България №1 по брой аборти в ЕС
Всяка трета бременност у нас приключва с аборт, като повече от половината са осъществени по лично предпочитание. Броят им за миналата година е близо 19 хиляди и макар че понижават, към момента държим челната позиция измежду страните в Европейския съюз. Може ли това да бъде една от аргументите за топенето на нацията и какви са трендовете – това ревизира Ева Костова в рубриката " Числата на седмицата ".
Между 50 и 60 хиляди деца. Толкова се раждат в България годишно през последните няколко години. Въпреки че данните на Националния център по публично здраве и разбори и тези на Националната статистика леко се разминават, наклонността всяка година да се раждат все по-малко деца се резервира. Интересна е още една наклонност. Повечето от децата към този момент са извънбрачни. През предходната година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често значи, че бебетата са се родили в фамилии на родители, живеещи в общуване, само че без брак.
Най-много деца са се родили в столицата. 16-те хиляди новородени там са близо една трета от всички миналогодишни бебета. 7 хиляди са децата, родени в област Пловдив – единственото друго място, където броят на родените надвишава 5 хиляди. В края на класацията се подреждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по публично здраве и разбори през предходната година там са родени едвам 161 бебета.
Населението у нас се топи не заради ниска раждаемост, нито дотам заради миграция, а заради висока смъртност. У нас тя е най-високата в целия Европейски съюз - нежелана позиция, която си разделяме с Латвия. Броят новородени на всеки 1000 души в една страна се дефинира от коефициент на раждаемост, който се мери в промили. У нас Националната статистика сочи, че тези промили са 8,8 - съвсем колкото междинната стойност за Европа, която е 9,1. За съпоставяне, можем да посочим Италия, където се раждат минимум деца. Техните промили са с два по-малко от нашите - 6,8. Това им отрежда последното място измежду европейците. Това е и страната с максимален дял възрастни хора, както и с минимален дял деца до 15 години.
В България делът на най-младите още веднъж се движи към междинния. 27 години и половина пък е междинната възраст, на която българската жена взема решение да стане майка за пръв път. В столицата на тази крачка се вземат решение малко по-късно – на към 31, а най-младите майки са в Сливен, на междинна възраст от 22 години и половина.
Неизменна част от тематиката за ражданията обаче безспорно са и абортите. Позволени у нас през 1956 година, още на идната година броят им нараства стремглаво. 4 години по-късно са направени 170 хиляди аборта. Това е и най-големият брой, регистриран в миналото у нас. Тенденцията на от ден на ден аборти, като от време на време даже повече, в сравнение с раждания, се резервира съвсем от самото начало до края на режима. Броят им мъчно пада под 100 хиляди. Мащаба на зараза, който получават обаче, стряска властта и през 1972 година са наложени ограничавания. Сформират се специфични комисии, слагат се и условия. Броят на абортите пада, само че с малко и за малко. По време на рецесията при започване на 90-те е маркиран нов пик, като прекъснатите бременности не престават да са повече от ражданията. През 2000 година съотношението най-сетне се обръща. През предходната година записаните аборти са 18 800. Причините за намаляването им са сложни - по-доброто здравно обучение и по-високата полова просвета, само че също по този начин миграцията на дами във фертилна възраст и избора на от ден на ден дами да имат деца по-късно. Експерти пресмятат, че от узаконяването на абортите до момента, броят им е съвсем еднакъв на популацията на България сега.
Между 50 и 60 хиляди деца. Толкова се раждат в България годишно през последните няколко години. Въпреки че данните на Националния център по публично здраве и разбори и тези на Националната статистика леко се разминават, наклонността всяка година да се раждат все по-малко деца се резервира. Интересна е още една наклонност. Повечето от децата към този момент са извънбрачни. През предходната година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често значи, че бебетата са се родили в фамилии на родители, живеещи в общуване, само че без брак.
Най-много деца са се родили в столицата. 16-те хиляди новородени там са близо една трета от всички миналогодишни бебета. 7 хиляди са децата, родени в област Пловдив – единственото друго място, където броят на родените надвишава 5 хиляди. В края на класацията се подреждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по публично здраве и разбори през предходната година там са родени едвам 161 бебета.
Населението у нас се топи не заради ниска раждаемост, нито дотам заради миграция, а заради висока смъртност. У нас тя е най-високата в целия Европейски съюз - нежелана позиция, която си разделяме с Латвия. Броят новородени на всеки 1000 души в една страна се дефинира от коефициент на раждаемост, който се мери в промили. У нас Националната статистика сочи, че тези промили са 8,8 - съвсем колкото междинната стойност за Европа, която е 9,1. За съпоставяне, можем да посочим Италия, където се раждат минимум деца. Техните промили са с два по-малко от нашите - 6,8. Това им отрежда последното място измежду европейците. Това е и страната с максимален дял възрастни хора, както и с минимален дял деца до 15 години.
В България делът на най-младите още веднъж се движи към междинния. 27 години и половина пък е междинната възраст, на която българската жена взема решение да стане майка за пръв път. В столицата на тази крачка се вземат решение малко по-късно – на към 31, а най-младите майки са в Сливен, на междинна възраст от 22 години и половина.
Неизменна част от тематиката за ражданията обаче безспорно са и абортите. Позволени у нас през 1956 година, още на идната година броят им нараства стремглаво. 4 години по-късно са направени 170 хиляди аборта. Това е и най-големият брой, регистриран в миналото у нас. Тенденцията на от ден на ден аборти, като от време на време даже повече, в сравнение с раждания, се резервира съвсем от самото начало до края на режима. Броят им мъчно пада под 100 хиляди. Мащаба на зараза, който получават обаче, стряска властта и през 1972 година са наложени ограничавания. Сформират се специфични комисии, слагат се и условия. Броят на абортите пада, само че с малко и за малко. По време на рецесията при започване на 90-те е маркиран нов пик, като прекъснатите бременности не престават да са повече от ражданията. През 2000 година съотношението най-сетне се обръща. През предходната година записаните аборти са 18 800. Причините за намаляването им са сложни - по-доброто здравно обучение и по-високата полова просвета, само че също по този начин миграцията на дами във фертилна възраст и избора на от ден на ден дами да имат деца по-късно. Експерти пресмятат, че от узаконяването на абортите до момента, броят им е съвсем еднакъв на популацията на България сега.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ