От къде идват детските страхове
Всяко дете изпитва боязън от тъмното: някои го преодоляват по-лесно и по-бързо, при други този интервал е по-дълъг и по-болезнен.
Откъде идва страхът и по какъв начин да помогнем, споделя психоложката Кристина Аверина.
„ Майка ми ме изплаши със бухал… “ - един мой другар показа това признание с мен. На запотения прозорец в кухнята майката нарисувала две очи и щръкнали перушина над тях.
Очевидно, по този некадърен метод е желала да реализира смирение. Само че, реализира различен резултат – момичето избягало в другата стая, а по-късно събрало храброст, отишло до прозореца и изтрило ужасните „ очи “.
Какво ни споделя тази история
На първо място по какъв начин ние възрастните постоянно несъзнателно провокираме възприятие на боязън у детето, употребявайки на фолклорни герои: вещици, дяволи, вълци, чудовища и т. н.,
По-късно обаче децата интензивно употребяват това, към този момент ни манипулират.
Например, вечер майката предизвиква сина си да бъде самоуверен, самостоятелен и да отиде да си измие зъбите преди лягане. А хлапето дава отговор, че го е боязън, тъй като в банята несъмнено „ има някой “.
Така то или моли родителите да му оказват помощ, или се пробва да избегне неприятна хигиенична процедура.
Когато върша проучвания в съдебно-психологическите експертизи, постоянно виждам нарасналата тревога и боязън от тъмното при деца под 7 години. Като предписание повода са фамилните кавги, изключително през нощта, които децата чуват.
Как да помогнем
Ако детето каже, че се опасява да влезе в тъмна стая, го попитайте къде съгласно него е „ чудовището “, което го плаши. Отидете заедно в стаята, без да включвате осветлението.
Повторете това „ странствуване “ няколко пъти и възприятието на боязън ще изчезне. Това е същото като да изтрие очите на бухала от изпотения прозорец.
Детето се опасява да влезе в тъмна стая и категорично отхвърля да спи единствено.
Страхът от тъмното се появява по разнообразни аргументи.
До 6-7-годишна възраст филмите на ужасите, героите от компютърни игри и разнообразни „ истории на ужасите “ могат да се трансфорат в източник на боязън.
„ Детето елементарно се впечатлява и за известно време изпитва мощни страсти на боязън, само че по-късно страховете минават “, споделя психоложката Валерия Мироненко.
Ако това възприятие се прояви в по-късна възраст, е належащо да се проучват психическите аргументи: каква е обстановката в фамилията, има ли спорове сред родителите, по какъв начин детето построява връзки с връстниците си и така нататък
Продължава на страницата на Новите родители
