Мечтата БНТ
Всяко царство рано или късно свършва. И на всеки шеф на Българска национална телевизия му е писано да съобщи щафетата на своя правоприемник, когато този час настъпи. А той постоянно идва. Вяра Анкова ще отстъпи директорското място на оня претендент за поста, който Съветът за електронни медии (СЕМ) утвърди. Но вместо да се впускам в несигурната игра на прогнозите, взех решение да помечтая.
Днес като че ли забравяме да мечтаем за неща, които не са свързани с нас. Свикнали сме да подлагаме на критика, да се зъбим. Да обясняваме за следващ път за какво България не е естествена страна. Критиките, несъмнено, са потребни. В тях няма нищо неприятно. Но за какво понякога, с цел да се разведрим и обнадеждим (ако това въобще е възможно), не си разрешаваме и да помечтаем. Каква би била мечтаната България да вземем за пример? Липсата на сходни фантазии не е ли едно от болесттите, от които страдаме? Не пропущаме ли по този метод градивния капацитет на фантазиите? Не са ли едни от най-големите открития и богатства, с които разполагаме в нашето време, едни някогашни фантазии? Не са ли отлежавали те в нечия глава и не са чакали времето, в което биха могли да се осъществят? И не е ли имало безчет сполучливи опити за битка с времето в името на видимо неосъществими фантазии? Които в последна сметка са ставали действителност?
Мечтаната България е забавна и необятна тематика. И на нея ще й пристигна ред някой ден. Въпреки че на драго сърце ще проследявам всички мнения под този текст, в случай че желаете да споделите. Мечтаната Българска национална телевизия на собствен ред е по-малка тематика, която обаче също провокира моя интерес. Затова и ще си разреша да пофантазирам малко. А в случай че имате различия с мен, апелирам ви, помечтайте и вие. Всеки има право на това. В фантазиите рядко има императив. Това им е хубавото. И по този начин:
Прекрасно би било някой ден Българска национална телевизия да осъзнае, че
тя е неповторима
на българския медиен пазар. На първо място, тя е основата, на която стъпват всички останали телевизионни медии. На второ място (и още по-важно в днешната ситуация), като държавна медия тя има финансов запас, който й разрешава да не обвързва напълно продукцията си с рейтинги и търсене на всеобща гледаемост. Не, това не значи, че Българска национална телевизия би трябвало да стане маргинална и надлежно негледаема от всеобщия фен телевизия. Но е хубаво всеки късмет за възстановяване на статуквото да бъде употребен. Българска национална телевизия разполага и с подобен капацитет. Достатъчно е да излезе от съревнованието с другите малките екрани и да прави нещата както за рейтинг, по този начин и с концепцията, че като най-масова модерна медия малкия екран може да бъде значима
част от смяната и оздравяването на българското общество
Добре е да си слага за цели да повдига значими проблеми и да демонстрира допустимо най-различни гледни точки към тях. Добре е да мисли по какъв начин това може да се реализира по допустимо най-съвременни способи. И най-накрая в българския ефир да грейне една телевизия, за която качеството е по-важно от количеството. Това без подозрение би била голяма победа.
Българска национална телевизия умерено може да черпи хрумвания от други европейски национални малките екрани, където съществуват редица положителни практики, които биха могли да се приложат и тук. Но в случай че ще се прави това, наложително е Българска национална телевизия да покаже, че може да прави нещата по друг метод. Защото българският опит с използването на непознати и добре работещи практики би трябвало към този момент да е посочил, че най-лошото, което може да се случи, е тези практики да се постановат, без да бъдат приспособени към българския подтекст. Да се спускат от горната страна и да се чака, че просто ей по този начин ще проработят.
Българска национална телевизия би трябвало до краен лимит да се пробва да постанова
качествени български артикули
без значение дали става дума за авторски излъчвания, сериали, филми, музика и прочие За това и Българска национална телевизия от моите фантазии разполага с по-голям бюджет и може да си разреши да дава повече пари за нискобюджетно кино. За нови минисериали, защото, както виждаме, това е една от най-актуалните форми на телевизионния пазар през днешния ден, която за жалост сега съвсем отсъства у нас. А одобряването на плановете би трябвало да е транспарантно, да е ясно какви са разпоредбите и по какъв метод се отпускат дотации.
Ако не желаеме все по този начин да се чудим за какво песни с безумни текстове печелят влиятелни награди, добре е Българска национална телевизия да вземе отношение и по този въпрос. Да го осъзнае като своя задача. Да търси и постанова млади и способни музикални реализатори. И кой знае? Може би ситуацията на премиите на " БГ Радио " в идващите години да не е толкоз трагично, колкото беше тази година. И за това да е помогнала националната ни телевизия, като е впрегнала ресурса, с който така и така разполага.
В националния ефир има и остра потребност
от положителни комедийни и сатирични излъчвания
Днес обстановката с комедията е донемайкъде трагична. Едни от най-хубавите български кинокласики са комедии. Което ни кара постоянно да се питаме какво се е случило, с цел да изпаднем в такава рецесия на комичното през днешния ден. Ключът е привличане на нови хора. Създаване на авторски излъчвания. Опипване на почвата. Конкретна работа със съзнанието, че има ниша за запълване. В последните години " Комиците ", искрено казано, се конкурират само със себе си. И то не в положителния смисъл на тези думи. А в случай че се върнем към Българска национална телевизия, първото, което би трябвало да се направи в това отношение, е да се смъкна безнадеждно остарялото предаване " Шоуто на Канала ". Всички помним предаването " Каналето ", чийто правоприемник се явява " Шоуто на Канала, от мощните му години, само че от тях през днешния ден не е останало безусловно нищо.
Друг значим образец ми се коства " Улицата " на Теди Москов, образец какви благоприятни условия дава авторското комедийно предаване.
Да не забравяме, че съществува и Българска национална телевизия 2. Така че ще си разреша (тъй като това си е моята мечта) да излъчвам по нея повече
типичен концерти, опера, театрални постановки
Дори ще подам ръка на най-младите, като сключа контракт с НАТФИЗ и Нов български университет, с цел да може българският фен да види какво вършат най-младите в киното. Като изключим живото лъчение на театрални постановки, което е напряко наложително, Българска национална телевизия ще върне в ефира си и телевизионния спектакъл. Но не оня ефирен спектакъл, който помним. Не нещо направено с явно малко пари и изтъркано до безбожност. В никакъв случай " Чичовци ", " Хъшове " и прочие за следващ път по остарелия метод. Не. Телевизионният спектакъл може даже да притегли нова публика към театрите. Достатъчно е да се вършат модерни продукции от качествени екипи и да се употребяват преимуществата, които дава малкия екран като медия. А с изключение на към този момент написани пиеси (български и чужди), както и класика, телевизионният спектакъл би дал добра опция и за продуциране на авторски планове. Това ще даде опция да се вършат обществени постановки, да кажем. Както и да се тестват хрумвания, които биха могли някой ден да се осъществят и в киното. Възможностите тук са съвсем неограничени.
Като приказваме за авторски артикули, ще се върна за миг на
сериалите
Защото Българска национална телевизия в фантазиите ми има специфичен отдел, чиято задача е тъкмо да мисли какви авторски продукции да прави малкия екран. Като там се мисли и за съответния род. В България има остра потребност от исторически сериали, да кажем. Както и от престъпни. А защото съм в полето на фантазиите, ще си разреша да си помечтая и за фентъзи, което стъпва не на непознати легенди и митове, както става и в доста случаи в сходна литература от български създатели. А стъпва на българския фолклор и вярвания. Нямам нищо срещу елфите и джуджетата, само че ми се ще да видя и самодиви, хали и прочие Но интерпретирани по забавен метод и стъпили на собствен ред на основите на фентъзи като род в международната литература. Ще си разреша даже да бленувам за българска фантастика, за която (вярвам) даже не трябват чак толкоз доста пари. Достатъчно е да се знае съответния бюджет и да се работи. В киното, да кажем, съществуват задоволително образци за нискобюджетни филми, в това число фантастика. Не е невероятно.
И последно, Българска национална телевизия от фантазиите ми има повече
мощни публицистични излъчвания
които канят за посетители същински експерти. Които не се опасяват да подлагат на критика и да вършат на пух и прахуляк купчините легенди, които битуват към съвремието и историята ни. Вярвам, че от това има остра потребност.
Всъщност тематиката се оказа по-широка, в сравнение с мислех. Да кажем, че това е 50% от Българска национална телевизия на фантазиите ми. Но ще спра дотук. Все отново е добре да оставим свободно пространство и на другите да помечтаят. Нали?
Днес като че ли забравяме да мечтаем за неща, които не са свързани с нас. Свикнали сме да подлагаме на критика, да се зъбим. Да обясняваме за следващ път за какво България не е естествена страна. Критиките, несъмнено, са потребни. В тях няма нищо неприятно. Но за какво понякога, с цел да се разведрим и обнадеждим (ако това въобще е възможно), не си разрешаваме и да помечтаем. Каква би била мечтаната България да вземем за пример? Липсата на сходни фантазии не е ли едно от болесттите, от които страдаме? Не пропущаме ли по този метод градивния капацитет на фантазиите? Не са ли едни от най-големите открития и богатства, с които разполагаме в нашето време, едни някогашни фантазии? Не са ли отлежавали те в нечия глава и не са чакали времето, в което биха могли да се осъществят? И не е ли имало безчет сполучливи опити за битка с времето в името на видимо неосъществими фантазии? Които в последна сметка са ставали действителност?
Мечтаната България е забавна и необятна тематика. И на нея ще й пристигна ред някой ден. Въпреки че на драго сърце ще проследявам всички мнения под този текст, в случай че желаете да споделите. Мечтаната Българска национална телевизия на собствен ред е по-малка тематика, която обаче също провокира моя интерес. Затова и ще си разреша да пофантазирам малко. А в случай че имате различия с мен, апелирам ви, помечтайте и вие. Всеки има право на това. В фантазиите рядко има императив. Това им е хубавото. И по този начин:
Прекрасно би било някой ден Българска национална телевизия да осъзнае, че
тя е неповторима
на българския медиен пазар. На първо място, тя е основата, на която стъпват всички останали телевизионни медии. На второ място (и още по-важно в днешната ситуация), като държавна медия тя има финансов запас, който й разрешава да не обвързва напълно продукцията си с рейтинги и търсене на всеобща гледаемост. Не, това не значи, че Българска национална телевизия би трябвало да стане маргинална и надлежно негледаема от всеобщия фен телевизия. Но е хубаво всеки късмет за възстановяване на статуквото да бъде употребен. Българска национална телевизия разполага и с подобен капацитет. Достатъчно е да излезе от съревнованието с другите малките екрани и да прави нещата както за рейтинг, по този начин и с концепцията, че като най-масова модерна медия малкия екран може да бъде значима
част от смяната и оздравяването на българското общество
Добре е да си слага за цели да повдига значими проблеми и да демонстрира допустимо най-различни гледни точки към тях. Добре е да мисли по какъв начин това може да се реализира по допустимо най-съвременни способи. И най-накрая в българския ефир да грейне една телевизия, за която качеството е по-важно от количеството. Това без подозрение би била голяма победа.
Българска национална телевизия умерено може да черпи хрумвания от други европейски национални малките екрани, където съществуват редица положителни практики, които биха могли да се приложат и тук. Но в случай че ще се прави това, наложително е Българска национална телевизия да покаже, че може да прави нещата по друг метод. Защото българският опит с използването на непознати и добре работещи практики би трябвало към този момент да е посочил, че най-лошото, което може да се случи, е тези практики да се постановат, без да бъдат приспособени към българския подтекст. Да се спускат от горната страна и да се чака, че просто ей по този начин ще проработят.
Българска национална телевизия би трябвало до краен лимит да се пробва да постанова
качествени български артикули
без значение дали става дума за авторски излъчвания, сериали, филми, музика и прочие За това и Българска национална телевизия от моите фантазии разполага с по-голям бюджет и може да си разреши да дава повече пари за нискобюджетно кино. За нови минисериали, защото, както виждаме, това е една от най-актуалните форми на телевизионния пазар през днешния ден, която за жалост сега съвсем отсъства у нас. А одобряването на плановете би трябвало да е транспарантно, да е ясно какви са разпоредбите и по какъв метод се отпускат дотации.
Ако не желаеме все по този начин да се чудим за какво песни с безумни текстове печелят влиятелни награди, добре е Българска национална телевизия да вземе отношение и по този въпрос. Да го осъзнае като своя задача. Да търси и постанова млади и способни музикални реализатори. И кой знае? Може би ситуацията на премиите на " БГ Радио " в идващите години да не е толкоз трагично, колкото беше тази година. И за това да е помогнала националната ни телевизия, като е впрегнала ресурса, с който така и така разполага.
В националния ефир има и остра потребност
от положителни комедийни и сатирични излъчвания
Днес обстановката с комедията е донемайкъде трагична. Едни от най-хубавите български кинокласики са комедии. Което ни кара постоянно да се питаме какво се е случило, с цел да изпаднем в такава рецесия на комичното през днешния ден. Ключът е привличане на нови хора. Създаване на авторски излъчвания. Опипване на почвата. Конкретна работа със съзнанието, че има ниша за запълване. В последните години " Комиците ", искрено казано, се конкурират само със себе си. И то не в положителния смисъл на тези думи. А в случай че се върнем към Българска национална телевизия, първото, което би трябвало да се направи в това отношение, е да се смъкна безнадеждно остарялото предаване " Шоуто на Канала ". Всички помним предаването " Каналето ", чийто правоприемник се явява " Шоуто на Канала, от мощните му години, само че от тях през днешния ден не е останало безусловно нищо.
Друг значим образец ми се коства " Улицата " на Теди Москов, образец какви благоприятни условия дава авторското комедийно предаване.
Да не забравяме, че съществува и Българска национална телевизия 2. Така че ще си разреша (тъй като това си е моята мечта) да излъчвам по нея повече
типичен концерти, опера, театрални постановки
Дори ще подам ръка на най-младите, като сключа контракт с НАТФИЗ и Нов български университет, с цел да може българският фен да види какво вършат най-младите в киното. Като изключим живото лъчение на театрални постановки, което е напряко наложително, Българска национална телевизия ще върне в ефира си и телевизионния спектакъл. Но не оня ефирен спектакъл, който помним. Не нещо направено с явно малко пари и изтъркано до безбожност. В никакъв случай " Чичовци ", " Хъшове " и прочие за следващ път по остарелия метод. Не. Телевизионният спектакъл може даже да притегли нова публика към театрите. Достатъчно е да се вършат модерни продукции от качествени екипи и да се употребяват преимуществата, които дава малкия екран като медия. А с изключение на към този момент написани пиеси (български и чужди), както и класика, телевизионният спектакъл би дал добра опция и за продуциране на авторски планове. Това ще даде опция да се вършат обществени постановки, да кажем. Както и да се тестват хрумвания, които биха могли някой ден да се осъществят и в киното. Възможностите тук са съвсем неограничени.
Като приказваме за авторски артикули, ще се върна за миг на
сериалите
Защото Българска национална телевизия в фантазиите ми има специфичен отдел, чиято задача е тъкмо да мисли какви авторски продукции да прави малкия екран. Като там се мисли и за съответния род. В България има остра потребност от исторически сериали, да кажем. Както и от престъпни. А защото съм в полето на фантазиите, ще си разреша да си помечтая и за фентъзи, което стъпва не на непознати легенди и митове, както става и в доста случаи в сходна литература от български създатели. А стъпва на българския фолклор и вярвания. Нямам нищо срещу елфите и джуджетата, само че ми се ще да видя и самодиви, хали и прочие Но интерпретирани по забавен метод и стъпили на собствен ред на основите на фентъзи като род в международната литература. Ще си разреша даже да бленувам за българска фантастика, за която (вярвам) даже не трябват чак толкоз доста пари. Достатъчно е да се знае съответния бюджет и да се работи. В киното, да кажем, съществуват задоволително образци за нискобюджетни филми, в това число фантастика. Не е невероятно.
И последно, Българска национална телевизия от фантазиите ми има повече
мощни публицистични излъчвания
които канят за посетители същински експерти. Които не се опасяват да подлагат на критика и да вършат на пух и прахуляк купчините легенди, които битуват към съвремието и историята ни. Вярвам, че от това има остра потребност.
Всъщност тематиката се оказа по-широка, в сравнение с мислех. Да кажем, че това е 50% от Българска национална телевизия на фантазиите ми. Но ще спра дотук. Все отново е добре да оставим свободно пространство и на другите да помечтаят. Нали?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ