Какво не знаем за Сурва?! Кукери или сурвакари?
Всяко кътче от обичаната ни България е цялостно със съкровища! Сред тях са танците, обичаите, облеклата и маските!
За кукерите и тракийските мистерии, за Бог Дионисий, за сурвакарите и новата ловна година на славяните - от 1966-та до през днешния ден споделя най-големият Международен фолклорен фестивал “Сурва ”!
Някои от нас го свързват със мощен тон на чанове и високи фигури без лица, облечени в кожи. Оказва се, че символиката в ритуалите и традициите по това време е обвързвана със сурвакарите и съответно в Западна България с новата година при славяните. Участниците в предпролетните игри с маски в другите райони на България пък са ни познати като кукери.
И както по Лазаровден разбираме кои от девойките са станали моми за женене, по този начин сурвакарите са единствено младежи-ергени. Те обикалят по къщите и дворовете, влизат и оглеждат момите - дали са хубави, спретнати, по какъв начин се грижат за дома. А, с цел да не ги познаят - се обличат, както сме привикнали да ги виждаме на “Сурва ” - с “ликове ” направени от пера, специфични облекла, маски.
Дори ръцете е значимо, да бъдат покрити, с цел да не бъде разпознат бъдещият младоженец. Особено особено за сурвакарите е разиграването на ритуала женитба, за разлика от кукерите, за които е особено ритуалното заораване. Българските обредни маски са източник на богата информация за другите етнографски региони. И са част от една жива традиция, с която се гордеем. За нея способстват хореографи, фолклористи, краеведи.
Само на фестивала в Перник всяка година виждаме маски от всички етнографски области на страната. И единствено там, в случай че объркате сурвакарите с кукери ще Ви се обидят!
Милчо Георгиев, хореограф, фолклорист и определян от мнозина като будител споделя повече в подкаста “Тройка късно ”: “Дразним се от това комплициране, тъй като кукерите са на Сирни Заговезни. И в случай че се върнем обратно във времето те са наследници на тракийските мистерии, свързани с господ Дионисий. Докато сурвакарските обичаи са свързани с новата словна година на славяните. Дрехите ни са разнообразни, носим маска или лик, който се прави от пера на диви и домашни птици ”.
Как са заявявали възмъжаването си в миналото? Традицията повелява “звънчарите ” да не влизат в къщите, а да стъпват единствено в дворовете.
Как се трансформират звуците, с които “гоним неприятното ” и има ли останали традиции у нас, в най-чистият им тип? Организаторите на “Сурва ”, пазят достоверното и го предават към идващите генерации. И посрещат палитрата на тази достоверност от цяла България. Казват, че играта на маскираните мъже е “мистично единение на темп, тон и багри ” . Виждаме ги да се движат със характерна стъпка, носейки внушителни маски и самобитни костюми и огласяйки селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. Символиката е насочена към прогонване на злите сили и приготовление за новото начало.
През 1995 година Перник е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26-ти юни 2009-та година, тогавашният президент на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон афишира Перник за Европейска столица на маскарадните игри, а в края на 2015-та година, националният празник Сурова в Пернишко, който е в основата на фестивала, е включен в представителния лист на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание на човечеството.
Над 20 задгранични групи с няколкостотин участници от Италия, Испания, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Португалия, Румъния и други страни се включиха в 31-то издание на фестивала „ Сурва “ тази година!
“Лумнаха огньовете на Сурва в Пернишко, а земята се разтресе от мистичния танц на маскираните. Хиляди чанове и хлопатари огласиха селата. Млади и остарели сложиха маските и ликовете, с цел да прогонят злото от душите ни. "
" Магията е жива! Традицията ще пребъде! Сурва е в сърцата ни! ”
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
За кукерите и тракийските мистерии, за Бог Дионисий, за сурвакарите и новата ловна година на славяните - от 1966-та до през днешния ден споделя най-големият Международен фолклорен фестивал “Сурва ”!
Някои от нас го свързват със мощен тон на чанове и високи фигури без лица, облечени в кожи. Оказва се, че символиката в ритуалите и традициите по това време е обвързвана със сурвакарите и съответно в Западна България с новата година при славяните. Участниците в предпролетните игри с маски в другите райони на България пък са ни познати като кукери.
И както по Лазаровден разбираме кои от девойките са станали моми за женене, по този начин сурвакарите са единствено младежи-ергени. Те обикалят по къщите и дворовете, влизат и оглеждат момите - дали са хубави, спретнати, по какъв начин се грижат за дома. А, с цел да не ги познаят - се обличат, както сме привикнали да ги виждаме на “Сурва ” - с “ликове ” направени от пера, специфични облекла, маски.
Дори ръцете е значимо, да бъдат покрити, с цел да не бъде разпознат бъдещият младоженец. Особено особено за сурвакарите е разиграването на ритуала женитба, за разлика от кукерите, за които е особено ритуалното заораване. Българските обредни маски са източник на богата информация за другите етнографски региони. И са част от една жива традиция, с която се гордеем. За нея способстват хореографи, фолклористи, краеведи.
Само на фестивала в Перник всяка година виждаме маски от всички етнографски области на страната. И единствено там, в случай че объркате сурвакарите с кукери ще Ви се обидят!
Милчо Георгиев, хореограф, фолклорист и определян от мнозина като будител споделя повече в подкаста “Тройка късно ”: “Дразним се от това комплициране, тъй като кукерите са на Сирни Заговезни. И в случай че се върнем обратно във времето те са наследници на тракийските мистерии, свързани с господ Дионисий. Докато сурвакарските обичаи са свързани с новата словна година на славяните. Дрехите ни са разнообразни, носим маска или лик, който се прави от пера на диви и домашни птици ”.
Как са заявявали възмъжаването си в миналото? Традицията повелява “звънчарите ” да не влизат в къщите, а да стъпват единствено в дворовете.
Как се трансформират звуците, с които “гоним неприятното ” и има ли останали традиции у нас, в най-чистият им тип? Организаторите на “Сурва ”, пазят достоверното и го предават към идващите генерации. И посрещат палитрата на тази достоверност от цяла България. Казват, че играта на маскираните мъже е “мистично единение на темп, тон и багри ” . Виждаме ги да се движат със характерна стъпка, носейки внушителни маски и самобитни костюми и огласяйки селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. Символиката е насочена към прогонване на злите сили и приготовление за новото начало.
През 1995 година Перник е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26-ти юни 2009-та година, тогавашният президент на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон афишира Перник за Европейска столица на маскарадните игри, а в края на 2015-та година, националният празник Сурова в Пернишко, който е в основата на фестивала, е включен в представителния лист на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание на човечеството.
Над 20 задгранични групи с няколкостотин участници от Италия, Испания, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Португалия, Румъния и други страни се включиха в 31-то издание на фестивала „ Сурва “ тази година!
“Лумнаха огньовете на Сурва в Пернишко, а земята се разтресе от мистичния танц на маскираните. Хиляди чанове и хлопатари огласиха селата. Млади и остарели сложиха маските и ликовете, с цел да прогонят злото от душите ни. "
" Магията е жива! Традицията ще пребъде! Сурва е в сърцата ни! ”
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ