Втората световна война е известна със своите герои и доказва

Втората международна война е известна със своите герои и потвърждава неведнъж, че човек може да премине всички ограничавания, стига да има желанието. Вече разказвахме историята на и неговият подвиг да се върне на фронта откакто се разделя с двата си крайници. Подозираме, че всеки летец е доста специфична порода човек, който може да се пребори с всички, изключително в случай че родината е в заплаха. И както Съюз на съветските социалистически републики има подобен воин, британците също не изостават в тази ранглиста.

И по този начин би трябвало да се срещнем с историята на сър Дъглас Робърт Стюарт Бадер. Роден е на 21 февруари 1910 година и се оказва в семейство, което обича доста приключенията. На 2-годишна възраст е изпратен при родителите си в Индия, те по-късно изостават упоритостите за работа в страната. След това избухва Първата Световна война и татко му се бори дружно с редица други мъже в дивизията на Кралските инженери. Остава във Франция след войната и умира през 1922 година с редица затруднения, които идват точно от армейските рани. Фредерик Бадер оставя сина си полусирак. Междувременно майка му има доста по-малко време за тъга и надлежно бързо се дами наново.

Дъглас не получава нужното въздействие от мъжката фигура и израства на практика самичък. Спортува интензивно в учебно заведение и на 13-годишна възраст се среща с летеца, за който вуйна му ще се дами. Именно тази среща обръща напълно визиите му за живота и доста скоро в стаята на младежа се появяват редица самолети. През 1928 година се записва в Кралското Военновъздушно учебно заведение и стартира да учи структурата на самолетите, а доста скоро стартира и да лети. През септември същата година прави първия си полет на Avro 504, а на 19 февруари идната година стартира да извършва солови полети. Още една година по-късно е назначен за водач офицер в 23-та ескадрила. Още тогава инструкторите виждат много нападателни маневри, които летецът извършва.

Снимка: By http://www.rafmuseum.org.uk/online-exhibitions/douglas-bader/early-career.cfm – This work created by the United Kingdom Government is in the public domain.This is because it is one of the following:It is a photograph taken prior to 1 June 1957; orIt was published prior to 1970; orIt is an artistic work other than a photograph or engraving (e.g. a painting) which was created prior to 1970.HMSO has declared that the expiry of Crown Copyrights applies worldwide (ref: HMSO Email Reply)More information.See also Copyright and Crown copyright artistic works., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14909959

Офицерът постоянно нарушавал правилника, правил незаконни полети и на практика изправял на нокти цялата база. Там се не разрешават полетите на Бристолския Булдог да се вършат на височина под 610 метра, в това число и каскадите, управлението е готово да сложи жестоки наказания. На 14 декември 1931 година се пробва да повтори някои маневри на летището и неговият аероплан блокира и се разрушава. В разследване на злополуката и двата му крайници са ампутирани – единият над коляното, а другият под коляното.

Началото на идната година стартира с малко повече морфин и пъклен страдания, с цел да може да се изправи на крайници. След време съумява да върви обикновено, да танцува, да кара особено модифицирана кола, да играе голф и редица други занимания, които преди не са претендирали такова изпитание. През юни същата година се качва на аероплан, с цел да потвърди, че може да пилотира и откакто прави редица комплицирани маневри, медицинският екип счита, че той може да лети. До април 1933 година схваща, че армията се отхвърля от него.

За интервала от 1937-1939 година Дъглас не стопира да написа писма на Военновъздушни сили за възобновяване на режима му. След многочислени опити получава втори късмет да се яви на проби и на 18 октомври 1939 година още веднъж стартира да показва качествата си и с това правата му са възобновени – към 8 години след случая. Инатът и желанието му да тества опциите на всички машини са повече от забележителни. Когато лети на двуместен аероплан, взема решение да го обърне с главата надолу, освен това единствено на 180 метра от земята.

Снимка: By Unknown author – https://www.dailymail.co.uk/news/article-2183626/Escape-Colditz–glider-sheets-porridge.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74929615

През януари 1940 година е причислен към 19 ескадрила и към този момент е на приблизтелно 29 години – той е най-старият водач. Интересен факт е, че макар неналичието на два крайници, водачът се справял доста по-добре от сътрудниците си. Повечето постоянно успявали да припадат, когато изпитат прекосяването на гравитационните сили, а на борда на Spitfire това се случвало доста постоянно.

Поради обстоятелството, че Дъглас няма крайници, циркулацията на кръвта му е доста по-съкратена и това разрешава да бъде доста по-добър в кокпита. Макар и постоянно да предлага сраженията да се водят от страната на слънцето, до момента в който съперникът е омаян, командирите му не разрешават сходен заход. Още при започване на самолетната си кариера съумява да разбие един изтребител, откакто не помни да смени настройките на мотора и с към 130 километра се разрушава на пистата.

Макар и да е ударен в главата, той се качва незабавно в различен аероплан и прави втори опит. Скоро е трансфериран в 222 ескадрила и там съумява да смъкна своя първи аероплан. На 1 юни 1940 година вижда Messerschmitt Bf 109, като счита, че се пилотира от нов водач или се е изгубил. Дъглас пуска единствено един откос, с цел да го смъкна. На идващия патрул съумява да удари тежко Heinkel He 111. До края на месеца е изместен в 242 ескадрила. Тя била въоръжена с доста по-слабите Hawker Hurricane и също така била образувана от канадци, които претърпявали тежки загуби. Именно сакатият капитан съумява да трансформира губещата ескадрила в добра и ефикасна бойна единица.

Докато множеството водачи се увличат в преследванията, Бадер употребява друга система. Той стреля в моментите, когато е в добра позиция и не преследва жертвата си, изчаква комфортната позиция и на нанася втори по-точен изстрел. На 30 август неговият отряд смъква 10 противников самолета. На 7 септември е ударен неприятно от немски изтребител и за малко не катапултира, само че в последния миг съумява да закрепи задъхващия се Hurricane. През целият месец англичанинът продължава да попълня своя лист със свалени самолети. На 15 септември се води именитата борба за Англия и водачът взе участие в няколко задачи и във всяка една от тях съумява да смъкна най-малко един аероплан.

Снимка: By Ragge Strand – National Archives of Norway, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60469242

През 1941 година става пълководец на ескадрили и му зачисляват няколко отряда. Оборудването е сменено с новите Spitfire, които работят прелестно и в интерес на британците. Лети в Североизточна Европа и водачите му ескортират бомбардировачи. Целта на занятието е да се измъкнат опитните немски водачи на Луфтвафе и да се употребяват за отбрана на западния фронт. До този миг водачът е съумял да вземе скалповете на редица немски асове, само че последният полет е регистриран на 9 август 1941 година Докато патрулира по френското крайбрежие в търсене на немски самолети, за първи път усеща неналичието на своя правилен другар Алан Смит.

За Смит споделят, че е бил като лепка и съвършен втори водач. В разследване на простиване, не съумява да се качи в самолета и оставя Дъглас самичък. Куцият ангел вижда ескадрила от 12 изтребителя, само че прелита около тях толкоз бързо, че не може да създаде изстрел. Оказва се, че в този миг е съумял да попадне на цяла ескадрила и прави опит да избяга и да се скрие в облаците. При една маневра да се върне назад в базата, водачът има вяра, че се е сблъскал с различен аероплан. Spitfire-ът му стартира да пада със скорост от 640 км/ч. Опитва се да катапултира, само че протезите му остават заклещени. В следствие съумява да ги смъкна и да излети без тях.

Британецът е свален във вражеска територия, само че като зложелател получава извънредно почитание. Преди да бъде изпратен в затвор е изпратен в болница, освен това доста покрай гроба на татко му. Полковник Адолф Галанд, с който неведнъж са имали самолетни дуели го посреща като другар и го кани да посети немското им летище. Галанд го настанява в кабината на неговия личен аероплан. Англичанинът пита дали може да направи няколко кръгчета над летището, само че със смях му отхвърлят.

Когато излиза наяве, че Дъглас няма протези, неговият немски се заема с казуса. Именно той се свързва с британците, с цел да им даде безвреден кулоар, в който да се подготвят нови протези и да се хвърлят от аероплан. На 19 август 1941 година в английските Военновъздушни сили стартира „ Операция Крак “ и един от британските бомбардировачи хвърля протезите над болничното заведение. Липсата на джентълменство е реалност, тъй като след доставката, самолетът продължава напред във вражеска територия, с цел да бомбардира друга цел. Галант е афектиран и дълго време не посещава своя сътрудник и съперник. Срещат се в средата на 1945 година от една страна на решетките – всички са военни нарушители. През идващите години, до момента в който е в затвор, Дъглас взема решение да прави колкото се може повече бели на своите домакини.

Снимка: By U.S. military or Department of Defense employee, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1702964

Поставя връх за бягства и най-после немците го заплашват, че ще му вземат протезите. Проблемът на британеца е, че редица водачи желаят да се срещнат с индивида, който съумява неведнъж да ги смъкна. При един опит да избяга дружно с други военнопленници, осъзнава, че Гестапо е вдигнато на крайник, тъй като още един почитател е минал за подпис. След войната получава афиш от белгийски граждански пандизчия, който през войната работил като печатар за тайната немска полиция. Това, което пандизчията написал е, че Бадер употребява бастун, а подобен в никакъв случай не е имало. Накрая е изпратен в замъка Офлаг IV-C, откъдето няма мърдане. И по този начин чака там до 15 април 1945 година американците, които ще стартират освобождението на Франция.

След войната работи за малко още веднъж в авиацията, следват оферти като кариера в Народното събрание, само че най-после се връща при някогашната петролна компания, в която работи откакто остава без крайници – Shell. През 1969 година се трансформира в главен механически шеф за основаването на кино лентата „ Битката за Англия “. Дъглас Бадър умира на 5 септември 1982 година от сърдечен удар. През това време съумява да види своята история на филм, да обиколи света, като се изключи комунистическия свят и също по този начин да се разпише с близо 5744 часа и 25 летателни минути.

Според лекарите, сърцето на водача не е издържало на напрежението и тормозът от всекидневните му разходки. На погребението участва и Адолф Галанд, с който двамата остават положителни другари в идващите 42 години от своята първа среща. Когато новините доближават до някогашния немски водач, той подрежда самолета му, който в този миг се е движел към Калифорния, да промени курса и да се върне назад в Англия.

Заглавна фотография: By Devon S A (F/O), Royal Air Force official photographer – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//37/media-37294/large.jpgThis is photograph CH 1406 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24465829