Всяко едно решение в областта на образованието – закриване на

Всяко едно решение в региона на образованието – закриване на учебни заведения, обединение на университети или друго, би трябвало да се предхожда от деликатна оценка на демографското влияние. Какво отражение ще има върху демографската обстановка в дадения район? Дали ще продължи обезлюдяването на някои елементи от страната – било то погранични, било то планински или други? Образованието и просветителните структури по тези места са стожерът, лостът и механизмът за задържане на популацията и най-много на младежите в тези региони.

Нека демографските въпроси и превъзмогването на демографската рецесия да бъде един водоравен принцип, който да участва във всички решения, които се вземат, във всички планове, които се осъществят. Да се прави оценка въздействието върху демографската среда и да се ангажират всички институции, от които зависи измъкването на страната от тази неподходяща обстановка, в която се намира сега.

Това акцентираха проф. д. н. Борислав Борисов – ръководител на УС на КПВО, доктор Калоян Паргов – ръководител на УС на СИНПИ и доктор Валентин Съйков – ръководител на УС на ГИ „ България 2050 “, при представянето на Меморандум за преобразяване на образованието в ключ за решение на демографските проблеми.

Документът съдържа 24 систематизирани оферти и хрумвания, направени по време на Дискусионния конгрес „ Образованието - ключ за решение на демографските проблеми “. Той бе иницииран от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, Камарата на преподавателите от висшето обучение и Гражданска самодейност „ България 2050 “ и се организира при започване на декември в София.

Меморандумът ще бъде възложен както на Парламентарната комисия по образованието и науката, по този начин и на други държавни институции – МОН и всички останали, които имат отношение към тази тематика.

„ Основното, което желаеме да кажем е, че без народен консенсус няма по какъв начин да стартираме да решаваме проблемите на България. Включително демографската рецесия. Крайно време е да имаме национална идея. А национална идея е нещото, което може да ни сплоти “, изясни Калоян Паргов. По думите му участието в Шенген, в еврозоната, участие в Европейски Съюз и НАТО могат да бъдат единствено инструмент за реализиране на тази национална цел, а точно спасяването на българската нация.

„ Много неща, да не кажа съвсем всичко стартира и зависи от класната стая - подготвеността на една нация, степента на начетеност, функционалната просветеност и способността тази нация да заеме своето място в цивилизования свят “, уточни Калоян Паргов.

Според него степента на финансиране на образованието би трябвало да стигне най-малко 5 % от Брутният вътрешен продукт. Степента на финансиране на научните проучвания, тъй като без високи технологии в актуалния свят няма по какъв начин да има високи постижения, би трябвало да реализира 2 %, както е междинното в Европейски Съюз, а сега е под 1 %.

„ Има потребност от по-високо финансиране на заетите в образованието – и в приблизително, и във висшето. Това единствено по себе си не е панацея, само че е значима стъпка, тъй като тя е обвързвана с мотивацията на тези, които са виновни за бъдещите генерации “, безапелационен е доктор Паргов.

Проф. Борислав Борисов изясни, че от 3-те организации смятат, че би трябвало да се търси нов модел за финансиране на образованието изобщо – начално, главно, приблизително, висше. Принципът – парите следват ученика, да бъде сменен с правилото – парите следват публичните потребности.

Д-р Валентин Съйков напомни, че демографските процеси се въздействат от три съществени фактора – миграция, раждаемост и смъртност. И всеки от тях е директно обвързван с тематиката за образованието.

„ Ще стартира в обратна посока – България има най-кратката дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Преждевременната смъртност се дължи както на недостатъци на здравната система, по този начин и на неналичието на здравословни привички у огромна част от популацията. Обикновено по-високото обучение върви ръка за ръка със здравословния метод на живот. И тук има какво да се направи, като се стартира от възпитаването на такива привички от ранна детска възраст и се премине през подготовката на нужните за страната ни медицински експерти и тяхното задържане да работят в България “, изясни той.

По връзки на втория по значимост фактор – раждаемостта доктор Съйков уточни, че данните демонстрират, че колкото по-високо е образованието, толкоз по-ниска е раждаемостта в съответната обществена група. И това не е единствено в България, а е наклонност в целия свят. „ Международни проучвания, обаче, демонстрират, че в страни с най-високи индикатори във връзка с показателя на човешкото развиване на Организация на обединените нации, тази наклонност се обръща и раждаемостта се усилва.

„ Най-важният демографски фактор в българските условия е емиграцията в чужбина. Тя е директна причина, съгласно данните Национален статистически институт, за 40 % от спада на българското население. А индиректно на доста по-голяма част от този спад “, напомни той и добави, че доста от най-образования и най-трудоспособния човешки капитал на България изтича на открито и тези хора няма по какъв начин да бъдат арестувани с административни ограничения.

Валентин Съйков е уверен, че са нужни вложения в стопанската система, които да основат високоплатени работни места в най-перспективните посоки.

„ За задачата са нужни вложения в образованието, които да приготвят хората да заемат тези работни места, тъй като представителите на бизнеса слагат преди всичко сред всичките си проблеми точно неналичието на квалифицирани експерти, без значение дали става въпрос за по-високи позиции или за изпълнителски “, сподели още доктор Съйков.

По думите му задача на образованието е да възпитава почтени българи, а не просто едни потребители, за които понятието жанр и татковина са кухи изречения. „ Родолюбието би трябвало да стане алена нишка и главен аршин при одобряването на всички учебници по български език, литература и история “, съобщи той.

Калоян Паргов напомни тезата на техния съидейник проф. Атанас Семов, която той постоянно слага в центъра на публичното внимание и също е залегнала в меморандума - би трябвало да спре обезбългаряването на образователните стратегии. „ Този проблем е доста сериозен и е обвързван си тематиката за националната еднаквост “, съобщи Паргов.

Валентин Съйков означи, че още един демографски запас е обвързван с образованието и това са българите в чужбина. „ Държавата в действителност поставя известни старания, само че би трябвало да ги удвои и утрои във връзка с българските деца в чужбина, както и да усъвършенства изискванията за приемане на младежи с български генезис във висши образователни заведения у нас “, уточни ръководителят на „ България 2050 “.

Проф. Борисов заяви, че през вчерашния ден е станало ясно, че ще се образува фонд за подкрепяне образованието на българчета в влиятелни университети в чужбина, които да се завърнат и да работят по-късно в България.

“Защо да няма подобен фонд за българи, които да учат в България и да останат да работят в нашата страна? Това е също въпрос, върху който би трябвало да се замислим ”, предложи ръководителят на Камарата на преподавателите от висшето обучение.

„ Включихме в нашия меморандум оферти и хрумвания, за които сме подготвени да работим, да ги развием и обсъдим като сътрудници на виновните държавни институции “, сподели в умозаключение проф. Борислав Борисов.