Отец Василий Сарян: В живота ни всеки ден има безброй проекции на Възкресение
„ Всяка власт идва от Бога, изборите са в относителността”, споделя в изявление за „ Новини.бг.” отец Василий Сарян, предстоятел на храма „ Преображение Господне” в София. Той е прочут свещенник от 20 години насам, приключил е Богословският факутет.
- Отец Сарян, имаме ли съображение и самочувствие на Великден ние, българите, като общество, да честваме победа на положителното над злото?
- На Великден цялото човечество, освен ние, българите, честваме успеха на положителното над злото. Ако ние се отъждествяваме с тази победа, тогава тя е и наша. Но, заради прегрешението, който превзема всички нас, множеството не са подготвени да одобряват събитията. През последните години хората не осъзнават истинността на празника, не осмислят за какво Господ пристигна на земята. Знаем, че е възкръснал, само че това е единствено следствие от задачата на Господ. Той пристигна на земята, не с цел да живее, а да пострада поради нас, индивидите. В нашето общество бяха положени доста „ усилия” да се унищожат полезностите. Загуби се есенцията на смисъла на човешкия живот, на това какво е да си жив, накъде върви твоят живот. А когато би трябвало да си отидеш от този свят, да си дадеш равносметка какво си постигнал в този живот за времето, което Бог ти е дал на земята. Затова се губи същността на Възкресението. Господ пристигна и постави душата си в индивидите. Той пристигна като изкупителна жертва за греховете на хората, беше заклан като агне/агнец/ поради нашите грехове. Това беше неговата задача, да ни даде отговор на въпросите за какво и по какъв начин би трябвало да живеем.
- Само светските и материалните облаги ли, към които се стремят хората, ги отдалечиха от духовността, от Бога?
- Това е болестта на международното модерно общество. Глобализацията тотално обърква полезностите. Тя и още някои други, са оръжията на Дявола в актуалният свят. Те размиват ценностната система на доста хора, отдалечават ги от народност, родова памет, характерност, в която е и половата принадлежност. Какво е това родител 1 и 2, в случай че не безумство? Погледнете европейските водачи и ми посочете кои от тях имат естествени фамилии! Отдалечаването от идентичността на индивида, го прави елементарен за манипулиране. Бог е персона, ние по този начин контактуваме с него, а, когато самите ние не сме персони, губим опцията да опознаем Него, отдалечаваме се от духовното и моралното, губим почва под краката си.
- „ Рим колеше християните, а те са множаха”. Сега по какъв начин е - вярващите усилват ли се или понижават?
- В нашата черква идват доста хора, храмът ни е цялостен, ритуалите се усилват.
- Питам ви, тъй като има изказвания, че евангелските църкви съумяват по-успешно да завладеят младежите, навлязоха в ромските махали...
- Тези секти купуват души. Няма друго пояснение на въпроса ви, също така.
- Възкресение приобщава ли ни нас, българите, или множеството единствено жонглират с това?
- Всеки самостоятелно и персонално усеща в душата си Възкресение, само че пък другояче цялото ни общество е ориентирано към празника. Така че, да приобщава ни, храмовете са цялостни, сигурен съм, че Господ ще допре по някакъв метод сърцата на тези хора. Иначе всеки носи персонална отговорост пред Бога за своите дейности.
- Преди време един наш публицист – Деян Енев написа: „ Малките ни човешки възкресения постоянно припомнят на огромното Възкресение”, по този начин ли е, съгласно вас?
- Възкресение се е случило един път, само че ние го честваме всяка година. Един светогорски отец постоянно поздравява като срещне различен човек с „ Христос воскресе”, вместо „ Здравей” или „ Добър ден”. Смятам, че всяка заран, когато човек се разсъни - това е едно малко възкресение. Защото може и да не се разсъни. Всеки момент от живота ни, всяко събитие, приключение, заболявания, интервенции, всичко това е възкресение. Тези дребни чудеса, които се случват всеки ден, са проекция на огромното Възкресение на Господ.
- Ваш другар – настоящ отец в Сибир, беше споделил, че „ Бог може да го има, може и да го няма, само че ти живей по този начин, като че ли го има”. Това по какъв начин ни оказва помощ?
- Човек нищо няма да загуби, в случай че има вяра в Бога, може единствено да завоюва. Това не коства време и пари, които другояче по този начин обилно пилеем защо ли не. Господ желае от нас единствено да Му имаме вяра, да изповядваме греховете си и да се разкаем. Добротата се търси и постанова. А злото идва единствено.
- Казват, че положителното и злото са еднообразно заложени у индивида, по този начин ли е?
- Светите отци споделят, че душата е християнка. Човек се ражда добър, другото се насажда в допълнение от фамилията, възпитанието, обществото. Злото е добито качество, не е вкоренено.
- Българските политици живеят ли в основание с Бога, съгласно вас?
- Това е доста персонален въпрос, няма повсеместен отговор. Има вярващи политици, познавам такива. И би трябвало да призная, че нашата страна се преценява с църквата. Двете управляващи добре си взаимодействат. Ние всеки ден се молим за нашите ръководещи, така наречен Правителствен Синклид, предназначен да извърши хорските въжделения – тези, които Господ е сложил за ръководещи на нашата страна. Всяка власт идва от Бога.
- Но въпреки всичко ги избираме...
- Изборите са въпрос на относителността. Важно е допущението – „ и косъм от главата ви не пада без Божието благоволение”. Нищо в живота на индивида не се случва без Божията промисъл. Всеки момент от живота ни зависи от Божията воля. Колективните религия, мисъл, молебствия дефинират какво Господ ще благослови за народа ни. Колкото е по-вярващ един народ и е в църквата да се моли, толкоз повече Бог ще ни благославя. И противоположното.
- Моля ви най-после, кажете една примерна наша, обща, българска молитва за Възкресение, от която смятате, че се нуждаем!
- Ще кажа, само че персонално, като човек, който се грижи за персоналното си избавление. Не като свещеник, тъй като това, което бих споделил аз, биха повторили евентуално и доста други свещеници. След Възкресение, всички ние, християните сме в очакване Бог да пристигна. Аз постоянно си споделям доста късата молитва, която предлагам да е наша обща: Господи, дойди!
- Отец Сарян, имаме ли съображение и самочувствие на Великден ние, българите, като общество, да честваме победа на положителното над злото?
- На Великден цялото човечество, освен ние, българите, честваме успеха на положителното над злото. Ако ние се отъждествяваме с тази победа, тогава тя е и наша. Но, заради прегрешението, който превзема всички нас, множеството не са подготвени да одобряват събитията. През последните години хората не осъзнават истинността на празника, не осмислят за какво Господ пристигна на земята. Знаем, че е възкръснал, само че това е единствено следствие от задачата на Господ. Той пристигна на земята, не с цел да живее, а да пострада поради нас, индивидите. В нашето общество бяха положени доста „ усилия” да се унищожат полезностите. Загуби се есенцията на смисъла на човешкия живот, на това какво е да си жив, накъде върви твоят живот. А когато би трябвало да си отидеш от този свят, да си дадеш равносметка какво си постигнал в този живот за времето, което Бог ти е дал на земята. Затова се губи същността на Възкресението. Господ пристигна и постави душата си в индивидите. Той пристигна като изкупителна жертва за греховете на хората, беше заклан като агне/агнец/ поради нашите грехове. Това беше неговата задача, да ни даде отговор на въпросите за какво и по какъв начин би трябвало да живеем.
- Само светските и материалните облаги ли, към които се стремят хората, ги отдалечиха от духовността, от Бога?
- Това е болестта на международното модерно общество. Глобализацията тотално обърква полезностите. Тя и още някои други, са оръжията на Дявола в актуалният свят. Те размиват ценностната система на доста хора, отдалечават ги от народност, родова памет, характерност, в която е и половата принадлежност. Какво е това родител 1 и 2, в случай че не безумство? Погледнете европейските водачи и ми посочете кои от тях имат естествени фамилии! Отдалечаването от идентичността на индивида, го прави елементарен за манипулиране. Бог е персона, ние по този начин контактуваме с него, а, когато самите ние не сме персони, губим опцията да опознаем Него, отдалечаваме се от духовното и моралното, губим почва под краката си.
- „ Рим колеше християните, а те са множаха”. Сега по какъв начин е - вярващите усилват ли се или понижават?
- В нашата черква идват доста хора, храмът ни е цялостен, ритуалите се усилват.
- Питам ви, тъй като има изказвания, че евангелските църкви съумяват по-успешно да завладеят младежите, навлязоха в ромските махали...
- Тези секти купуват души. Няма друго пояснение на въпроса ви, също така.
- Възкресение приобщава ли ни нас, българите, или множеството единствено жонглират с това?
- Всеки самостоятелно и персонално усеща в душата си Възкресение, само че пък другояче цялото ни общество е ориентирано към празника. Така че, да приобщава ни, храмовете са цялостни, сигурен съм, че Господ ще допре по някакъв метод сърцата на тези хора. Иначе всеки носи персонална отговорост пред Бога за своите дейности.
- Преди време един наш публицист – Деян Енев написа: „ Малките ни човешки възкресения постоянно припомнят на огромното Възкресение”, по този начин ли е, съгласно вас?
- Възкресение се е случило един път, само че ние го честваме всяка година. Един светогорски отец постоянно поздравява като срещне различен човек с „ Христос воскресе”, вместо „ Здравей” или „ Добър ден”. Смятам, че всяка заран, когато човек се разсъни - това е едно малко възкресение. Защото може и да не се разсъни. Всеки момент от живота ни, всяко събитие, приключение, заболявания, интервенции, всичко това е възкресение. Тези дребни чудеса, които се случват всеки ден, са проекция на огромното Възкресение на Господ.
- Ваш другар – настоящ отец в Сибир, беше споделил, че „ Бог може да го има, може и да го няма, само че ти живей по този начин, като че ли го има”. Това по какъв начин ни оказва помощ?
- Човек нищо няма да загуби, в случай че има вяра в Бога, може единствено да завоюва. Това не коства време и пари, които другояче по този начин обилно пилеем защо ли не. Господ желае от нас единствено да Му имаме вяра, да изповядваме греховете си и да се разкаем. Добротата се търси и постанова. А злото идва единствено.
- Казват, че положителното и злото са еднообразно заложени у индивида, по този начин ли е?
- Светите отци споделят, че душата е християнка. Човек се ражда добър, другото се насажда в допълнение от фамилията, възпитанието, обществото. Злото е добито качество, не е вкоренено.
- Българските политици живеят ли в основание с Бога, съгласно вас?
- Това е доста персонален въпрос, няма повсеместен отговор. Има вярващи политици, познавам такива. И би трябвало да призная, че нашата страна се преценява с църквата. Двете управляващи добре си взаимодействат. Ние всеки ден се молим за нашите ръководещи, така наречен Правителствен Синклид, предназначен да извърши хорските въжделения – тези, които Господ е сложил за ръководещи на нашата страна. Всяка власт идва от Бога.
- Но въпреки всичко ги избираме...
- Изборите са въпрос на относителността. Важно е допущението – „ и косъм от главата ви не пада без Божието благоволение”. Нищо в живота на индивида не се случва без Божията промисъл. Всеки момент от живота ни зависи от Божията воля. Колективните религия, мисъл, молебствия дефинират какво Господ ще благослови за народа ни. Колкото е по-вярващ един народ и е в църквата да се моли, толкоз повече Бог ще ни благославя. И противоположното.
- Моля ви най-после, кажете една примерна наша, обща, българска молитва за Възкресение, от която смятате, че се нуждаем!
- Ще кажа, само че персонално, като човек, който се грижи за персоналното си избавление. Не като свещеник, тъй като това, което бих споделил аз, биха повторили евентуално и доста други свещеници. След Възкресение, всички ние, християните сме в очакване Бог да пристигна. Аз постоянно си споделям доста късата молитва, която предлагам да е наша обща: Господи, дойди!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ