Ганди преди Махатма: Адвокат, бунтар и иноватор
Всяко споменаване на името на Ганди неудържимо извиква в съзнанието ни емблематичния облик на облечения в кръста герой за самостоятелна Индия. Революционерът с очила, който е построил облика на непретенциозен селяндур, до момента в който е разклащал основите на Британската империя. Но доста преди да се трансформира в митичния Махатма, той е бил просто Мохандас Ганди: грациозен, безупречно облечен млад юрист, който за първи път открива своя вътрешен бунтовник в Южна Африка.
Ганди е учил право не в родната си Индия, а в Лондон. Той се реалокира там през 1888 година и е любопитно да си помислим, че до момента в който Джак Изкормвача е дебнел сенките на Уайтчапъл, младият Ганди се открива на друго място в града, с цел да чете право, да взема уроци по танци и да стане герой за вегетарианство (един от приятелите му в тази идея е Арнолд Хилс, който след това основава Уест Хем Юнайтед).
Лондон се оказва трогателен и гостолюбив град за Ганди . Няколко години по-късно, когато през 1893 година идва да работи като юрист в Южна Африка, той претърпява грубото си събуждане за това какво значи да си кафяв човек в Британската империя.
По време на пътешестване с трен до Претория възмутеният кондуктор му подрежда да напусне вагона първа класа, макар че има годен билет. Когато отхвърля да се отдръпна, Ганди е заставен да слезе от влака на гара Питермарицбург.
Беше зима - написа той по-късно, - студът беше извънредно пикантен. Палтото ми беше в багажа ми, само че не посмях да го желая, с цел да не ме обидят още веднъж, по тази причина седях и треперех ".
Това е основен миг в живота на Ганди. Винаги считал себе си за еднакъв на всеки различен гражданин на империята, той ненадейно осъзнава " дълбоката болест на цветните предубеждения ". Поглеждайки обратно към тази студена нощ доста години по-късно, той я отбелязва като момента, в който се заклева да " изкорени заболяването и да понесе компликации в процеса ".
През 1894 година той е ядосан от новината, че колонията Натал (британска колония, която ще стане част от Южна Африка) предлага нов закон, който ще попречи на индийците да гласоподават.
Ганди, чийто естествено мирен темперамент в миналото го е карал да се съмнява дали въобще би могъл да направи кариера в региона на правото, стартира да води дейна акция против препоръчаното законодателство и оказва помощ за събирането на повече от 10 000 подписа под петиция.
Въпреки че законопроектът е признат, акцията на Ганди хвърля светлина върху недоволствата на индийското население в Южна Африка и той оказва помощ за основаването на Индийския конгрес в Натал през същата година.
Интересно е, че макар разрастващата се интензивност, Ганди към момента изпитва дълбока преданост към Империята - факт, който го кара да сътвори работа за носене на носилки, наречена " Наталски индийски корпус за спешна помощ ", с цел да оказва помощ на английските войски по време на Втората бурска война. Самият Ганди е награден с медали от британците за смелата си работа на фронта.
Въпреки това при започване на 1900 година Ганди основава вестник " Индийско мнение ", в който се разгласяват публикации, защитаващи по-големи цивилен свободи и права за индийците в Южна Африка. Вестникът се издава във плантация, в която чиновниците сами отглеждат храната си и живеят дружно в самобитна комуна.
Живеейки на свободна земя, спазвайки строга дисциплинираност и агитирайки против ръководещите съсловия, Ганди е на път да се трансформира в персона, позната на международната история. Индийското мнение ще формулира и разпространява неговата фамозна философия - " сатяграха ". В дословен превод " мощ на истината ", тя акцентира смисъла на ненасилствената опозиция - идея, която ще бъде от решаващо значение за по-късните му акции за самостоятелност на Индия.
Сатяграхата е насърчена от Ганди като метод да се опълчи на Закона за азиатската регистрация, който изисква индийците в Южна Африка да си вземат отпечатък от палеца и непрекъснато да носят със себе си документи за регистрация. Ганди предизвиква всеобщото непокорство на този закон и самият той е хвърлян в пандиза неведнъж поради отхвърли си да се подчини.
Той се включва в още акции за цивилен права в Южна Африка, преди в последна сметка да се реалокира в Индия при започване на 1915 година, където интензивността му ще се разрасне с дълбоки последствия.
Макар че работата му в Южна Африка безспорно го трансформира от елементарен юрист във популярен воин в региона на гражданските права, този интервал също е обект на сериозно разглеждане.
Отношението му към чернокожите в Южна Африка е определяно като надменно, дистанцирано и искрено расистко. Някои историци настояват, че Ганди е гледал на чернокожите африканци със същото пренебрежение, с което са го гледали и доста бели колониалисти, като се базират на потреблението на обидната дума " кафир " и други смущаващи забележки.
Ганди е учил право не в родната си Индия, а в Лондон. Той се реалокира там през 1888 година и е любопитно да си помислим, че до момента в който Джак Изкормвача е дебнел сенките на Уайтчапъл, младият Ганди се открива на друго място в града, с цел да чете право, да взема уроци по танци и да стане герой за вегетарианство (един от приятелите му в тази идея е Арнолд Хилс, който след това основава Уест Хем Юнайтед).
Лондон се оказва трогателен и гостолюбив град за Ганди . Няколко години по-късно, когато през 1893 година идва да работи като юрист в Южна Африка, той претърпява грубото си събуждане за това какво значи да си кафяв човек в Британската империя.
По време на пътешестване с трен до Претория възмутеният кондуктор му подрежда да напусне вагона първа класа, макар че има годен билет. Когато отхвърля да се отдръпна, Ганди е заставен да слезе от влака на гара Питермарицбург.
Беше зима - написа той по-късно, - студът беше извънредно пикантен. Палтото ми беше в багажа ми, само че не посмях да го желая, с цел да не ме обидят още веднъж, по тази причина седях и треперех ".
Това е основен миг в живота на Ганди. Винаги считал себе си за еднакъв на всеки различен гражданин на империята, той ненадейно осъзнава " дълбоката болест на цветните предубеждения ". Поглеждайки обратно към тази студена нощ доста години по-късно, той я отбелязва като момента, в който се заклева да " изкорени заболяването и да понесе компликации в процеса ".
През 1894 година той е ядосан от новината, че колонията Натал (британска колония, която ще стане част от Южна Африка) предлага нов закон, който ще попречи на индийците да гласоподават.
Ганди, чийто естествено мирен темперамент в миналото го е карал да се съмнява дали въобще би могъл да направи кариера в региона на правото, стартира да води дейна акция против препоръчаното законодателство и оказва помощ за събирането на повече от 10 000 подписа под петиция.
Въпреки че законопроектът е признат, акцията на Ганди хвърля светлина върху недоволствата на индийското население в Южна Африка и той оказва помощ за основаването на Индийския конгрес в Натал през същата година.
Интересно е, че макар разрастващата се интензивност, Ганди към момента изпитва дълбока преданост към Империята - факт, който го кара да сътвори работа за носене на носилки, наречена " Наталски индийски корпус за спешна помощ ", с цел да оказва помощ на английските войски по време на Втората бурска война. Самият Ганди е награден с медали от британците за смелата си работа на фронта.
Въпреки това при започване на 1900 година Ганди основава вестник " Индийско мнение ", в който се разгласяват публикации, защитаващи по-големи цивилен свободи и права за индийците в Южна Африка. Вестникът се издава във плантация, в която чиновниците сами отглеждат храната си и живеят дружно в самобитна комуна.
Живеейки на свободна земя, спазвайки строга дисциплинираност и агитирайки против ръководещите съсловия, Ганди е на път да се трансформира в персона, позната на международната история. Индийското мнение ще формулира и разпространява неговата фамозна философия - " сатяграха ". В дословен превод " мощ на истината ", тя акцентира смисъла на ненасилствената опозиция - идея, която ще бъде от решаващо значение за по-късните му акции за самостоятелност на Индия.
Сатяграхата е насърчена от Ганди като метод да се опълчи на Закона за азиатската регистрация, който изисква индийците в Южна Африка да си вземат отпечатък от палеца и непрекъснато да носят със себе си документи за регистрация. Ганди предизвиква всеобщото непокорство на този закон и самият той е хвърлян в пандиза неведнъж поради отхвърли си да се подчини.
Той се включва в още акции за цивилен права в Южна Африка, преди в последна сметка да се реалокира в Индия при започване на 1915 година, където интензивността му ще се разрасне с дълбоки последствия.
Макар че работата му в Южна Африка безспорно го трансформира от елементарен юрист във популярен воин в региона на гражданските права, този интервал също е обект на сериозно разглеждане.
Отношението му към чернокожите в Южна Африка е определяно като надменно, дистанцирано и искрено расистко. Някои историци настояват, че Ганди е гледал на чернокожите африканци със същото пренебрежение, с което са го гледали и доста бели колониалисти, като се базират на потреблението на обидната дума " кафир " и други смущаващи забележки.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ