Партидите в частните фондове масово не стигат за пожизнена пенсия
Втората пенсия е единствено за шепа избраници, които са обезпечавани на високи приходи, излиза наяве от данни на Комисията за финансов контрол (КНФ). Дори и дребното хора, които получават пожизнени пенсии, взимат скромни суми на фона на цените и приходите в страната.
Към края на юни едвам 15,5% от хората, които са достигнали пенсионна възраст и към този момент получават суми от частните универсални пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии. Натрупаните средства във фондовете на останалите над 84% от обезпечените не са задоволителни за пожизнени пенсии. Те ще взимат от фондовете избрани суми единствено в границите на няколко месеца или две-три години, а по-късно ще разчитат единствено на държавната пенсии. Но държавната им пенсия е понижена, тъй като част от пенсионните им вноски са влизали в частните фондове.
Към края на месец юни хората, получаващи заплащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях единствено 3453 души, или 15,5% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 18 758 души получават парите си от универсалните фондове на разсрочени заплащания. Повечето ще взимат тези пари по-малко от година, някои ще получават заплащания до 3 години, а малко на брой се тази, които ще взимат пари по-дълъг период.
Кодексът за обществено обезпечаване дава право да бъдат изплащани три типа пожизнени пенсии. Това са пожизнена пенсия без спомагателни условия, пожизнена пенсия с интервал на обезпечено погашение (за период от 2 до 10 години) и пожизнена пенсия с интервал на разсрочено заплащане на част от средствата до навършване на определена от пенсионера възраст. Преобладаващата част от хората избират разновидността на пожизнени пенсии с интервал на разсрочено заплащане. Този вид дава опция през първите месеци или години индивидът да получава по-голяма закрепена сума, а по-късно до края на живота си да взима доста по-малко пари.
От общо 3453 души с пожизнени пенсии 2949 са избрали този вид да взимат парите си. Така ненапълно те защищават парите си от високата инфлация, като през първите месеци или години след пенсионирането си взимат по-големи суми. Средната изплащана пожизнена пенсия, включваща разсрочено заплащане, е 258 лева, демонстрират данните на КФН. Средният размер на пожизнената пенсия без спомагателни условия е доста по-малък – едвам 91 лева, а на тази с обезпечен интервал на погашение – 81 лева Вариантът да взимат пожизнена пенсия без спомагателни условия са избрали единствено 81 души. Други 423 души са избрали пожизнени пенсии с обезпечен интервал на погашение и получават по 81 лева на месец.
Натрупаните пари в универсалните пенсионни фондове на над 84% от обезпечените не стигат за пожизнена пенсия. Те получават разсрочени заплащания, като междинният им размер е 457 лева на месец. Данните демонстрират, че хората избират да взимат по-големи суми, само че по-кратко време, с цел да не бъдат обезценени парите им от инфлацията. От всичките 18 758 души, които получават разсрочени заплащания, 68% ще взимат пари от частните фондове по-малко от година. 29% ще получават заплащания от универсалните фондове сред една и три години, а едвам 3% ще взимат пари по-дълъг период.
Основната причина парите на обезпечените в универсални пенсионни фондове да не стигат за пожизнени пенсии е догонващият темперамент на българската стопанска система по отношение на по-развитите страни от Европейски Съюз. Заплатите, а надлежно и държавните пенсии в страната, нарастват по-бързо от доходността, която реализират частните фондове при ръководството на парите на обезпечените. Така направените преди години вноски за втора пенсия вместо да носят рентабилност действително изостават по отношение на днешните заплати и държавни пенсии.
Към края на юни едвам 15,5% от хората, които са достигнали пенсионна възраст и към този момент получават суми от частните универсални пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии. Натрупаните средства във фондовете на останалите над 84% от обезпечените не са задоволителни за пожизнени пенсии. Те ще взимат от фондовете избрани суми единствено в границите на няколко месеца или две-три години, а по-късно ще разчитат единствено на държавната пенсии. Но държавната им пенсия е понижена, тъй като част от пенсионните им вноски са влизали в частните фондове.
Към края на месец юни хората, получаващи заплащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях единствено 3453 души, или 15,5% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 18 758 души получават парите си от универсалните фондове на разсрочени заплащания. Повечето ще взимат тези пари по-малко от година, някои ще получават заплащания до 3 години, а малко на брой се тази, които ще взимат пари по-дълъг период.
Кодексът за обществено обезпечаване дава право да бъдат изплащани три типа пожизнени пенсии. Това са пожизнена пенсия без спомагателни условия, пожизнена пенсия с интервал на обезпечено погашение (за период от 2 до 10 години) и пожизнена пенсия с интервал на разсрочено заплащане на част от средствата до навършване на определена от пенсионера възраст. Преобладаващата част от хората избират разновидността на пожизнени пенсии с интервал на разсрочено заплащане. Този вид дава опция през първите месеци или години индивидът да получава по-голяма закрепена сума, а по-късно до края на живота си да взима доста по-малко пари.
От общо 3453 души с пожизнени пенсии 2949 са избрали този вид да взимат парите си. Така ненапълно те защищават парите си от високата инфлация, като през първите месеци или години след пенсионирането си взимат по-големи суми. Средната изплащана пожизнена пенсия, включваща разсрочено заплащане, е 258 лева, демонстрират данните на КФН. Средният размер на пожизнената пенсия без спомагателни условия е доста по-малък – едвам 91 лева, а на тази с обезпечен интервал на погашение – 81 лева Вариантът да взимат пожизнена пенсия без спомагателни условия са избрали единствено 81 души. Други 423 души са избрали пожизнени пенсии с обезпечен интервал на погашение и получават по 81 лева на месец.
Натрупаните пари в универсалните пенсионни фондове на над 84% от обезпечените не стигат за пожизнена пенсия. Те получават разсрочени заплащания, като междинният им размер е 457 лева на месец. Данните демонстрират, че хората избират да взимат по-големи суми, само че по-кратко време, с цел да не бъдат обезценени парите им от инфлацията. От всичките 18 758 души, които получават разсрочени заплащания, 68% ще взимат пари от частните фондове по-малко от година. 29% ще получават заплащания от универсалните фондове сред една и три години, а едвам 3% ще взимат пари по-дълъг период.
Основната причина парите на обезпечените в универсални пенсионни фондове да не стигат за пожизнени пенсии е догонващият темперамент на българската стопанска система по отношение на по-развитите страни от Европейски Съюз. Заплатите, а надлежно и държавните пенсии в страната, нарастват по-бързо от доходността, която реализират частните фондове при ръководството на парите на обезпечените. Така направените преди години вноски за втора пенсия вместо да носят рентабилност действително изостават по отношение на днешните заплати и държавни пенсии.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ