Как се променя зимата в България?
След 2012 година стоплянето през зимния сезон се форсира, а измененията в снежната завивка се демонстрират друго в обособените райони, написа Климатека.
По-малкото количество сняг през последните зими прави климатичните промени все по-осезаеми за хората в България. Дори когато завали, снежната завивка постоянно е тънка и се задържа единствено за ден–два. Как се трансформира зимата в България – и какво значи това за бъдещето?
Данните демонстрират по-сложна картина. За климата е от голяма важност дълготрайната наклонност. И въпреки да имахме снежна Коледа през последния декември, а по-рано този месец да имаше студове в страната, зимите у нас като цяло се затоплят и то ускорено след 2012 година Но в същото време снегът не понижава на всички места, а спадът в снежната завивка не се случва по един и същи метод в другите елементи на страната. По-студените интервали към този момент ни се костват необикновени, тъй като все по-рядко претърпяваме същински зимни условия. Зимите на 2023 и 2024 година бяха най-топлите, регистрирани до момента в България, а и миналата зима беше относително топла.
В рамките на публикацията преглеждаме зимния сезон в метеорологичния му аспект, съгласно който зимата стартира при започване на декември и завършва в края на февруари. Не бива да го бъркаме с астрономическата зима, която стартира на 21 декември. Анализът се основава на данни от 14 метеорологични станции в България с непрекъснати наблюдения за интервала 1964–2023 година, които разрешават следене на дълготрайните зимни температурни трендове.
Най-студеният сезон в България се затопля, това демонстрират насъбраните през последните десетилетия научни данни. При съпоставяне на последните два климатологични интервала (1961-1990 с 1991-2020 г.) се вижда ясна наклонност. През последните 30 години покачването на зимните температури е по-съществено, с над 1°C тук-там в Северозападна и Централна Северна България, в останалата покачването е сред 0,5°C и 1°C, сочат проучванията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
В София три от петте най-топли зими са регистрирани през последните 5 години – като данните са за близо 140-годишната история на метеорологични наблюдения. Дори и в случай че изключим столицата – поради резултата на градския остров на топлота, данните от другите изследвани градове и станции също демонстрират несъмнено внезапно стоплянето на сезона през последните години, а точно в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Сливен, Велико Търново, Кърджали, Видин, Кюстендил, Разград, Сандански, вр. Мусала..
Затоплянето не е отмерено във времето.
Данните за междинната зимна температура по десетилетия в 14 станции* от страната (фиг. 1) демонстрират, че до началото на века стоплянето е било едва изразено, а през последните две декади то внезапно се е ускорило.
Периодът 2014-2023 година е с близо 2°C по-топъл от предходните 20 години.
Не всички зимни месеци се затоплят еднообразно
Интересна е картината и когато разгледаме стоплянето за другите зимни месеци в тези 14 станции. За интервала 1991-2020 година декември се е затоплил с 0,1°C, а януари и февруари – с по 0,9°C.
За месец декември към края на предишния век и началото на този е имало наклонност на изстудяване (Фиг. 2). Някои хора евентуално помнят да вземем за пример студения и снежен декември 2001 година, когато в голяма част от страната по Коледа е имало половин метър сняг. Но това наподобява към този момент е в предишното, защото през последните 20 години декември се е затоплил с цели 3°C.
Изминалият декември не направи изключение, като беше топъл и съвсем безснежен като се изключи снега, който ни зарадва по Коледа, само че на доста места беше влажен и не се задържа.
Януари – който постоянно се смята за определящия месец за характера на една зима – се затопля още от 70-те години насам (Фиг. 2). И до момента в който сред 1984 и 2003 година температурата е относително постоянна, от 2014 година стоплянето нараства с 1°C по отношение на предходните десетилетия, което демонстрира, че стоплянето през последните години е доста, въпреки и по-слабо от останалите зимни месеци.
За февруари наклонността е сходна на тази за декември, като е имало по-хладни интервали, а от 2014 година насам има внезапно стопляне (Фиг. 4).
От всички месеци за февруари покачването на температурата през 2014-2023 е най-същественото, с над 3°C по отношение на предходното десетилетие.
По-малко ледени дни, по-малко същински мраз
Като цяло зимите у нас стават по-малко сурови. Налице е лек спад на броя на ледените дни – когато оптималната температура е под 0°C. На процедура по-малкото ледени дни значи по-малко интервали със постоянен мраз и трайна снежна завивка.
През зимата за интервала 1991-2020 година – има приблизително с 2 дни по-малко ледени дни в равнинната част от страната, съгласно Национален институт по метеорология и хидрология. Броят им през зимата е 1-2 до 20-28 в равнинните елементи от България. Най-много са намалели ледените дни тук-там в Северозападна България, с по 9-11 дни.
Намаляват зимните прояви на времето, като студените интервали са по-кратки, а рисково ниските температури се случват все по-рядко.
Снегът става по-нестабилен и непредсказуем
Зимните превалявания понижават във високите елементи на планините, както и в Югозападна България, до момента в който в Североизточна България и по Черноморието те нарастват с към 10-20%, за интервала 1991-2020, съгласно Национален институт по метеорология и хидрология.
Въпреки общата наклонност на стопляне, в доста станции у нас се регистрира нарастване на средногодишния брой дни със снежна завивка през интервала 1991–2020 година по отношение на базовия интервал 1961–1990 година
В същото време анализът на данните по десетилетия за 7 български града за интервала 1964–2023 година демонстрира, че след повишаването им към края на XX век, през последните 10–20 години броят на снежните дни понижава. През десетилетието 2014–2023 година в 6 от 7-те прегледани станции се записва най-ниският брой дни със снежна завивка спрямо всички предишни десетилетия.
Според проучване на проучване на Национален институт по метеорология и хидрология за интервала 1961–2020 година не се открива ясна наклонност в смяната на дълбочината на снежната завивка в множеството планински и полупланински станции в България. Изключение вършат:
трите станции с най-ниска надморска височина, при които се следи увеличение; както и
двете най-високи станции, където е регистрирано доста понижение.
Защо стоплянето през зимата се вижда по-късно у нас?
Еднозначен отговор няма, само че една от главните аргументи евентуално е, че стоплянето на планетата до скоро към момента беше по-слабо изразено. В началото на XXI век покачването на междинната световна температура по отношение на Прединдустриалния интервал e било към 0,6°C, до момента в който през днешния ден то към този момент доближава близо 1,5°C –и се следи ускорение на стоплянето, което е изключително очевидно след 2012 година
Когато стоплянето е по-слабо, по-голяма роля играят естествените климатични съмнения, които се демонстрират по-ясно на районно равнище и могат краткотрайно да „ прикриват “ дълготрайната наклонност.
Допълнително въздействие оказва релефът в България – през зимата той благоприятства образуването на температурни инверсии и мъгли, които задържат студения въздух във високите полета и низините и водят до ниски температури, даже и във височина въздухът да е относително топъл.
Въпреки това е видно, че България към този момент следва международната наклонност на стопляне, като покачването на средногодишната температура у нас е с към 0,8°C през интервала 1991-2020 година по отношение на предните 30 години съгласно данните на Национален институт по метеорология и хидрология.
Каква зима ни чака до края на века?
Зимите в България стават все по-меки и се чака тази наклонност да се резервира и в бъдеще. Повечето климатични модели демонстрират, че при продължаващо стопляне зимните превалявания у нас евентуално ще се усилват, до момента в който летните ще понижават. Това е в сходство със засилващата се демонстрация на Средиземноморския климат, за който са присъщи най-много на преваляванията през зимата и най-малко през лятото.
При сдържан сюжет на стопляне се чака средногодишната температура в България да се увеличи с 2,9–3,2°C през интервала 2071–2099 година Зимните температури евентуално ще набъбнат с към 2,2–2,4°C, а зимните превалявания – с 10–15%, сочат оценките на Национален институт по метеорология и хидрология. Поради покачването на температурите обаче евентуално все по-голям дял от тези превалявания ще бъдат под формата на дъжд.
Реалните опасности: земеделие и екосистеми
От института предизвестяват още, че неналичието на непрекъсната снежна завивка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, изключително при понижавания на минималната температура под минус 10-15°C.
Освен това редуването на интервали с внезапни стопляния и захлаждания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни типове все по-уязвими към ранните пролетни слани.
По-топлата и по-нестабилна зима въздейства и върху водните ресурси, защото устойчивата снежна завивка, която се топи постепенно напролет и подхранва реките, язовирите и подпочвените води, става все по-уязвима при стопляне.
Зимата в България към този момент не изчезва, само че се трансформира бързo и става по-топла и по-непредсказуема. Това изисква да мислим за климатичните промени освен през чувствата си, а през данните – и да се приготвяме за новите опасности, които една по-мека, само че нестабилна зима носи за природата, земеделието и стопанската система – от несигурния зимен туристически сезон до проблемите за посевите и водните ресурси. Липсата на дълготраен сняг в планините понижава естественото задържане на вода, което усилва риска от пролетно и лятно засушаване и безводие.
