Шуменец вае изкуство с моторен трион
Всяко дете може да рисува, споделя учителят и занаятчия дърворезбар
С трион можеш да убиеш дърво, само че можеш да му дадеш и втори безконечен живот. Как? С концепция и гений, като го превърнеш в изкуство. Доказва го дърворезбарят и учител по изобразяване Дилян Абаджиев от Шумен.
Ръцете му към този момент са трансформирали стволовете на четири остарели тополи в красиви статуи на птици и животни. Още рискови отсечени дървета чакат ред. Високите по метър-два пластики са толкоз изящни, че е мъчно да повярваш кой е бил главният инструмент при основаването им. Три от тях красят двора на учебното заведение по изкуствата „ Сава Доброплодни “, където Абаджиев преподава, а най-новата Опашата катерица майсторът-дарител изваял в школото и пренесъл в Градската градина в центъра на Шумен. Доверили му се от общината, а от предприятието „ Паркове и обредна активност “ даже му дали професионален трион щилка.
„ Работя с моторен трион, тъй като има огромно противодействие от дървото. Така по-лесно се лишават по-грубите елементи, оформя се фигурата, а на финала идва ред на чука и длетата “, споделя създателят. Как се ражда неговото изкуство отдолу под щилка, са виждали малко на брой, тъй като от позиция на сигурност твори, до момента в който учениците са във почивка. Тази есен обаче, до момента в който създавал рунтавелката не могъл да се избави от ценители. Школският двор е отворен и баби водели внуците си да гледат майстора. „ Още не беше подготвена катеричката, а децата я разпознаха и я прегръщаха щастливи “, споделя задоволен учителят.
Как се родила концепцията за дървената фауна? „ Виновници “ са две дребни сови, които преди три години изпаднали от гнездо в двора на учебното заведение и предизвикали учителя по изобразяване, който в действителност от 9-годишен е разпален дърворезбар. Завършил е профилиран колеж в Тетевен, след това и „ Пластични изкуства и статуя “ в Шуменския университет. Едната сова-първообраз била с ранено крило, само че другата, окопитена от рухването, скачала и ходела значимо по тревата. Още щом зърнал двете пухкави топки, педагогът решил, че няма по-добър знак за учебно заведение от Совата и се заел да трансформира от дълго време отсечена топола в птица. Като занаятчия дърворезбар до този миг работил единствено с чукове, длета, дори със стоматологични принадлежности за по-фината резба. В ателието си намерил електрически трион и подхванал с него ствола на остарялата топола. Припомня, че първо я окъпал в разтвор против вредители дървояди. За две-три седмици ненужното дърво се трансформирало в Сова за наслада на цялото учебно заведение. Всяка година върху птицата се нанасят специфични масла с UV-защита, които би трябвало да я запазят постоянно, споделя майсторът, който постоянно наглежда творбите си. Червени божи кравички се щурат и крият в резбованите крила на гостоприемната Сова. Полезни са, споделя майсторът, тъй като се хранят с вредители. Край дървото, което живее втори живот, са израснали и гъби. Те пък се хранят с влагата, която то засмуква от почвата с корените си, изяснява основателят.
След Совата изваял и Костенурка. Ниско отсеченият пън самичък подсказал на Дилян каква да бъде скулптурата, до момента в който той се разхождал в едно междучасие. Странно отсечен клон определил къде да бъде и усмихнатата глава на животинката. Със здрав моторен трион за нейното извайване му услужил сътрудника от началния курс Тодор Гецов.
Школската серия на Дилян се добавя и от усмихнат Охлюв. Разлятият пън бил много атакуван от дървояди и учителят решил да побърза, до момента в който напълно не са го унищожили. Сега сред трите статуи има още отсечени дървета, само че учителят е обелил корите им и те ще изчакат, до момента в който го осени вдъхновението, или учениците му подскажат концепция.
Според учителя няма дете, което да не умее да рисува, само че всяко го прави по собствен метод. Установил го е през 14-годишната си процедура. Половин година му била потребност да убеди един от най-упоритите си възпитаници, които не вярвали в качествата си. После момчето спечелило първа премия на интернационален конкурс в Румъния, горделив е учителят. Иначе написа от двойки до шестици на учениците си и те добре знаят за какво.
Тази година преподава на 5-и и 7-ми клас, и възпитаниците му към този момент са подготвили първата си галерия в учебната художествена изложба за Седмицата на четенето.
Неправилно е да се мисли обаче, че рисунките се раждат в часове без дисциплинираност, измежду креативен звук. Абаджиев държи на реда и изяснява, че когато е шумно, по никой предмет нищо не може да се реализира. Самият той твори в ателието си на тишина, даже без музика, без значение дали основава долап с дърворезба, иконостас или миниатюра.
Да, майсторът с щилката може да вае и благ лица с размера на половин нокът. Негова ажурна дарохранителница (за предпазване на причестяване, б.а.) във формата на умалена кръстокуполна черква стои на светия трон зад олтара във варненския храм „ Св. Николай Чудотворец “. Портите на миницърквата, висока 60 см, се пазят от два лъва, на капителите гълъби са разперили крила, а на върха при камбаната от 4-те направления гледат дребни херувими, всеки със свое богатство изражение. Градил църквичката с дърводелски и зъболекарски длета неуморно година и половина. „ Няма нищо необичайно, човек би трябвало да редува монументални и дребни произведения “, споделя търпеливият занаятчия и преподавател. Най-голямото му предпочитание е да развие естетически усет у децата, да виждат красивите неща и да основават такива.
С трион можеш да убиеш дърво, само че можеш да му дадеш и втори безконечен живот. Как? С концепция и гений, като го превърнеш в изкуство. Доказва го дърворезбарят и учител по изобразяване Дилян Абаджиев от Шумен.
Ръцете му към този момент са трансформирали стволовете на четири остарели тополи в красиви статуи на птици и животни. Още рискови отсечени дървета чакат ред. Високите по метър-два пластики са толкоз изящни, че е мъчно да повярваш кой е бил главният инструмент при основаването им. Три от тях красят двора на учебното заведение по изкуствата „ Сава Доброплодни “, където Абаджиев преподава, а най-новата Опашата катерица майсторът-дарител изваял в школото и пренесъл в Градската градина в центъра на Шумен. Доверили му се от общината, а от предприятието „ Паркове и обредна активност “ даже му дали професионален трион щилка.
„ Работя с моторен трион, тъй като има огромно противодействие от дървото. Така по-лесно се лишават по-грубите елементи, оформя се фигурата, а на финала идва ред на чука и длетата “, споделя създателят. Как се ражда неговото изкуство отдолу под щилка, са виждали малко на брой, тъй като от позиция на сигурност твори, до момента в който учениците са във почивка. Тази есен обаче, до момента в който създавал рунтавелката не могъл да се избави от ценители. Школският двор е отворен и баби водели внуците си да гледат майстора. „ Още не беше подготвена катеричката, а децата я разпознаха и я прегръщаха щастливи “, споделя задоволен учителят.
Как се родила концепцията за дървената фауна? „ Виновници “ са две дребни сови, които преди три години изпаднали от гнездо в двора на учебното заведение и предизвикали учителя по изобразяване, който в действителност от 9-годишен е разпален дърворезбар. Завършил е профилиран колеж в Тетевен, след това и „ Пластични изкуства и статуя “ в Шуменския университет. Едната сова-първообраз била с ранено крило, само че другата, окопитена от рухването, скачала и ходела значимо по тревата. Още щом зърнал двете пухкави топки, педагогът решил, че няма по-добър знак за учебно заведение от Совата и се заел да трансформира от дълго време отсечена топола в птица. Като занаятчия дърворезбар до този миг работил единствено с чукове, длета, дори със стоматологични принадлежности за по-фината резба. В ателието си намерил електрически трион и подхванал с него ствола на остарялата топола. Припомня, че първо я окъпал в разтвор против вредители дървояди. За две-три седмици ненужното дърво се трансформирало в Сова за наслада на цялото учебно заведение. Всяка година върху птицата се нанасят специфични масла с UV-защита, които би трябвало да я запазят постоянно, споделя майсторът, който постоянно наглежда творбите си. Червени божи кравички се щурат и крият в резбованите крила на гостоприемната Сова. Полезни са, споделя майсторът, тъй като се хранят с вредители. Край дървото, което живее втори живот, са израснали и гъби. Те пък се хранят с влагата, която то засмуква от почвата с корените си, изяснява основателят.
След Совата изваял и Костенурка. Ниско отсеченият пън самичък подсказал на Дилян каква да бъде скулптурата, до момента в който той се разхождал в едно междучасие. Странно отсечен клон определил къде да бъде и усмихнатата глава на животинката. Със здрав моторен трион за нейното извайване му услужил сътрудника от началния курс Тодор Гецов.
Школската серия на Дилян се добавя и от усмихнат Охлюв. Разлятият пън бил много атакуван от дървояди и учителят решил да побърза, до момента в който напълно не са го унищожили. Сега сред трите статуи има още отсечени дървета, само че учителят е обелил корите им и те ще изчакат, до момента в който го осени вдъхновението, или учениците му подскажат концепция.
Според учителя няма дете, което да не умее да рисува, само че всяко го прави по собствен метод. Установил го е през 14-годишната си процедура. Половин година му била потребност да убеди един от най-упоритите си възпитаници, които не вярвали в качествата си. После момчето спечелило първа премия на интернационален конкурс в Румъния, горделив е учителят. Иначе написа от двойки до шестици на учениците си и те добре знаят за какво.
Тази година преподава на 5-и и 7-ми клас, и възпитаниците му към този момент са подготвили първата си галерия в учебната художествена изложба за Седмицата на четенето.
Неправилно е да се мисли обаче, че рисунките се раждат в часове без дисциплинираност, измежду креативен звук. Абаджиев държи на реда и изяснява, че когато е шумно, по никой предмет нищо не може да се реализира. Самият той твори в ателието си на тишина, даже без музика, без значение дали основава долап с дърворезба, иконостас или миниатюра.
Да, майсторът с щилката може да вае и благ лица с размера на половин нокът. Негова ажурна дарохранителница (за предпазване на причестяване, б.а.) във формата на умалена кръстокуполна черква стои на светия трон зад олтара във варненския храм „ Св. Николай Чудотворец “. Портите на миницърквата, висока 60 см, се пазят от два лъва, на капителите гълъби са разперили крила, а на върха при камбаната от 4-те направления гледат дребни херувими, всеки със свое богатство изражение. Градил църквичката с дърводелски и зъболекарски длета неуморно година и половина. „ Няма нищо необичайно, човек би трябвало да редува монументални и дребни произведения “, споделя търпеливият занаятчия и преподавател. Най-голямото му предпочитание е да развие естетически усет у децата, да виждат красивите неща и да основават такива.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ