Всяка възраст има своите особености. Развитието на едно дете може

Всяка възраст има своите особености. Развитието на едно дете може да се следи и по това коя активност на каква възраст усвоява. Така да вземем за пример можем да забележим, в случай че детето се развива по-бавно и да се обърнем към експерти, които да ни кажат дали няма някакъв проблем. Днес ще ви представим какво децата до 13 години би трябвало да вършат сами, с цел да сме сигурни, че се развиват с естествени темпове.

Родителите от време на време не знаем какво желаеме. Дали да оставим децата да вършат неточности, или да им помогнем и този път, виждайки цялостните със сълзи очи? Дали да минем небрежно да оберем облеклата за пране, вместо да ги чакаме през целия ден да се наканят, предават от hera.bg. Хем желаеме да са независими, хем – от липса на време, самообладание и тъй като ни манипулират – не ги оставяме.

Положението е сериозно, когато те навлязат в пубертета. Тогава дозата автономия е повече от желателна. Защото статистика на Евростат сочи, че българите остават при родителите си до късна възраст – по този индикатор сме на 3-то място в Европа. Дали тъй като нито ние, нито децата се усещат уверени, можещи, стимулирани да се оправят сами?

Да се разсънват сами заран – стига навиване на аларми и безпределно будене. С толкоз съвременни смарт телефони, с които разполагат, те би трябвало сами да провеждат времето до учебно заведение. Започва се с навременно ставане от сън.

Да създадат сами закуска и да се погрижат за обяда си, в случай че има очакван подобен за учебно заведение. Децата би трябвало да могат да създадат сандвич, да вземат плод и вода. Да почистят след себе си, да опаковат всичко в раницата си.

Те би трябвало да могат свободно да поддържат връзка с учителите и треньорите си, без да се постанова вие да посредничите за всичко. Разбира се, родителите сме до тях за решенията и образуване на заетостта, само че те би трябвало да имат схващане за цели и автономия.

Децата би трябвало да могат да оказват помощ у дома. Без извинения и без скатаване. Нека сами избират защо да се грижат, дано има и занимателен миг, само че отговорностите са си отговорности – прането, извършване на покупки, боклука, почистване, слагане на маса, миене на чинии.

Децата би трябвало да провеждат движимостите си, да стягат багаж. Особено по пътувания, екскурзии в учебно заведение, заран нещата им за деня. Няма връщане за забравени слънчеви очила и пети чифт бански. Каквото съумеят и се сетят – това е.

Децата до 13 годишна възраст би трябвало да боравят с пари. Отговорно, рационално и с ясни правила, сложени от нас. За задачата доста оказва помощ независимо извършване на покупки, поддържане на спестовна касичка и разискване на техните разноски като част от фамилния бюджет.

До пубертета децата би трябвало да могат да пресичат сами. Смехотворно или не, само че е реалност, че са отвеяни, не преценят скоростта, блуждаят на улицата. Не познават знаците, не се усещат част от придвижването, а все едно някой е задължен да ги пази. Това е по този начин, ние сме длъжни, само че това е частично и тяхна отговорност.

Не подценявайте децата си, те могат доста, учат се от опита си и стремително преценят кое ще им е от изгода. Същевременно умеят да ни манипулират. Около 13 годишна възраст те непрекъснато ще се показват за деца, що се отнася до правила и отговорности, или за възрастни, що се отнася до удоволствия и свободи. До тази възраст те би трябвало да знаят тези неща, а по-късно, в разгара на пубертета, ние сме тези, които би трябвало да покажем неотстъпчивост в практикуването им. Да усетят насладата и гордостта от порастването, самостоятелността, нашето доверие.