Стряскащи данни: Над 40 000 ученици са отпаднали от училищата в България за година
Всяко дете има право на достъп до обучение , без значение от общественото си състояние, генезис или пол. И освен това – децата се нуждаят от качествено обучение, както и да се предотврати ранното отпадане от образователния развой.
Данните са стряскащи – за втория образователен период на 2019/2020 година броят на отпадналите възпитаници в България е 40 495 или 4.73%. Макар процентът да е двойно по-нисък спрямо миналата година, казусът си остава сериозен. С развиването на пандемията от COVID-19 достъпът до обучение за доста деца на процедура е стеснен. А отчет на ЮНЕСКО предизвестява, че без финансиране и съответни ограничения в сферата, до 2030 година, в международен мащаб е допустимо 1 на всеки 6 деца да напусне учебно заведение.
Нуждата от качествено обучение
Нивата на детската просветеност от години остават ниски. Макар и да има фрапантно повишение в световната картина, съгласно Европейската комисия на над 123 милиона младежи им липсва базова просветеност (умения за четене, писане и смятане). 61% от тях са дами. Положението в България също не е по никакъв начин обещаващо. По данни от Международния тест PISA от 2019 година България е на последно място в Европейския съюз по функционална просветеност, което ще рече, че даже учениците да могат да прочетат написаното, те не могат изцяло да го осмислят. Тази некадърност на децата да се задълбочат в даден текст или проблем води и до друга притеснителна статистика.
Според проучване на “Евробарометър” мнозина българи не просто не се интересуват от просвета и настояща информация, само че нямат съществени знания за обстоятелства, изучавани в учебно заведение, и са затънали в тайни теории.
Проблемът с отпадането от учебно заведение
В свят, в който технологиите бързо се развиват, потребността от качествено обучение за младежите се изостря. Oтпадането от учебния развой е сериозна причина за попадане в омагьосания кръг на беднотия заради липса на обучение и липса на образовани поради бедността. В годишния отчет “Бележник”, издаван от Национална мрежа за децата, се споделя, че “отпадащият възпитаник е този, който има нарушена връзка с учебното заведение или учебната общественост.” Отказът или невъзможността детето да посещава учебно заведение постоянно се корени в разрушени взаимоотношения с учебната среда – тези младежи не съумяват да изградят здрава връзка с учители и връстници.
Проучване на U-report
Какви са аргументите това да се случва и по какъв начин може да се реши този проблем? Тези въпроси бяха заложени в едно от допитванията на U-report, в което присъединяване взеха 281 U-репортери от цялата страна.
Първо, попитахме ги какви са трудностите, които пречат на някои български деца да посещават учебно заведение.
Като основни аргументи са посочени две неща – етническия генезис, в това число компликации с езика, както и финансови усложнения. На трето място интервюираните са сложили отпадане от образователния развой, заради увреждания или нарушавания в развиването. Останалите 11% са показали различен тип дискриминация като самото преподаване в учебно заведение и даже философията на учебното обучение.
Също по този начин, U-репортерите имаха опция да посочат в какво тъкмо се показват компликациите пред групите деца, които най-често отпадат от учебно заведение.
За младежите от малцинствен етнически генезис интервюираните показват като най-отчетлива причина за отвод от образователния развой неналичието на поддръжка от страна на фамилията.
Следващите отговори имат напълно дребна разлика между тях, което демонстрира, че компликациите пред тези възпитаници постоянно са взаимосвързани. Като втора най-сериозна причина далите отговор показват издевателството от връстници, на който постоянно са подложени децата от малцинствата. 17% от интервюираните считат, че те напущат учебно заведение, с цел да стартират работа, а пък 16% считат, че учителите не им оказват задоволителна поддръжка с усвояването на материала, както и че имат компликации с езика.
Запитани какви са пречките пред децата в неравностойно финансово състояние, U-репортерите показват най-много неналичието на средства за образователни материали.
На второ място те слагат неспособност да посещават учебно заведение заради започване на работа, а по-късно – тормозът от съученици. Интересно е и мнението, изразено от отчета “Бележник”: “Проблемът с отпадането е неразривно обвързван и с казуса с бедността – не толкоз, тъй като децата нямат учебници и таблети, а тъй като липсва витална вероятност, в която образованието да бъде забелязано като дълготрайна инвестиция в бъдещето.” В фамилиите, изпитващи финансови усложнения, постоянно образованието остава на назад във времето, защото обезпечаването на заслон, храна и облекла е извънредно мъчно. Така всеки член на фамилията се активизира, с цел да изкара някакви средства, даже това да е за сметка на образованието.
По отношение на учениците с увреждания, U-репортерите сочат, че най-голямото затруднение пред тях са подигравките от другите деца.
Според останалите участници в допитването, учебната среда не е пригодена за деца със специфични потребности. Като сериозна причина за отпадането им е посочена недостъпната физическа среда в учебно заведение. 19% считат, че учителите не знаят по какъв начин да им преподават, а други 16% мислят, че без ресурсен преподавател те няма да се оправят с преподавания материал. 8% пък настояват, че просветителната система не разполага с подобаващи запаси.
Освен за пречките, заради които децата не посещават учебно заведение, U-репортерите бяха запитани и за вероятни способи за елиминирането им.
Като главно решение на казуса за децата от етническите малцинства интервюираните показват работа с техните фамилии, в случай че съществува риск от отпадане. Това е изключително значимо за младежите на възраст сред 20-29 година, т.е. тези, които към този момент са напуснали учебно заведение. Именно те са откроили и етническия генезис като основна причина, заради която младите не вървят на учебно заведение.
На второ място, със забележителна разлика, 19% от далите отговор са показали развиването на езиковото образование по български език.. Според останалите интервюирани е належащо основаването на приобщаваща учебна среда. Сред вероятните решения са работа в посока приемане на разликите, поддръжка от другите възпитаници, обвързвана с усвояването на материала, както и работа и с учителите.
За децата, изпитващи финансови усложнения максимален % от участвалите в допитването, считат, че би трябвало да им се обезпечат безвъзмездни учебници и материали.
Сред останалите оферти са стипендии, безвъзмезден превоз, както и безвъзмездна топла храна. Едва 9% мислят, че би трябвало финансова поддръжка за извънкласни действия, а 7% считат, че би трябвало да се учат тематики за беднотия и неравенства.
За последната група – децата със специфични потребности, най-вече от U-репортерите – 28% са на мнение, че с цел да се реши казусът с отпадането им от учебно заведение, би трябвало нова материална база, която да е по-достъпна физически.
Същевременно, интервюираните считат, че е нужно да се усъвършенства освен средата, само че също както с учениците от етническите малцинства, би трябвало да се работи в посока приобщаване им. Това включва образования на учители, унищожаване на разликите, както и поддръжка от експерти.
Комбинацията от непоносимост към разликата, непригодена учебна среда и пропуски в просветителната системата прави образователния развой за избрани групи деца сложен, доста постоянно даже неосъществим. Това води до цялостно отпадане на тези деца от учебно заведение, макар наложителното обучение до 16-годишна възраст в България. Защо този проблем е толкоз сериозен и какво можем да създадем, в случай че някое дете среща компликации с достъпа си до учебно заведение, можете да прочетете тук.
Какво е U-report?
“U-report” e световна платформа на UNICEF и мрежа от партньорски организации, която дава опция на младежите на възраст 14-29 години да показват мнение по значими за тях въпроси. Това става посредством Viber, където записаните младежи получават достъп до допитвания и потребна за тях информация.
Това допитване на U-Report е създадено взаимно с Национална мрежа за децата в границите на плана за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето в България, финансиран от Европейската комисия и прилаган от УНИЦЕФ. “Европейската гаранция за детето” е самодейност, която цели да обезпечи достъп до опазване на здравето, обучение, детски грижи, задоволително жилище и подобаващ хранителен режим за най-уязвимите деца в Европейския съюз.
Данните са стряскащи – за втория образователен период на 2019/2020 година броят на отпадналите възпитаници в България е 40 495 или 4.73%. Макар процентът да е двойно по-нисък спрямо миналата година, казусът си остава сериозен. С развиването на пандемията от COVID-19 достъпът до обучение за доста деца на процедура е стеснен. А отчет на ЮНЕСКО предизвестява, че без финансиране и съответни ограничения в сферата, до 2030 година, в международен мащаб е допустимо 1 на всеки 6 деца да напусне учебно заведение.
Нуждата от качествено обучение
Нивата на детската просветеност от години остават ниски. Макар и да има фрапантно повишение в световната картина, съгласно Европейската комисия на над 123 милиона младежи им липсва базова просветеност (умения за четене, писане и смятане). 61% от тях са дами. Положението в България също не е по никакъв начин обещаващо. По данни от Международния тест PISA от 2019 година България е на последно място в Европейския съюз по функционална просветеност, което ще рече, че даже учениците да могат да прочетат написаното, те не могат изцяло да го осмислят. Тази некадърност на децата да се задълбочат в даден текст или проблем води и до друга притеснителна статистика.
Според проучване на “Евробарометър” мнозина българи не просто не се интересуват от просвета и настояща информация, само че нямат съществени знания за обстоятелства, изучавани в учебно заведение, и са затънали в тайни теории.
Проблемът с отпадането от учебно заведение
В свят, в който технологиите бързо се развиват, потребността от качествено обучение за младежите се изостря. Oтпадането от учебния развой е сериозна причина за попадане в омагьосания кръг на беднотия заради липса на обучение и липса на образовани поради бедността. В годишния отчет “Бележник”, издаван от Национална мрежа за децата, се споделя, че “отпадащият възпитаник е този, който има нарушена връзка с учебното заведение или учебната общественост.” Отказът или невъзможността детето да посещава учебно заведение постоянно се корени в разрушени взаимоотношения с учебната среда – тези младежи не съумяват да изградят здрава връзка с учители и връстници.
Проучване на U-report
Какви са аргументите това да се случва и по какъв начин може да се реши този проблем? Тези въпроси бяха заложени в едно от допитванията на U-report, в което присъединяване взеха 281 U-репортери от цялата страна.
Първо, попитахме ги какви са трудностите, които пречат на някои български деца да посещават учебно заведение.
Като основни аргументи са посочени две неща – етническия генезис, в това число компликации с езика, както и финансови усложнения. На трето място интервюираните са сложили отпадане от образователния развой, заради увреждания или нарушавания в развиването. Останалите 11% са показали различен тип дискриминация като самото преподаване в учебно заведение и даже философията на учебното обучение.
Също по този начин, U-репортерите имаха опция да посочат в какво тъкмо се показват компликациите пред групите деца, които най-често отпадат от учебно заведение.
За младежите от малцинствен етнически генезис интервюираните показват като най-отчетлива причина за отвод от образователния развой неналичието на поддръжка от страна на фамилията.
Следващите отговори имат напълно дребна разлика между тях, което демонстрира, че компликациите пред тези възпитаници постоянно са взаимосвързани. Като втора най-сериозна причина далите отговор показват издевателството от връстници, на който постоянно са подложени децата от малцинствата. 17% от интервюираните считат, че те напущат учебно заведение, с цел да стартират работа, а пък 16% считат, че учителите не им оказват задоволителна поддръжка с усвояването на материала, както и че имат компликации с езика.
Запитани какви са пречките пред децата в неравностойно финансово състояние, U-репортерите показват най-много неналичието на средства за образователни материали.
На второ място те слагат неспособност да посещават учебно заведение заради започване на работа, а по-късно – тормозът от съученици. Интересно е и мнението, изразено от отчета “Бележник”: “Проблемът с отпадането е неразривно обвързван и с казуса с бедността – не толкоз, тъй като децата нямат учебници и таблети, а тъй като липсва витална вероятност, в която образованието да бъде забелязано като дълготрайна инвестиция в бъдещето.” В фамилиите, изпитващи финансови усложнения, постоянно образованието остава на назад във времето, защото обезпечаването на заслон, храна и облекла е извънредно мъчно. Така всеки член на фамилията се активизира, с цел да изкара някакви средства, даже това да е за сметка на образованието.
По отношение на учениците с увреждания, U-репортерите сочат, че най-голямото затруднение пред тях са подигравките от другите деца.
Според останалите участници в допитването, учебната среда не е пригодена за деца със специфични потребности. Като сериозна причина за отпадането им е посочена недостъпната физическа среда в учебно заведение. 19% считат, че учителите не знаят по какъв начин да им преподават, а други 16% мислят, че без ресурсен преподавател те няма да се оправят с преподавания материал. 8% пък настояват, че просветителната система не разполага с подобаващи запаси.
Освен за пречките, заради които децата не посещават учебно заведение, U-репортерите бяха запитани и за вероятни способи за елиминирането им.
Като главно решение на казуса за децата от етническите малцинства интервюираните показват работа с техните фамилии, в случай че съществува риск от отпадане. Това е изключително значимо за младежите на възраст сред 20-29 година, т.е. тези, които към този момент са напуснали учебно заведение. Именно те са откроили и етническия генезис като основна причина, заради която младите не вървят на учебно заведение.
На второ място, със забележителна разлика, 19% от далите отговор са показали развиването на езиковото образование по български език.. Според останалите интервюирани е належащо основаването на приобщаваща учебна среда. Сред вероятните решения са работа в посока приемане на разликите, поддръжка от другите възпитаници, обвързвана с усвояването на материала, както и работа и с учителите.
За децата, изпитващи финансови усложнения максимален % от участвалите в допитването, считат, че би трябвало да им се обезпечат безвъзмездни учебници и материали.
Сред останалите оферти са стипендии, безвъзмезден превоз, както и безвъзмездна топла храна. Едва 9% мислят, че би трябвало финансова поддръжка за извънкласни действия, а 7% считат, че би трябвало да се учат тематики за беднотия и неравенства.
За последната група – децата със специфични потребности, най-вече от U-репортерите – 28% са на мнение, че с цел да се реши казусът с отпадането им от учебно заведение, би трябвало нова материална база, която да е по-достъпна физически.
Същевременно, интервюираните считат, че е нужно да се усъвършенства освен средата, само че също както с учениците от етническите малцинства, би трябвало да се работи в посока приобщаване им. Това включва образования на учители, унищожаване на разликите, както и поддръжка от експерти.
Комбинацията от непоносимост към разликата, непригодена учебна среда и пропуски в просветителната системата прави образователния развой за избрани групи деца сложен, доста постоянно даже неосъществим. Това води до цялостно отпадане на тези деца от учебно заведение, макар наложителното обучение до 16-годишна възраст в България. Защо този проблем е толкоз сериозен и какво можем да създадем, в случай че някое дете среща компликации с достъпа си до учебно заведение, можете да прочетете тук.
Какво е U-report?
“U-report” e световна платформа на UNICEF и мрежа от партньорски организации, която дава опция на младежите на възраст 14-29 години да показват мнение по значими за тях въпроси. Това става посредством Viber, където записаните младежи получават достъп до допитвания и потребна за тях информация.
Това допитване на U-Report е създадено взаимно с Национална мрежа за децата в границите на плана за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето в България, финансиран от Европейската комисия и прилаган от УНИЦЕФ. “Европейската гаранция за детето” е самодейност, която цели да обезпечи достъп до опазване на здравето, обучение, детски грижи, задоволително жилище и подобаващ хранителен режим за най-уязвимите деца в Европейския съюз.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ