10 въпроса, на които трябва да си отговорим преди миграция към облака
Всяко странствуване към облака стартира с оценка и обмисляне на високо равнище, споделят от Crayon България
„ За да е оневинен преходът към облака, преди всичко би трябвало да е ясно какви ще са бизнес-ползите от смяната ”, споделя Костадин Белишки, проектант „ облачни решения ” в Crayon България
(снимка: CC0 Public Domain)
Повечето бизнес-организации през днешния ден обмислят потреблението на така наречен облачни услуги – стъпка, която е основна част от цифровата промяна на предприятия от всички сфери и в този смисъл решаваща в тактиката за оцеляване и акомодация към актуалния мощно цифровизиран свят. Облачните решения към този момент се трансфораха в норма за компаниите.
Миграцията към облачни системи е дефинирана от няколко значими въпроса. Отговорите им предопределят освен какво тъкмо ще се трансферира в облака, само че и дали въобще ще се извърши сходна стъпка. Кои са тези въпроси показва Костадин Белишки, проектант „ облачни решения ” в.
1. Защо?
Всяко странствуване към облака стартира с оценка и обмисляне на високо равнище. Независимо от вида план, първата стъпка е да се отговори на въпроса за какво се прави миграцията – какъв е нейният бизнес-контекст.
За да е оневинен планът, той би трябвало да води до бизнес изгоди, които надминават разноските. Възможни бизнес-мотиви биха били:
Когато приказваме за цифрова промяна търсените изгоди нормално попадат в следните подкатегории – усъвършенствано обслужване на клиентите, нараснала работливост на чиновниците, успеваемост на процесите и промяна на предлаганите артикули и услуги. Разбира се, вероятен претекст е и усъвършенстване на неспецифични за бизнеса разноски.
Изясняването на бизнес-ползите и дефинирането на критерии за триумф и основни индикатори е сериозно. Ако през цялото време към плана са сложени неверни упования за наложително понижаване на ИТ разноските, без да се регистрират изгодите, то финансовата сметка за прехода може да се окаже мощно изкривена и от време на време стряскаща. Задължително е против разноските да стои основна бизнес-полза.
2. Кой е бизнес „ спонсорът ” на плана?
Често се случва миграцията към облака да се инициира от ИТ отдела. Като част от въпроса за бизнес-ползите обаче би трябвало да е ясно кой в организацията е така наречен „ спонсор ” на плана. Това нормално е член на борда, който обезпечава финансирането, подкрепя решенията, само че и надлежно търси позитивни резултати от плана.
3. Откъде стартира миграцията (или какво е настоящото състояние)?
След като има ясна рамка на търсените бизнес-ползи, следва да се дефинира кои са товарите (приложенията), които ще се мигрират към облака.
За задачата нормално се употребяват профилирани принадлежности, които инвентаризират съществуващите сървъри, дефинират действително нужните хардуерни спецификации въз основата на натоварването, както и зависимости сред другите сървъри и работещите на тях приложения. Ако липсва документиран лист на портфолиото от приложни системи, би трябвало да се сътвори подобен, с цел да добави нужния подтекст към автоматизирано събраната информация.
4. Докъде ще стигне миграцията (или какво е търсеното състояние)?
След като е несъмнено и документирано настоящото положение, може да се пристъпи към установяване на търсеното (целевото) положение.
Тук добра тактика е да се зададе приоритет на моделите за даване на облачни услуги (SaaS, PasA, IaaS) и по-късно да се дефинира подобаващият модел за всяко едно приложение. По-този метод се слага приоритет на качествените промени, които ще донесат дълготрайни изгоди за организацията по отношение на тези, които са от вид „ ниско висящите плодове ” – по-лесни и бързи за реализация, само че надлежно и с по-малко изгоди.
Първо се преценя дали приложението може да бъде заместено със програмен продукт като услуга (SaaS). SaaS е облачният модел, който дава непрекъснати нововъведения, автоматизирани обновления и минимум съпътстващи разноски за ръководство. Например, вместо да мигрирате вашият файлов „ едно към едно “ към Azure IaaS, да замените услугата с SharePoint Online, с цел да осигурите по-ефективно шерване на информация, едновременна работа с документи, отбрана против загуба на данни тъй наречените
Ако обаче миграцията към модела SaaS не е преференциална, следва да се изследва дали е удачно потреблението на платформа като услуга (PaaS). Освен, че икономисва старания по ръководство на инфраструктурата, PaaS дава функционалности като автоматизирано мащабиране на услугата съгласно моментното натоварване.
Следваща по приоритет алтернатива е да се употребява инфраструктура като услуга (IaaS). Тук главното предизвикателство е да се дефинират оптималните параметри на услугата по този начин, че да се покрият условията за продуктивност и наличност при най-ниската допустима цена.
Последните варианти са мигриране към частен облак или опазване на настоящото положение. Тук съображенията могат да бъдат механически (например закъснение), свързани с регулация, финансови, политически и така нататък
5. Как ще бъдат ръководени товарите в облака?
От значително значение е да се реши по какъв начин ще бъдат ръководени товарите, мигрирани в облака, в това число по какъв начин ще бъдат следени и защитавани. Тук следва да се обясни и по какъв начин ще се направи интеграция с наличната вътрешна ИТ среда. Ще се трансформират ли съществуващите процеси? Нужно ли е пренареждане на функциите и отговорностите?
Разпределението на отговорностите би трябвало да е пределно ясно и до последния подробност. Тук приказваме както за систематизиране сред потребителя и доставчика на облачни услуги, по този начин и за систематизиране в границите на организацията.
Пример за пропуск в дефинирането на функциите и отговорностите е да не се даде достъп и опция на екипа по оперативна сигурност да следи за уязвимости, да следи за събития и да проверява произшествия, свързани с облачната среда. Пример за недоумение на функциите и отговорностите е да се чака от доставчика на облачната услуга да следи наличността на приложение, работещо в IaaS среда, да се грижи за актуализация на софтуера и основаване на аварийни копия на данните.
6. Налице ли е подготвеност за работа с новите технологии?
Облачните системи имат своите софтуерни специфики. Те би трябвало да са добре известни през цялото време. Познанията за околните по функционалност местни системи може да е в плюс, само че никога не е задоволително. Често се постанова в допълнение образование на екипите по разработка, администриране и осведомителна сигурност, с цел да могат да могат да правят дейно работата си в облачна среда.
7. Необходим ли е аутсорсинг?
Организацията, която мигрира към облачни технологии, следва да е наясно дали има задоволително личен потенциал за ръководство и на облачната среда. Ако няма, би било рационално тази активност да се „ изнесе ”, а партньорските организации могат да оказват помощ за това.
8. Достатъчно ли е общоприетото равнище на поддръжка?
При сериозни за бизнеса товари и приложения организацията, която мигрира приложения в облака, би трябвало да е авансово сигурна дали общоприетото гратис равнище на поддръжка е задоволително за нейните потребности. Обичайно сериозните за бизнеса действия допускат подсилена поддръжка от най-високо равнище.
Определящо тук е дали бизнесът може да си разреши изнесеното в облака приложение да е офлайн – и какъв брой дълго.
9. Какви регулаторни и географски фактори би трябвало да се вземат поради?
Много страни и райони имат разнообразни регулации, които касаят и съхранението, и обработката на данните. Затова е значимо да се знае какви регулаторни и географски особености би трябвало да бъдат взети поради. Те могат да окажат въздействие на опцията за миграция към облака или на опциите за потребление на съответните приложения от крайните клиенти.
10. Как ще се извърши миграцията?
След като са изяснени горните въпроси, може да се пристъпи и към детайлно обмисляне и подготовка на миграцията. Този развой включва избор на метод (например на етапи или наведнъж), групиране на системи, установяване на поредност, избор на инструмент за автоматизация на процеса по миграция и така нататък
Най-тясното място
Най-честата пречка за миграцията към облака е упованието, че тя безусловно би трябвало да докара до понижаване на разноските. Да, може да има понижаване на разноските – от време на време това се случва фактически, само че не това е главното преимущество на ИТ облака.
Облакът дава голям брой благоприятни условия, значими за цифровата промяна на бизнеса – да вземем за пример, предложение на нови цифрови услуги. Той дава опция за повече еластичност и експедитивност в обслужването на крайните клиенти. В този смисъл облакът е от голяма важност и за самото битие и развиване на бизнеса в актуалната виртуална среда.
Именно тези прерогативи следва да са водещи фактори за решението за миграция, а не намаляването на разноските.
„ За да е оневинен преходът към облака, преди всичко би трябвало да е ясно какви ще са бизнес-ползите от смяната ”, споделя Костадин Белишки, проектант „ облачни решения ” в Crayon България
(снимка: CC0 Public Domain)
Повечето бизнес-организации през днешния ден обмислят потреблението на така наречен облачни услуги – стъпка, която е основна част от цифровата промяна на предприятия от всички сфери и в този смисъл решаваща в тактиката за оцеляване и акомодация към актуалния мощно цифровизиран свят. Облачните решения към този момент се трансфораха в норма за компаниите.
Миграцията към облачни системи е дефинирана от няколко значими въпроса. Отговорите им предопределят освен какво тъкмо ще се трансферира в облака, само че и дали въобще ще се извърши сходна стъпка. Кои са тези въпроси показва Костадин Белишки, проектант „ облачни решения ” в.
1. Защо?
Всяко странствуване към облака стартира с оценка и обмисляне на високо равнище. Независимо от вида план, първата стъпка е да се отговори на въпроса за какво се прави миграцията – какъв е нейният бизнес-контекст.
За да е оневинен планът, той би трябвало да води до бизнес изгоди, които надминават разноските. Възможни бизнес-мотиви биха били:
Когато приказваме за цифрова промяна търсените изгоди нормално попадат в следните подкатегории – усъвършенствано обслужване на клиентите, нараснала работливост на чиновниците, успеваемост на процесите и промяна на предлаганите артикули и услуги. Разбира се, вероятен претекст е и усъвършенстване на неспецифични за бизнеса разноски.
Изясняването на бизнес-ползите и дефинирането на критерии за триумф и основни индикатори е сериозно. Ако през цялото време към плана са сложени неверни упования за наложително понижаване на ИТ разноските, без да се регистрират изгодите, то финансовата сметка за прехода може да се окаже мощно изкривена и от време на време стряскаща. Задължително е против разноските да стои основна бизнес-полза.
2. Кой е бизнес „ спонсорът ” на плана?
Често се случва миграцията към облака да се инициира от ИТ отдела. Като част от въпроса за бизнес-ползите обаче би трябвало да е ясно кой в организацията е така наречен „ спонсор ” на плана. Това нормално е член на борда, който обезпечава финансирането, подкрепя решенията, само че и надлежно търси позитивни резултати от плана.
3. Откъде стартира миграцията (или какво е настоящото състояние)?
След като има ясна рамка на търсените бизнес-ползи, следва да се дефинира кои са товарите (приложенията), които ще се мигрират към облака.
За задачата нормално се употребяват профилирани принадлежности, които инвентаризират съществуващите сървъри, дефинират действително нужните хардуерни спецификации въз основата на натоварването, както и зависимости сред другите сървъри и работещите на тях приложения. Ако липсва документиран лист на портфолиото от приложни системи, би трябвало да се сътвори подобен, с цел да добави нужния подтекст към автоматизирано събраната информация.
4. Докъде ще стигне миграцията (или какво е търсеното състояние)?
След като е несъмнено и документирано настоящото положение, може да се пристъпи към установяване на търсеното (целевото) положение.
Тук добра тактика е да се зададе приоритет на моделите за даване на облачни услуги (SaaS, PasA, IaaS) и по-късно да се дефинира подобаващият модел за всяко едно приложение. По-този метод се слага приоритет на качествените промени, които ще донесат дълготрайни изгоди за организацията по отношение на тези, които са от вид „ ниско висящите плодове ” – по-лесни и бързи за реализация, само че надлежно и с по-малко изгоди.
Първо се преценя дали приложението може да бъде заместено със програмен продукт като услуга (SaaS). SaaS е облачният модел, който дава непрекъснати нововъведения, автоматизирани обновления и минимум съпътстващи разноски за ръководство. Например, вместо да мигрирате вашият файлов „ едно към едно “ към Azure IaaS, да замените услугата с SharePoint Online, с цел да осигурите по-ефективно шерване на информация, едновременна работа с документи, отбрана против загуба на данни тъй наречените
Ако обаче миграцията към модела SaaS не е преференциална, следва да се изследва дали е удачно потреблението на платформа като услуга (PaaS). Освен, че икономисва старания по ръководство на инфраструктурата, PaaS дава функционалности като автоматизирано мащабиране на услугата съгласно моментното натоварване.
Следваща по приоритет алтернатива е да се употребява инфраструктура като услуга (IaaS). Тук главното предизвикателство е да се дефинират оптималните параметри на услугата по този начин, че да се покрият условията за продуктивност и наличност при най-ниската допустима цена.
Последните варианти са мигриране към частен облак или опазване на настоящото положение. Тук съображенията могат да бъдат механически (например закъснение), свързани с регулация, финансови, политически и така нататък
5. Как ще бъдат ръководени товарите в облака?
От значително значение е да се реши по какъв начин ще бъдат ръководени товарите, мигрирани в облака, в това число по какъв начин ще бъдат следени и защитавани. Тук следва да се обясни и по какъв начин ще се направи интеграция с наличната вътрешна ИТ среда. Ще се трансформират ли съществуващите процеси? Нужно ли е пренареждане на функциите и отговорностите?
Разпределението на отговорностите би трябвало да е пределно ясно и до последния подробност. Тук приказваме както за систематизиране сред потребителя и доставчика на облачни услуги, по този начин и за систематизиране в границите на организацията.
Пример за пропуск в дефинирането на функциите и отговорностите е да не се даде достъп и опция на екипа по оперативна сигурност да следи за уязвимости, да следи за събития и да проверява произшествия, свързани с облачната среда. Пример за недоумение на функциите и отговорностите е да се чака от доставчика на облачната услуга да следи наличността на приложение, работещо в IaaS среда, да се грижи за актуализация на софтуера и основаване на аварийни копия на данните.
6. Налице ли е подготвеност за работа с новите технологии?
Облачните системи имат своите софтуерни специфики. Те би трябвало да са добре известни през цялото време. Познанията за околните по функционалност местни системи може да е в плюс, само че никога не е задоволително. Често се постанова в допълнение образование на екипите по разработка, администриране и осведомителна сигурност, с цел да могат да могат да правят дейно работата си в облачна среда.
7. Необходим ли е аутсорсинг?
Организацията, която мигрира към облачни технологии, следва да е наясно дали има задоволително личен потенциал за ръководство и на облачната среда. Ако няма, би било рационално тази активност да се „ изнесе ”, а партньорските организации могат да оказват помощ за това.
8. Достатъчно ли е общоприетото равнище на поддръжка?
При сериозни за бизнеса товари и приложения организацията, която мигрира приложения в облака, би трябвало да е авансово сигурна дали общоприетото гратис равнище на поддръжка е задоволително за нейните потребности. Обичайно сериозните за бизнеса действия допускат подсилена поддръжка от най-високо равнище.
Определящо тук е дали бизнесът може да си разреши изнесеното в облака приложение да е офлайн – и какъв брой дълго.
9. Какви регулаторни и географски фактори би трябвало да се вземат поради?
Много страни и райони имат разнообразни регулации, които касаят и съхранението, и обработката на данните. Затова е значимо да се знае какви регулаторни и географски особености би трябвало да бъдат взети поради. Те могат да окажат въздействие на опцията за миграция към облака или на опциите за потребление на съответните приложения от крайните клиенти.
10. Как ще се извърши миграцията?
След като са изяснени горните въпроси, може да се пристъпи и към детайлно обмисляне и подготовка на миграцията. Този развой включва избор на метод (например на етапи или наведнъж), групиране на системи, установяване на поредност, избор на инструмент за автоматизация на процеса по миграция и така нататък
Най-тясното място
Най-честата пречка за миграцията към облака е упованието, че тя безусловно би трябвало да докара до понижаване на разноските. Да, може да има понижаване на разноските – от време на време това се случва фактически, само че не това е главното преимущество на ИТ облака.
Облакът дава голям брой благоприятни условия, значими за цифровата промяна на бизнеса – да вземем за пример, предложение на нови цифрови услуги. Той дава опция за повече еластичност и експедитивност в обслужването на крайните клиенти. В този смисъл облакът е от голяма важност и за самото битие и развиване на бизнеса в актуалната виртуална среда.
Именно тези прерогативи следва да са водещи фактори за решението за миграция, а не намаляването на разноските.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ