Втората половина на 1992 г. и първата половина на 1993

Втората половина на 1992 година и първата половина на 1993 година са кулминационната точка на обсадата на Сараево и жестокостите не секват по време на тежките боеве. Сръбските войски отвън града непрекъснато бомбардират държавните бранители. В града, сърбите управляват множеството от огромните военни позиции и наличните оръжия. Снайперисти по улиците, знаци с надпис Pazite, Snajper! („ Внимание, снайпер! “) стават постоянно срещана панорама. Главната улица на града, водеща към летището, улица „ Змая од Босне “, става известна като „ Алеята на снайперистите “. Снайперистките убийства на сараевските Ромео и Жулиета (Адмира Исмич и Бошко Бъркич, смесена бошняшко-сръбска двойка) стават знак на страданието в града, въпреки да не е ясно от чия страна са създадени снайперистките изстрели.

Жители на Сараево събират дърва за огрев през зимата на 1992/1993 година

В зоните от Сараево под контрола на бошняците, комуналните услуги бързо се разпадат и равнището на престъпността скача. През първата година на обсадата, 10-а планинска дивизия на армията на Босна и Херцеговина, водена от Мушан Топалович, стартира акция по всеобщи убийства на сръбски жители, които към момента живеят на бошняшка територия. Много от жертвите са превозени до масови гробове близо до Сараево, където са убивани и погребвани.

Започнати са офанзиви на босненските сърби, целящи завладяването на някои квартали, изключително в Ново Сараево. В края на юни 1933 година е открита безвредна зона към летището на града и то е отворено за доставки на Организация на обединените нации. Оцеляването на Сараево зависи в огромна степен от тях. В съпоставяне с обсаждащата ги мощ, войските на босненското държавно управление са доста зле въоръжени. Босненски нарушители от черния пазар, които се причисляват към армията при започване на войната, нелегално контрабандират оръжия в града през сръбски линии, а нападенията над сръбските позиции дават още. Сараевският тунел, приключен в средата на 1993 година, е значима облага за заобикалянето на оръжейното ембарго (приложено за всички страни в спора, в това число бранителите на Сараево). Той подкрепя доставките на оръжия към града и дава опция на някои поданици да изоставен града. Той свързва града с босненската територия от другата страна на летище Сараево, която по това време се управлява от Организация на обединените нации.

Жители на Сараево на опашка за вода.

Докладите сочат за приблизително 329 гърмежа от снаряди дневно по време на обсадата, като на 22 юли 1993 година е доближат най-много от 3777. Това „ градоубийство “ посредством артилерийски бомбардировки нанася тежки повреди на жилищните и културните здания на града. Към септември 1993 година е оценено, че всички здания в Сараево са потърпевши в известна степен, като 35 000 здания са изцяло разрушени.Сред целите са лечебни заведения, медицински комплекси, медийни и информационни центрове, промишлени комплекси, държавни здания и военни уреди. Значителни вреди са нанесени на президентството на Босна и Херцеговина и на Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина, която е запалена и срината до основи, загубвайки хиляди неповторими текстове.

Изглед към Гърбавица, квартал на Сараево, през март 1996 година

Бомбардирането взема доста жертви измежду популацията. То е провеждано главно с минохвъргачки. На 1 юни 1993 година 11 души са убити, а 133 са ранени в артилерийски обстрел над футболен мач.

Най-голямото всеобщо ликвидиране от бомбардиране е първият обстрел на пазара Маркале от 5 февруари 1994 година, при който умират 68 жители, а 200 са ранени. Медицинските центрове са претрупани от мащаба на цивилните жертви и единствено дребен брой ранени могат да се възползват от стратегиите за медицинска евакуация.

а 6 февруари 1994 година, ден след първия обстрел на пазара Маркале, генералният секретар на Организация на обединените нации Бутрос-Гали публично желае от НАТО да удостовери, че ще се проведат въздушни удари незабавно. На 9 февруари НАТО се съгласява с Организация на обединените нации и стартира въздушни удари по артилерийски и минохвъргачни позиции в и към Сараево, които са избрани като виновни за офанзивите над цивилни цели. Единствено Гърция не поддържа въздушните удари, само че и не налага вето. На 9 февруари Съветът на НАТО слага ултиматум на босненските сърби, искайки унищожаване на тежките оръжия към Сараево до среднощ на 20 – 21 февруари или ще отговори с въздушни отговори.[37] Има известно комплициране към съгласуването с ултиматума и унгарският министър-председател Петер Борош обявява, че въздушното пространство на страната му ще остане затворено за натовски самолети по време на въздушните удари На 12 февруари 1994 година Сараево отбелязва първия си ден без нито една жертва от април 1992 г