Втората част от биографията на Майк Тайсън на пазара от ...

Втората част от биографията на Майк Тайсън на пазара от

Тийнейджърът Тайсън правел сутрин по 500 лицеви опори и коремни преси

Втората част от биографията на Майк Тайсън на пазара от 1 юни

Втората част от биографията на Майк Тайсън ще бъде огромният шлагер на летния хартиен пазар в България. Изданието със заглавие „ Създателят на Майк Тайсън “ насочва един по-различен взор върху живота на Железния. Основният акцент е върху треньора на Тайсън – Кас Д‘Амато. Взаимодействието сред двамата има за резултат един от най-доминиращите шампиони в историята на бокса.

Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е формалното показване в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лева с меки корици и 32 лева с твърди.

Със съдействието на ИК „ Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко фрагмента от книгата:

Целият ми живот се промени на 20 юни 1980. Всъщност беше седмица по-късно. В протежение на няколко месеца посещавах Кас, слушах неговите обещания за популярност и благосъстояние, само че не бях изцяло подготвен. Нямах визия по какъв начин да стана това момче, за което той приказваше. Веднъж, когато се прибрах назад в Трайън, гледахме повторението на първия мач сред Шугър Рей Леонард и Роберто Дюран. И двамата мъже бяха нападателни, само че в това време неуловими. Те си скъсваха задниците от пердах, от което дъхът ми спираше. Изведнъж всичко просветна. Най-сетне боксът ми стана явен.

Зрителите пляскаха и изтрещяваха, а моят пенис се надърви. Исках хората да приветстват мен. Цялата ми умствена и телесна енергия се сля в едно. Разбрах, че това, което се случваше с моя живот, щеше да се придвижи на ринга.

„ Ще посветя моя живот на това – помислих си. - Ако не се занимавам с него, по-добре да умра. “

Не се очакваше да ме пуснат от Трайън преди октомври, само че Кас се разбра с моя обществен надзорник Г-жа Коулман. Понеже бях значителен за четиринадесетгодишен, те взеха решение, че ще бъде по-добре за мен да стартира учебно заведение с останалите в класа през септември. Тя обожаваше Кас до гибел. Той беше един от тези бели хора, които знаеха по какъв начин да приказват с малцинствата. Трябваше да съм седми клас, само че ме пуснаха в осми, тъй като просто бях толкоз голям и демонски плашещ.

В началото беше мъчно да се приспособявам. Идвах от мизерията, от институция за малолетни нарушители и внезапно се трансфорах в хлапе от междинната класа в един бял квартал. Все едно да дойдеш от пъкъла и ненадейно да се озовеш в рая, като продължаваш да бъдеш демон. Бях на четиринадесет, а в никакъв случай в моя живот не бях виждал роза онлайн, единствено по малкия екран. Можете ли да повярвате? Смятах, че единствено богаташите имат рози. Когато за първи път останах в къщата, попитах Камила дали може да получа няколко. Тя отряза от тях и ги аранжира. Дали това не беше волност на един безпаричен черен шибаняк? Не знаех, че бих могъл да си купя цвете за два $. Когато видях розата, си помислих, че съм във Форт Нокс. (строго охранявана база, в която се обитава американското военно командване). Веднага, откакто се реалокирах, откраднах пари от портфейла на Теди Атлас. Наистина. Беше просто един инстикт.

„ Само той е откраднал парите – отиде Теди при Кас и му се оплака. – Нищо не липсваше, преди той да пристигна тук. “

„ Не, не е той “, отвърна просто Кас.

В някое мрачно ъгълче на моето схващане евентуално съм възнамерявал да обера и Кас. Но, откакто се открих и одобрих задачата на Кас, съумях да избия този недостатък от мен.

Училището беше много трудно. Бях много по-голям от моите съученици. По това време тежах 95 кг. Когато влизах за пръв път в класовете, останалите мислеха, че съм учителят. Чувствах се като лайно. Училището не беше мястото, където желаех да бъда. Никога не беше част от моето съществуване. Желаех само да бъда боксьор.

Listen to my podcast as we do a deep dive on my relationship with Cus like you have never heard before! https://t.co/uvkEuYfXz6 pic.twitter.com/U3lKyVHdup
— Mike Tyson (@MikeTyson) August 24, 2017 Не познавах доста черни хлапета в учебното заведение. Може би към 20% от учениците бяха черни. Именно те не ме одобряваха, тъй като живеех при бяло семейство. Наричаха ме Могъщия Джо Йънг, (Могъщия Джо Йънг е американски филм. Героят е едноименна горила, която има мач със международния шампион по бокс в тежка категория Примо Карнера), тъй като бях толкоз голям. Познавах няколко хлапета от залата, само че не беше елементарно да образувам нови другарства, тъй като бях свенлив. Станах другар с част от останалите отритнати, изключително с друсалките. Размотавах се в техните домове и пушех ганджа. След това разбрах, че моят съквартирант Франки също беше тревоман и започнахме да павкаме дружно.

Основната причина, заради която мразех учебното заведение, беше тъй като ме разсейваше от тренировките в залата. Ставах към четири сутринта и правех леки кросове. След това се връщах в моята стая за към петстотин коремни преси и лицеви опори. После можех да направя десетина спринта към парцела, тичайки напред-назад. Всичко това беше преди учебно заведение.

Първият път, когато Боби Стюърт пристигна за спаринг с мен, откакто се бях преместил, Кас му сподели: „ Не се бъзикай с Майк. Напреднал е неимоверно, повярвай ми. “

Чак по-късно разбрах по какъв начин Боби беше упражнявал по два пъти дневно, единствено с цел да бъде равносилен с мен. Започнахме спаринга. Той се справяше много по-добре от мен, а аз започнах да мърморя.

Бях перфекционист. Ако нещата не се получаваха по моя метод, животът приключваше. Директно се застрелвах. Това беше методът ми на мислене. Толкова обезверено желаех да се осъществявам. Освен това желаех да съумея поради Кас. За пръв път в моя живот някой ми споделяше по какъв начин няма по-добър от мен.

Източник: sportal.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg