъболекар е сменял позицията си неведнъж.

Дори и откакто е смъртоносно ранен, той продължавал да ползва всичко научено в школата. Когато почнали да броят убитите от Бен, цифрата е съвсем 98 индивида. Според лекарите, които вършат инспекцията, 24 от раните са били получени, преживе, а останалите най-вероятно са нанесени от гняв и след повалянето на американеца. Бен Саломон е препоръчан за орден за смелост посмъртно, само че майор военачалник Джорд Грайнър връща кандидатурата, заради простата причина, че медицинският личен състав на фронта няма право да употребява огнестрелно оръжие и дейностите му влизат в директен спор с Женевската спогодба.

Макар и да има уговорка, която разрешава на боеца, бил той и доктор, да употребява своето персонално оръжие, с цел да се пази, Бен бил открит с картечница, която по законите на войната се считала за отрядно оръжие, изискващо най-малко няколко души за обслужване. Този случай се преглежда много дълго и едвам през 2002 година Джордж Буш уважава паметта на индивида, който е оказал помощ за евакуирането и спасяването на редица ранени, заплащайки с живота си.

Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1079461