3000 години история в един символ: Тайните на знака @
ВТайван знакът @ назовават „ дребна мишка “. На съветски е „ куче “, на иврит – „ щрудел “, на холандски – „ маймунска опашка “, а в България го назоваваме просто " маймунка ". Макар през днешния ден да го възприемаме като съвременен интернет знак, @ е огледало на история, която датира от хиляди години.
През 2010 година Паола Антонели, старши куратор по архитектура и дизайн в Музея за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, направи самоуверен избор.
„ Исках да имам галерия от предмети, която демонстрира, че всеки може да има галерия с музейно качество в чекмеджето си. Тя включва лепящи се листчета Post-it, M&M's, кламер, OXO Good Grips [популярна серия кухненски инструменти] – предмети, които са толкоз вградени в живота ни и работят толкоз добре, че даже към този момент не ги виждаме “ , споделя тя.
„ Част от това, което прави един музей, изключително когато изолира тези предмети, е да сътвори отдалеченост и драма и да разреши на хората да ги погледнат с нови очи “ , прибавя Антонели. „ Изведнъж си учуден от историята, която стои зад тях. Осъзнаваш, че това е цяла галактика. “ Докато подготвяла изложбата, решението ѝ се сторило явно – Антонели придобила знака @ за непрекъснатата сбирка на MoMA.
Спрете за момент и погледнете клавиатурата си. Ако оставите настрани знаците за валута, малко евентуално е да има различен знак с толкоз огромна културна тежест като @. Това е водопроводът на интернет. Свързва имейла ви, акцентира потребителското ви име в стена от текст. Вероятно сте го употребявали и през днешния ден.
Но &, #, %, * , всички те са потребни и постоянно срещани знаци. Как обаче @ е придобил своята мощ? Въпреки че наподобява като модерно събитие, в него е скрита история, която минава през хилядолетия, преодолявайки национални, културни и езикови бариери.
„ Това е редуциране “ , споделя Кийт Хюстън, създател на книгата Shady Characters: The Secret History of Punctuation . Единственият въпрос е какво е означавало в началото. Едно е ясно: корените му са свързани с грънчарството.
Древните гърци обичали амфорите – глинени съдове с две дръжки и дълга шийка, употребявани за предпазване на вино, зърно, зехтин и други. С времето амфорите се трансформирали и в общоприета мерна единица.
„ Търговците постоянно трябвало да оповестяват концепцията: „ Ще ви продам избран брой амфори с нещо на избрана цена “ , споделя Хюстън. И последователно хората почнали да изписват „ а “ с дълга опашка, увита към буквата, пропускайки останалите.
На 4 май 1536 година търговец на име Франческо Лапи написа писмо от Севиля до Рим, в което показва, че една амфора с вино коства към 70 или 80 дуката, употребявайки @ за амфора. Това е първият образец за потреблението на @ в актуалния смисъл, само че не и най-старото непокътнато копие на признака. В български ръкопис от 1375 година също се среща @, само че без различимо значение – просто завъртулка върху първата писмен знак на думата „ амин “.
След стотици години амфорите изчезнали от приложимост, само че @ се запазил, тъй като счетоводителите и регистраторите го употребявали за обозначаване на количествата.
„ Коренът на това е в пишещите машини, които се популяризират в Съединените щати, основно през 19-ти век “, споделя Гери Леонидас, професор по типография в Университета в Рединг. Отчасти заради взрива на каталозите за поръчки по пощата, който основал големи административни потребности и цели генерации професионални машинописки.
„ Пишещата машина минимизира риска от неприятен почерк и усилва успеваемостта на офис администрацията “ , изяснява Леонидас. Някои ранни модели даже нямали единици и нули – употребявали се буквите „ O “ и „ I “ – само че до края на 19 век @ към този момент бил включен като основен знак. „ И защото машинописните процеси били тясно свързани с бизнеса и счетоводството, @ оживял в поколенията пишещи машини, тъй като изпълнявал сериозна роля. “
С появяването на компютрите @ се трансферира на клавиатурите. Но той не бил изключително потребен отвън счетоводството, до момента в който Рей Томлинсън, компютърен академик в Arpanet, план на държавното управление на Съединени американски щати, не измислил имейла. Той трябвало да уточни къде се намира индивидът в мрежата. Поглеждайки клавиатурата, избрал @ и го сложил в адреса, а през 1971 година изпратил първия имейл.
С разпространяването на интернет @ почнал да обикаля света и да получава нови имена.
Италианците го назовават „ chiocciola “ – охлюв. На иврит е „ strudel “. Чешкият вид „ zavináč “ значи ролмопс – маринована херинга, увита в цилиндър. Руснаците го назовават „ sobaka “ – куче, и фактически признакът прилича латентен домакински любим. В Холандия – „ apenstaartje “, „ опашка на маймуна “.
На британски е просто „ at “, от време на време „ commercial at “ поради бизнес използването. „ Причината да няма особено име на британски е, че е относително ясно и ранното определение се придвижва “ , споделя Леонидас.
В Испания и Португалия @ е „ arroba “, обвързван с амфора и общоприета единица за тегло. Днес постоянно се употребява и като безпристрастен знак във връзка с пола в испанския език – вместо „ O “ за мъжки жанр и „ A “ за женски. Например „ amig@s “ вместо „ amigos “ или „ amigas “.
„ Има нещо неповторимо в @ – това, което идва след него “, споделя Леонидас. Когато пишете името си, употребявате основни букви и период сред лично и фамилно. „ @ обаче постанова писането на имената като обединен блок, без шпации. Трябва да измислим неповторима, единична дума за себе си. Това ни кара да се замислим по какъв начин представяме своята еднаквост. “
Изследвания демонстрират, че изборът на потребителско име е прочувствено зареден развой. Хората желаят потребителските имена освен да са неповторими, само че и да се усещат добре, да показват личността им, да показват идентичността им онлайн. Потребителските имена са толкоз свързани с нашето възприятие за себе си, че смяната им може да бъде съвсем интимна, като промяната на името или външния тип офлайн. В интернет @ е неразделна част от идентичността ни.
Ако желаете да се вдъхновите от признака @ в същинска музейна конюнктура, посетете изложбата „ Пируета: Повратни точки в дизайна “ в MoMA. Там, хиляди години след корените си в древногръцката керамика, @ е изложен до 15 ноември 2025 година
„ До този миг сме подготвени да разбираме по какъв начин се вършат филми или музика. Но не сме подготвени да го вършим с предмети “ , споделя Антонели. „ Целта ми с @ е да предам насладата, момента на еврика, възприятието на благополучие и горделивост от това, че съм част от планиран свят, и какъв брой доста се крие в този дребен знак. “
През 2010 година Паола Антонели, старши куратор по архитектура и дизайн в Музея за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, направи самоуверен избор.
„ Исках да имам галерия от предмети, която демонстрира, че всеки може да има галерия с музейно качество в чекмеджето си. Тя включва лепящи се листчета Post-it, M&M's, кламер, OXO Good Grips [популярна серия кухненски инструменти] – предмети, които са толкоз вградени в живота ни и работят толкоз добре, че даже към този момент не ги виждаме “ , споделя тя.
„ Част от това, което прави един музей, изключително когато изолира тези предмети, е да сътвори отдалеченост и драма и да разреши на хората да ги погледнат с нови очи “ , прибавя Антонели. „ Изведнъж си учуден от историята, която стои зад тях. Осъзнаваш, че това е цяла галактика. “ Докато подготвяла изложбата, решението ѝ се сторило явно – Антонели придобила знака @ за непрекъснатата сбирка на MoMA.
Спрете за момент и погледнете клавиатурата си. Ако оставите настрани знаците за валута, малко евентуално е да има различен знак с толкоз огромна културна тежест като @. Това е водопроводът на интернет. Свързва имейла ви, акцентира потребителското ви име в стена от текст. Вероятно сте го употребявали и през днешния ден.
Но &, #, %, * , всички те са потребни и постоянно срещани знаци. Как обаче @ е придобил своята мощ? Въпреки че наподобява като модерно събитие, в него е скрита история, която минава през хилядолетия, преодолявайки национални, културни и езикови бариери.
„ Това е редуциране “ , споделя Кийт Хюстън, създател на книгата Shady Characters: The Secret History of Punctuation . Единственият въпрос е какво е означавало в началото. Едно е ясно: корените му са свързани с грънчарството.
Древните гърци обичали амфорите – глинени съдове с две дръжки и дълга шийка, употребявани за предпазване на вино, зърно, зехтин и други. С времето амфорите се трансформирали и в общоприета мерна единица.
„ Търговците постоянно трябвало да оповестяват концепцията: „ Ще ви продам избран брой амфори с нещо на избрана цена “ , споделя Хюстън. И последователно хората почнали да изписват „ а “ с дълга опашка, увита към буквата, пропускайки останалите.
На 4 май 1536 година търговец на име Франческо Лапи написа писмо от Севиля до Рим, в което показва, че една амфора с вино коства към 70 или 80 дуката, употребявайки @ за амфора. Това е първият образец за потреблението на @ в актуалния смисъл, само че не и най-старото непокътнато копие на признака. В български ръкопис от 1375 година също се среща @, само че без различимо значение – просто завъртулка върху първата писмен знак на думата „ амин “.
След стотици години амфорите изчезнали от приложимост, само че @ се запазил, тъй като счетоводителите и регистраторите го употребявали за обозначаване на количествата.
„ Коренът на това е в пишещите машини, които се популяризират в Съединените щати, основно през 19-ти век “, споделя Гери Леонидас, професор по типография в Университета в Рединг. Отчасти заради взрива на каталозите за поръчки по пощата, който основал големи административни потребности и цели генерации професионални машинописки.
„ Пишещата машина минимизира риска от неприятен почерк и усилва успеваемостта на офис администрацията “ , изяснява Леонидас. Някои ранни модели даже нямали единици и нули – употребявали се буквите „ O “ и „ I “ – само че до края на 19 век @ към този момент бил включен като основен знак. „ И защото машинописните процеси били тясно свързани с бизнеса и счетоводството, @ оживял в поколенията пишещи машини, тъй като изпълнявал сериозна роля. “
С появяването на компютрите @ се трансферира на клавиатурите. Но той не бил изключително потребен отвън счетоводството, до момента в който Рей Томлинсън, компютърен академик в Arpanet, план на държавното управление на Съединени американски щати, не измислил имейла. Той трябвало да уточни къде се намира индивидът в мрежата. Поглеждайки клавиатурата, избрал @ и го сложил в адреса, а през 1971 година изпратил първия имейл.
С разпространяването на интернет @ почнал да обикаля света и да получава нови имена.
Италианците го назовават „ chiocciola “ – охлюв. На иврит е „ strudel “. Чешкият вид „ zavináč “ значи ролмопс – маринована херинга, увита в цилиндър. Руснаците го назовават „ sobaka “ – куче, и фактически признакът прилича латентен домакински любим. В Холандия – „ apenstaartje “, „ опашка на маймуна “.
На британски е просто „ at “, от време на време „ commercial at “ поради бизнес използването. „ Причината да няма особено име на британски е, че е относително ясно и ранното определение се придвижва “ , споделя Леонидас.
В Испания и Португалия @ е „ arroba “, обвързван с амфора и общоприета единица за тегло. Днес постоянно се употребява и като безпристрастен знак във връзка с пола в испанския език – вместо „ O “ за мъжки жанр и „ A “ за женски. Например „ amig@s “ вместо „ amigos “ или „ amigas “.
„ Има нещо неповторимо в @ – това, което идва след него “, споделя Леонидас. Когато пишете името си, употребявате основни букви и период сред лично и фамилно. „ @ обаче постанова писането на имената като обединен блок, без шпации. Трябва да измислим неповторима, единична дума за себе си. Това ни кара да се замислим по какъв начин представяме своята еднаквост. “
Изследвания демонстрират, че изборът на потребителско име е прочувствено зареден развой. Хората желаят потребителските имена освен да са неповторими, само че и да се усещат добре, да показват личността им, да показват идентичността им онлайн. Потребителските имена са толкоз свързани с нашето възприятие за себе си, че смяната им може да бъде съвсем интимна, като промяната на името или външния тип офлайн. В интернет @ е неразделна част от идентичността ни.
Ако желаете да се вдъхновите от признака @ в същинска музейна конюнктура, посетете изложбата „ Пируета: Повратни точки в дизайна “ в MoMA. Там, хиляди години след корените си в древногръцката керамика, @ е изложен до 15 ноември 2025 година
„ До този миг сме подготвени да разбираме по какъв начин се вършат филми или музика. Но не сме подготвени да го вършим с предмети “ , споделя Антонели. „ Целта ми с @ е да предам насладата, момента на еврика, възприятието на благополучие и горделивост от това, че съм част от планиран свят, и какъв брой доста се крие в този дребен знак. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ