DW: Георгиев, Гешев и още безобразия: вече не им пука какво ще кажат хората
Всяко знамение за три дни. Новината, че някогашният началник на антикорупционната комисия, преди малко освободен от този пост и възобновен като спецпрокурор, към този момент е създаден за общоприет консул във Валенсия, провокира краткотрайна вълна от отвращение и насмешки, след което отшумя и се не помни. А не трябваше. Защото колкото и да сме привикнали с сходни безобразия, от ден на ден се набива на очи една нова наклонност, която не трябва да бъде проспивана.
Вече даже не се крият.
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: „ Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? “. Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: „ Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите “ и „ За да си мълчи “. Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението). Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
Ако не друго, най-малко правеха положително усещане.
Ето още образци за тази наклонност от последните дни и седмици. Беше време, когато за основни прокурори се избираха хора, които може и да не са свършили кой знае какво против престъпността и корупцията, само че пък най-малко правеха (или можеха да правят) положително усещане. Днес даже и това „ качество “ очевидно е ненужно. Сегашният основен прокурор наподобява напряко като изискан интелектуалец спрямо съвсем сигурния си правоприемник.
Необременен от каквито и да било задръжки, той не сортира много-много думите и не се тормози да раздава политически квалификации и закани. Така че мисълта за бъдещето, когато в ръцете му ще бъде предадена голяма и неограничена репресивна власт, е много плашеща. Доскоро бе немислимо някой от върховете на властта, без значение какво си мисли и какво прави зад кулисите, да си разреши искрено и на висок глас да изрича несъгласието си с съществени правила на демократичното устройство като разделянето на управляващите и презумпцията за невиновност. Но го доживяхме. Интервютата и концепцията на единствения претендент за основен прокурор звучат като идеологическа аргументация за почналия ремонт на фасадната народна власт.
Преди дни научихме, че шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи се е включил към втрещяващата вълна от писани под индиго писма на прокурорски трудови колективи в поддръжка на кандидат-главния прокурор. Във всяка естествена страна сходна самодейна интервенция на представител на изпълнителната власт в делата на самостоятелната правосъдна власт би приключила с уволняване. Доскоро евентуално дори и при нас - ей по този начин, за видимо възпитание. Но вместо това последва явно подредена и проведена от "горе " серия от сходни писма на другите регионални дирекции на Министерство на вътрешните работи. Лично се причисли и шефът на националната полиция.
Защо го вършат и до каква степен могат да стигнат?
Не е наложително тази наклонност да е плануван резултат от някакво умишлено решение. По-скоро са изморени от цялата тази учтивост, която хаби доста нерви и запаси. А и очевидно си мислят, че към този момент могат да минат без нея. Защото в следствие от дългогодишна обработка, баламосване, манипулиране, мачкане и заплашване са култивирани толкоз доста равнодушие, незаинтересованост и боязън, че болшинството въобще не схваща или не желае и да знае какво се случва към него.
Е, има към момента група неприятни, шумни хора, които не престават да се интересуват, възмущават, съпротивляват и стачкуват. Но те, първо, са непрекъснато свиващо се малцинство. И второ, когато цялата държавна машина ти е разполагаем, оправянето с тях е лесна работа - някои към този момент го изпитаха на гърба си. Вратата на произвола е от дълго време отворена. А към този момент няма потребност и от прикритие.
Ясен Бояджиев, DW
Вече даже не се крият.
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: „ Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? “. Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: „ Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите “ и „ За да си мълчи “. Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението). Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
Ако не друго, най-малко правеха положително усещане.
Ето още образци за тази наклонност от последните дни и седмици. Беше време, когато за основни прокурори се избираха хора, които може и да не са свършили кой знае какво против престъпността и корупцията, само че пък най-малко правеха (или можеха да правят) положително усещане. Днес даже и това „ качество “ очевидно е ненужно. Сегашният основен прокурор наподобява напряко като изискан интелектуалец спрямо съвсем сигурния си правоприемник.
Необременен от каквито и да било задръжки, той не сортира много-много думите и не се тормози да раздава политически квалификации и закани. Така че мисълта за бъдещето, когато в ръцете му ще бъде предадена голяма и неограничена репресивна власт, е много плашеща. Доскоро бе немислимо някой от върховете на властта, без значение какво си мисли и какво прави зад кулисите, да си разреши искрено и на висок глас да изрича несъгласието си с съществени правила на демократичното устройство като разделянето на управляващите и презумпцията за невиновност. Но го доживяхме. Интервютата и концепцията на единствения претендент за основен прокурор звучат като идеологическа аргументация за почналия ремонт на фасадната народна власт.
Преди дни научихме, че шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи се е включил към втрещяващата вълна от писани под индиго писма на прокурорски трудови колективи в поддръжка на кандидат-главния прокурор. Във всяка естествена страна сходна самодейна интервенция на представител на изпълнителната власт в делата на самостоятелната правосъдна власт би приключила с уволняване. Доскоро евентуално дори и при нас - ей по този начин, за видимо възпитание. Но вместо това последва явно подредена и проведена от "горе " серия от сходни писма на другите регионални дирекции на Министерство на вътрешните работи. Лично се причисли и шефът на националната полиция.
Защо го вършат и до каква степен могат да стигнат?
Не е наложително тази наклонност да е плануван резултат от някакво умишлено решение. По-скоро са изморени от цялата тази учтивост, която хаби доста нерви и запаси. А и очевидно си мислят, че към този момент могат да минат без нея. Защото в следствие от дългогодишна обработка, баламосване, манипулиране, мачкане и заплашване са култивирани толкоз доста равнодушие, незаинтересованост и боязън, че болшинството въобще не схваща или не желае и да знае какво се случва към него.
Е, има към момента група неприятни, шумни хора, които не престават да се интересуват, възмущават, съпротивляват и стачкуват. Но те, първо, са непрекъснато свиващо се малцинство. И второ, когато цялата държавна машина ти е разполагаем, оправянето с тях е лесна работа - някои към този момент го изпитаха на гърба си. Вратата на произвола е от дълго време отворена. А към този момент няма потребност и от прикритие.
Ясен Бояджиев, DW
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ