Мата Хари и изчегъртвам влязоха в речник на прехода
" Всяко общество има потребност от речник, с цел да схваща и предишното, и сегашното, и бъдещето си. Живеем в тъжни времена, само че иронията оказва помощ да се видят нещата по-честно и по-отстрани. Тя е влизане във вътрешността без сериозността, която изискват огромните съществени проучвания. Затова разхвърляният речник оказва помощ повече, защото прескачаме от дума към разбиране, от разбиране към облик ". Това показа в предаването " 12+3 " проф. Димитър Денков, който издаде " Речник на прехода. Феноменология и френология на новоговора ".
В него влизат думи като ваканцувам, брат, изчегъртване, калинка, Мата Хари, 800 дни, примоция, реститутка, шльокавица.
" Преходът в никакъв случай не може да приключи. Днес претърпяваме концепцията, че с няколко скалъпени и хитри плана - към този момент не се назовават партия, а план, можем да създадем в бързата сметка - имам тези цели и средства, ще ги реализира, в случай че направя еди-какво си. Това е късогледо и краткосрочно планиране. Има огромен подтекст, в който всичко това се намества - като цивилизационния избор да вземем за пример. Това е разследване на новите генерации и технологии, само че и на мощна деидеологизация на политическия развой ", разяснява проф. Денков.
Тук азбучно са подредени и отгоре-отгоре обяснени думи за явления и физиономии, познати (нерядко до болка) на множеството пълнолетни и малолетни български жители, консуматори на културни, субкултурни и медийни артикули, жертви на обществени мрежи и асоциални фантазии. Затова едва ли има потребност от речник; като се изключи че може да се добавя до безконечност, по природа той е временен, даже когато е ориентиран към бъдещи читатели и откриватели на отминаващите съвремия; речникът е единствено опит да се препредаде преходността.
Основното тук се концентрира най-много в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 година При множеството пояснения се прибягва до предходни, към този момент мъчно разбираеми смисли и смисли, както и с асоциации, идващи и призрачно, и епидемиологично от забравени времена с възкръсващи или напълно нови словоупотреби.
Зад обясняваните думи и словосъчетания изпъкват преходни понятия, облици и лица, в които, казано хегелиански, човек се оглежда (за себе си) и вглежда (в себе си) даже тогава, когато огледалото е погрешно (само по себе си). Но таман кривите огледала нерядко оказват помощ да се видят по-ясно другите преходни черти на времето, изчистено от грима и претенциите за чиста – и по тази причина елементарна – същинска история.
Димитър Денков приключва философия през 1981 година в СУ " Св. Климент Охридски ", където след специализация по социология на знанието работи като помощник, доцент и професор по история на философията, началник на катедра " История на философията " и декан на Философски факултет в интервала 2011–2019 година
Автор е на историко-философски, политически и публицистични монографии, съавтор е на няколко учебника по философия на междинното учебно заведение и на стратегии и антологии по философия; преводач е на съществени творби на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе. Има над 80 научни публикации в наши и непознати научни списания и към 400 изявления в периодическия щемпел.
В него влизат думи като ваканцувам, брат, изчегъртване, калинка, Мата Хари, 800 дни, примоция, реститутка, шльокавица.
" Преходът в никакъв случай не може да приключи. Днес претърпяваме концепцията, че с няколко скалъпени и хитри плана - към този момент не се назовават партия, а план, можем да създадем в бързата сметка - имам тези цели и средства, ще ги реализира, в случай че направя еди-какво си. Това е късогледо и краткосрочно планиране. Има огромен подтекст, в който всичко това се намества - като цивилизационния избор да вземем за пример. Това е разследване на новите генерации и технологии, само че и на мощна деидеологизация на политическия развой ", разяснява проф. Денков.
Тук азбучно са подредени и отгоре-отгоре обяснени думи за явления и физиономии, познати (нерядко до болка) на множеството пълнолетни и малолетни български жители, консуматори на културни, субкултурни и медийни артикули, жертви на обществени мрежи и асоциални фантазии. Затова едва ли има потребност от речник; като се изключи че може да се добавя до безконечност, по природа той е временен, даже когато е ориентиран към бъдещи читатели и откриватели на отминаващите съвремия; речникът е единствено опит да се препредаде преходността.
Основното тук се концентрира най-много в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 година При множеството пояснения се прибягва до предходни, към този момент мъчно разбираеми смисли и смисли, както и с асоциации, идващи и призрачно, и епидемиологично от забравени времена с възкръсващи или напълно нови словоупотреби.
Зад обясняваните думи и словосъчетания изпъкват преходни понятия, облици и лица, в които, казано хегелиански, човек се оглежда (за себе си) и вглежда (в себе си) даже тогава, когато огледалото е погрешно (само по себе си). Но таман кривите огледала нерядко оказват помощ да се видят по-ясно другите преходни черти на времето, изчистено от грима и претенциите за чиста – и по тази причина елементарна – същинска история.
Димитър Денков приключва философия през 1981 година в СУ " Св. Климент Охридски ", където след специализация по социология на знанието работи като помощник, доцент и професор по история на философията, началник на катедра " История на философията " и декан на Философски факултет в интервала 2011–2019 година
Автор е на историко-философски, политически и публицистични монографии, съавтор е на няколко учебника по философия на междинното учебно заведение и на стратегии и антологии по философия; преводач е на съществени творби на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе. Има над 80 научни публикации в наши и непознати научни списания и към 400 изявления в периодическия щемпел.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ