Втората световна война е най-масовата и кървава война в историята,

Втората международна война е най-масовата и кървава война в историята, довела до гибелта на 85 милиона души сред 1939 и 1945г. Много се знае за основните фигури, забъркани във войната – Хитлер, Чърчил и Сталин – и за двете враждуващи страни. Всъщност Втората международна война е едно от най-обсъжданите събития в историята, като на нея са отдадени безчет книги, филми и тв продукции.

Въпреки многото информация, с която разполагаме за войната и другите интервенции от нея, има загадки, които остават цялостна тайнственост повече от половин век след края й. Не е известно да вземем за пример къде е глобусът на фюрера, притежаван от Адолф Хитлер и изработен прочут от Чарли Чаплин във кино лентата му „ Великият деспот “. Какви са били НЛО обектите, появили се по време на спора, станали известни като „ foo fighters ”? Също по този начин легендата за Бермудския триъгълник е доста подхранена от изгубването на полет 19 след войната.

Foo Fighters

Повечето хора ги знаят като известна рок група от Сиатъл, съществена от барабаниста на Nirvana, само че терминът в действителност е употребен за първи път от съюзнически водачи по време на ВСВ, описващи НЛО.

Първоначално фиктивен от 415-та въздушна ескадрила за докладване на НЛО по време на войната, публично се трансформира във боен термин през ноември 1944г. Прилага се също за всеки мистериозен въздушен феномен – като странни обекти, прелитащи край самолетите.

Военните от Западните сили постоянно допускат, че тези явления са секрети нацистки оръжия, употребявани за шпионаж или полагане на някакви взривни устройства покрай съюзническите бази. Научен проучвателен екип е призован през януари 1953г, с цел да се дефинира какво тъкмо са тези НЛО – и дава някои резултати, въпреки и незаключителни.

Те стигат до извода, че едно от евентуалните пояснения е огънят на св. Елмо – метеорологичен феномен, при който мощно електрическо поле в атмосферата осветява обекти и ги прави да наподобяват на светещи топки. Друга доктрина е кълбовидна гръмотевица.

Авторът Ренато Веско е уверен, че в действителност става въпрос за нацистко секретно оръжие и твърди, че феноменът е бил резултат от изстрелвана от земята автоматизирано насочвана ракета, наречена Fuerball, въпреки това да не е потвърдено.

Съдбата на Раул Валенберг

Раул Густаф Валенберг е считан за филантропичен воин на Втората международна война – избавя 60 000 евреи от окупираната Унгария по време на Холокоста, като им дава подправени паспорти, храна и болнични грижи.

Но когато руснаците напредват, „ освобождавайки “ района страна по страна, шведският предприемач е задържан от Червената войска при обсадата на Будапеща по съмнения в шпионаж. Макар руснаците да настояват, че Валенберг е починал в килия в затвор Лубянка на 17 юли 1947г, това звучи не изключително безапелационно.

„ Докладвам, че пандизчия Валенберг, добре прочут ви, умря ненадейно в килията си предходната нощ, евентуално в следствие от инфаркт. Съобразно инструкциите, които ми дадохте, персонално да се грижа за Валенберг, изисквам позволение да прави аутопсия, с цел да дефинира повода за смъртта… Лично аз уведомих свещеника и той подреди тялото да бъде кремирано без аутопсия. “

Повечето остават скептично настроени към това пояснение и през 1991г съветското държавно управление кара Вячеслав Никонов да проверява гибелта на Валенберг. Заключението му е, че шведът евентуално е бил екзекутиран в Лубянка през 1947г, евентуално посредством отрова C-2, която е тествана от руските секрети служби по това време и по тази причина тялото е кремирано без аутопсия.

През идващите години се появяват разнообразни други изказвания – като да вземем за пример, че Валенберг е убит през 1947г, че е токсичен по различен метод, че е бил пребит до гибел. Най-странното обаче, разнообразни пандизчии – чак до 1987г – настояват, че са разговаряли с Валенберг, а някои имат вяра, че не е бил погубен тогава, а е стоял зад решетките 40 години.

Никоя от тези теории не дава причина за затварянето или убийството му, само че евентуално е тъй като е считан за рисков за страната – поради връзките си с американското разузнаване.

Фюрерския глобус

Това е глобус, особено изработен за Адолф Хитлер – въпреки по този начин и да не е открит. Направен е прочут от Чарли Чаплин с препис във „ Великият деспот “. Хитлер поръчва най-малко два скъпи глобуса с дървени основи, които да бъдат създадени от фабрика Columbus – само че оня, който е държал в канцлерството, в никакъв случай не е открит от съдружниците.

Реплики и други нацистки глобуси съществуват – в това число такива с дупки от съветски патрони, само че глобусът на Хитлер е загубен. Съветският шеф на тайните служби Лаврентий Берия първи оглежда райхсканцеларията щом Червената войска завладява Берлин и е допустимо глобусът да е занесен в щабквартирата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лубянка. Може към момента да е там, само че от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (днес ФСБ) нито отхвърлят, нито удостоверяват това.

Изчезването на полет 19

Легенди за Бермудския триъгълник се носят и до през днешния ден, само че полет 19 е един от първите и най-известни случаи на изгубване покрай източния бряг на Флорида. На 5 декември 1945г – да, механически месеци след края на войната – пет бомбардировача TBM Avenger Torpedo – станали известни като полет 19 – и екипажа на летяща цитадела PBM Mariner, изпратени да ги открият, изчезват по време на подготвителна задача.

27 мъже изчезват безследно и са считани за мъртви. В отчета на военните се загатва, че лейтенант Чарлз Тйелър, който е водил групата, е имал навика да се губи и е обикалял в кръг, до момента в който не им е свършило горивото. Споменава се също, че младши водачите са знаели къде са, за разлика от Тейлър, само че са се чувствали задължени да следват командира си, вместо да се върнат във Флорида. По-късно формалната причина за случая е изменена на „ незнайна “.

Не са открити нито тела, нито самолети – откъдето се подхранва и теорията за Бермудския триъгълник.

Какво се е случило с Кървавия байрак?

Този случай е много любопитен – съществуването на именития и заветен нацистки байрак е оспорвано, а да не приказваме пък за ориста му. Говори се, че флага със свастика, изработен персонално от самия Хитлер, се е трансформирал в толкоз значим нацистки знак, откакто белия байрак, носещ признака в центъра си, е оцапан с кръв при Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923г, когато е изработен опит за убийството на Хитлер.

Носен от СА, когато са спрени от полицията в Мюнхен, флагът е оставен на земята, след което е опръскан с нацистка кръв, пролята при последвалия спор. При най-популярната версия за събитията, ранения Хайнрих Трамбрауер е вдигнал напоения с кръв байрак, избягал е до къщата на другар и го е скрил в якето си. Тогава реликвата е дадена на Хитлер – към този момент с нова ръкохватка и украсителен кръстоцвет и сребрист ръкав в памет на 16-те нацисти, починали при пуча.

Флагът не носил цвета на засъхнала човешка кръв и не е бил същата форма като оня, носен през ноември 1932г, само че все пак се ражда легенда. Хитлер показвал Кървавия байрак на годишните нюрнбергски манифестации, а различен път го държал в Кафявия дом в Мюнхен, щабквартирата на нацистката партия. За последно е забелязан на публично място при встъпването на Химлер в Фолкщурма през октомври 1944г и от този момент не е известно какво е станало с флага.

Съюзниците в началото считат, че са го унищожили при бомбардировките на Мюнхен, само че по-късно се съмняват в тази версия, а по-късно мнозина са твърдели, че са притежатели на свещения нацистки байрак.

Дали Кървавия байрак не е в някой дом през днешния ден?

Изчезналия водач от Пърл Харбър

Съществуват доста разкази за „ призрачни самолети “ през войната, само че евентуално най-шантавият случай е с P-40, който се завръща на американска земя година след нападението на Пърл Харбър. На 8 декември 1942г, радар засича незнаен аероплан, насочил се към американска земя от Япония – мнозина се притесняват, че японците атакуват още веднъж. За да схванат какво се случва, два самолета са изпратени да ревизират и рапортуват, че това е P-40, който се е бил при отбраната на Пърл Харбър година по-рано.

Още по-странното е, че самолетът бил без колесници, надупчен от патрони, а водачът затрупан с прясна кръв и приведен напред в кабината. След това водачът помахал, моменти преди самолетът да се насочи към земята и да се разбие. Но когато преглеждат мястото на злополуката, там не са открити никакви следи от водач – единствено дневник, в който се твърди, че самолетът идва от остров Минданао, на 1300 благи в Тихия океан.

Ако водачът се е разрушил на острова след Пърл Харбър, по какъв начин тогава е оживял цяла година, по какъв начин самолетът е изхвърчал без колесници, за какво по водача е имало прясна кръв и какво се е случило с тялото му?

Списъка с английски бойци в Аушвиц

Една мистерия, за която се схваща 60 години след края на войната. През 2009г, по време на разкопки в Аушвиц, е открит лист, съдържащ имената на 17 английски бойци, за които се счита, че са били военнопленници. С семейства като Осбърн, Лорънс и Гардинър, осем от 17-те английски имена са маркирани.

Някои считат, че това сочи, че осмина от тях са били сполучливо екзекутирани дружно с доста други английски бойци от лагер E715, само че други не са толкоз уверени. Германски думи за „ от този момент “, „ в никакъв случай “ и „ в този момент “ също участват в листата – това е предиздвикало мнозина да имат вяра, че мъжете в действителност са били част от английската Секретен сътрудник дивизия, която се е сражавала дружно с нацистите против съдружниците през войната. Никоя доктрина не е потвърдено, само че секретността на листата подсказва, че има нещо гнило.

Кехлибарената стая

Някога считана за осмото знамение на света, кехлибарената стая е именито място, съществувало в Екатеринския замък покрай Санкт Петербург. Построена в Прусия през 18-и век, стаята е украсена с кехлибарени панели, златни влакна и огледала. След интервенция Барбароса и немската инвазия на Съюз на съветските социалистически републики през ВСВ, Вермахтът провежда извеждането на скъпоценностите от Санкт Петербург (тогава Ленинград) и разглобяването на Кехлибарената стая.

Поради обстоятелството, че реликвите в стаята са изсъхнали, те са почнали да се разрушават при свалянето им – все пак са превозени до Кьонигсберг в Източна Прусия и изложени в замъка. През януари 1945г Хитлер подрежда всички реликви да бъдат изнесени от града – въпреки Ерик Кох, който тогава стопанисва замъка, да бяга преди стаята да бъде разглобена. Още повече, Кьонигсберг понася тежки бомбардировки през август 1945г и е съвсем опустошен от Червената войска през април. Смята се, че Кехлибарената стая може да е била развалена.

След края на войната се появяват разнообразни хора, твърдящи, че имат елементи от стаята – мнозина настояват, че са виждали цялата стая да бъде товарена на пасажерския немски транспортен съд Вилхелм Густлоф през януари 1945г. Въпреки това, двама английски проверяващи журналиста заключават през 2004г, че Кехлибарената стая евентуално е разрушена при бомбардировките на замъка – въпреки това в никакъв случай да не е потвърдено.

Интересно обаче, съветското държавно управление поръчва имитация на стаята през 1979г. За построяването й са нужни 24 години и през днешния ден може да бъде забелязана.

Подводното богатство на Ромел

Фелдмаршал Еврин Ромел е един от най-известните нацистки генерали по време на войната и е толкоз предан на страната, че се пробва да скрие цяло богатство, когато се притеснява от най-лошото през 1944г. Говори се, че Ромел е дал на 4-ма Секретен сътрудник водачи шест стоманени кутии от боеприпаси, съдържащи немско богатство – в това число 200кг злато, сребро, скъпоценни камъни, картини и бижута – а те ги крили някъде в морето.

Макар никой да не знае местонахождението му, мнозина имат вяра, че се намира в една от многото подводни пещери край източния бряг на остров Корсика. Смята се, че цената на съкровището е минимум £20 милиона, като това е непретенциозно пресмятане.

Британски проверяващи настояват, че са разкрили код на гърба на фотография на немски боец с родилите си – и считат, че това може да ги води до съкровището на Ромел. Координатите демонстрират, че се намира покрай плаж Марана, което е на по-малко от миля от корсиканското пристанище Бастиа.

Кой е предал Ане Франк?

Всеки знае трагичната история на Ане Франк – еврейката, която е хваната и убита в Берген-Белзен, само че не и преди да напише дневник, до момента в който се укрива в Амстердам, който става ясно през юли 1945г.

От фамилията й, единствено татко й, Ото Франк, оцелява – както и въпросът, който бива задаван от този момент: Кой е направил анонимното телефонно позвъняване, от което Гестапо схваща за скривалището на евреите. През годините са предлагани разнообразни обвинени, като най-често за отговорен е посочван Вилхелм ван Маарен, който е стопанисвал къщата.

Всички евентуални очевидци обаче са мъртви, в това число нацисткият офицер, получил позвъняването. Друг обвинен е дългогодишният другар на Ото Франк, Тони Алерс. Синът му, Антон, оказва помощ за основаването на автобиографията на Ото през 2002г и признава, че точно татко му е предал фамилията на Гестапо. Лена Хартог-ван Бладерен, чистачка, също може да е предала фамилията, тъй като се е страхувала, че брачният партньор й ще бъде задържан и е известно, че е свидетелствала, че евреи живеят в парцела.

Още повече, излиза наяве, че и други, работели в къщата на Ане Франк са знаели за фамилията, което значи, че обвинените са повече. Офицерът, приел позвъняването, се самоубива незабавно след капитулацията на Германия, тъй че няма солидно доказателство за това кой се е обадил.